Протокол № 483 от 27.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 483 гр. Варна, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20263100500395 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:09 часа се явиха:

Въззивникът „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Въззиваемият „ЦБА“ ЕАД, редовно и своевременно призован, представлява се от адвокат Д. Г. с пълномощно по делото.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 9823 от 25.03.2026 г. от въззивника чрез адвокат И. Г., в която моли да бъде даден ход на делото, ако не са налице процесуални пречки. Поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Няма възражения по проекта за доклад. Няма нови доказателствени искания.

Представя списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.

Прави възражение за прекомерност, в случай че другата страна претендира неоснователно завишен адвокатски хонорар. Изразява становище по съществото на спора.

Съдът връчва молбата на процесуалния представител на втззиваемата страна за запознаване.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 1018 от 25.02.2026 година, а именно:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 4716/20.01.2026 г. от „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД, ЕИК 103909670, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян. Хунияди“ № 37, офис сграда „Лъки“, ет. 2, чрез адв. И. Г., против Решение № 4587/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 14977/2024 г. по описа на РС Варна, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията му с „ЦБА“ ЕАД, ЕИК 202420609, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20246.23 лева, представляваща дължима сума по неформален договор за СМР, доставка и монтаж на оборудване от 18.03.2016 г. с предмет извършване на реконструкция на басейн, находящ се в гр. Варна, за което е издадена фактура № 1000002481/31.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5183/17.09.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11725/2024 г. на Районен съд- Варна, 42 състав.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно приел подписването на протокол за единствено валидно доказателство за приемане на работата, който извод на предходната инстанция счита в нарушение на константната практика по аналогични случаи. Сочи, че в изготвената по делото СТЕ било установено съществуването на изграден басейн, чийто параметри съответствали на описаните в Протокол за завършени СМР и издадената фактура. Съгласно чл.

12, ал. 2 от Договора за СМР страните уговорили, че при неявяване на възложителя за приемане на построеното в 4-дневен срок от поканата, работата се счита приета без възражения. Поддържа, че била неправилно разпределена доказателствената тежест в процеса във връзка с обсъжданото обстоятелство. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си относно еквивалентността на престациите в договора за изработка. Твърди, че съдът неправилно преценил показанията на св. Ф., както и кореспонденцията между страните. Въззивникът сочи, че не бил допуснат от насрещната страна за завършване на обекта при наличието на уговорка между страните това да се случи след пускане на електрозахранването и включването към 2 канализацията. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба вх. № 13529/18.02.2026 г., в който е застъпено становище за правилност на оспореното решение. Поддържа, че липсвали подписани приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19, протоколи за монтаж и поначало техническа документация, удостоверяваща завършването на обекта. Липсвала и покана за приемане на изграденото от насрещната страна. Твърди, че обектът не бил готов за предаване на възложителя, с оглед неизвършването на 72-часова експлоатационна проба, което се потвърждавало от изготвеното заключение.

Оспорва твърдението на въззивника за наличието на конклудентно приемане на извършените СМР по смисъла на чл. 12, ал. 2 от процесния Договор.

Аргументира позицията си с липса на изпратена покана за приемане на изработеното, като в тази връзка поддържа, че издаването на фактура не представлявало покана за приемане. Въззиваемата страна излага, че в чл. 13 от договора било уговорено, че приемането на СМР се извършвало с подписването на двустранен констативен протокол и на протокол обр. 19. В чл. 20, ал. 1 от Договора страните уговорили извършването на 72-часова експлоатационна проба и подписване на двустранен протокол за успешното й преминаване, след което обектът се счита завършен. При липсата на описаните действия въззиваемият счита, че насрещната страна не е изпълнила договорните си задължения, поради което не й се следва възнаграждение. В допълнение, излага, че не било доказано предаване на работата от изпълнителя, с което оспорва твърденията на въззивника за конклудентно приемане на обекта. Счита за правилно разпределена доказателствената тежест в процеса. Поддържа, че посочената в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Твърди, че вещото лице по СТЕ констатирало липсата на завършеност на обекта. Поддържа извода на решаващия състав относно свидетелските показания на св. Ф.. Счита, че издадената фактура не била подписана от представител на дружеството, както и че същата не доказвала наличието на извършени в цялост СМР, нито представлявала покана за приемане на извършеното. На подробно изложените в отговора доводи и основания отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. При евентуалност – при извод на съда, че вземането не е погасено по давност, релевира възражение за прихващане със свое вземане за забавено изпълнение в размер на 3000.00 лева /1533.88 евро/.

Претендира разноски.

Адв. Г.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по проектодоклада.

3

СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото така, както е обективиран в Определение № 1018 от 25.02.2026 година, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 1018 от 25.02.2026 година.

Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски по чл.80 от ГПК. Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите изцяло решението на Варненски районен съд по подробно изложените аргументи в отговора на въззивната жалба и да ни присъдите разноските съгласно представения списък.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:13 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4