Решение № 87 от 02.07.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Дулово, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100318 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Ш. Ш. С. с ЕГН **********, с адрес: с***, чрез адв. Л. Б. от АК-София, против „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****.

Ищцата претендира кумулативно съединени искове, като настоява съдът да обяви за нищожен Договор за паричен заем „****, сключен на 29.05.2023 г. между нея и ответното дружество, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи. Наред с това се иска съдът да признае за установено, че ищцата не дължи суми, надвишаващи главницата по договора от 2000.00 лв., тъй като клаузите за възнаградителна лихва (ГЛП 40.05%) и за автоматична неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора са нищожни и заобикалят ограничителния таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищцата претендира и осъждане на ответника да върне сумата от 322.00 лв., платена без правно основание по недействителния договор, ведно със законните разноски.

Алтернативно моли да бъде признато за установено по отношение на „****" ООД, че клаузата в чл. 6,1 и 6,2 от Договор за паричен заем ****, сключен на 29.05.2023 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 4084.90 лв., е нищожна.

Ответникът „****“ ООД, чрез пълномощника си адв. Х. М., оспорва исковете изцяло като неоснователни. Поддържа, че ГПР (47.95%) е под законовия лимит от 63.85% към момента на договаряне. Твърди, че съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО в ГПР не се включват разходи за неизпълнение на задължения, каквато се явявала уговорената неустойка.

Навежда възражение за недобросъвестност по чл. 12 от ЗЗД, като изтъква, че в периода февруари – август 2023 г. ищцата е сключила общо 6 идентични договора за кредит с дружества от групата „****“, което сочело за пълна информираност и целенасочено водене на дела с цел неоснователно обогатяване. Оспорва извършването на плащания по кредита поради липса на 1 представени от ищцата писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото Искане за кредит от 29.05.2023 г. и електронен Лог файл се установява, че между страните е сключен договор от разстояние за сумата от 2000.00 лв. От ред 38 и 39 от лог файла се доказва, че сумата е реално усвоена от ищцата на 29.05.2023 г. чрез платежната система ****“ (***). По силата на общия погасителен план потребителят е бил обвързан да върне сума в общ размер на 6858.00 лв., разпределена в 18 месечни вноски. По делото е безспорно установено от записите на кредитора, че на 27.06.2023 г. ищцата е внесла сумата от 2322.00 лв.

Доводът на ответника, че сключването на 6 поредни договора за кредит от ищцата изключва неравноправността на клаузите, е правно несъстоятелен.

Защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи има обективен и императивен характер. От представеното от самия ответник Искане за кредит изрично се установява, че към момента на отпускане на заема „****“ ООД е било наясно с тежкото социално положение на ищцата – в раздел 6 и 7 е вписан статус „Майчинство“, „Общо приходи: 0 лв.“ и разполагаем доход минус 310 лв. Професионалният търговец е поел изцяло търговския риск, отпускайки кредит на лице в майчинство без доходи, поради което не може да черпи права от възражения за недобросъвестност по чл. 12 от ЗЗД.

Относно твърдяната от ищеца нищожност на уговорения ГЛП:

От приетият като доказателство Договор за паричен заем „****/29.05.2023г. се установява, че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент(ГФЛП/ в размер на 40.05%. Същият накърнява добрите нрави (чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Към датата на договора законната лихва е 12.77%.

Съгласно константната практика на ВКС, уговарянето на лихва, надвишаваща трикратно размера на законната такава (в случая прагът е 38.31%), води до неоснователно обогатяване и е нищожно.

Относно иска за проглясяване нищожностна на неустойката (чл. 6.1 и чл. 6.2), предявен в условията на алтернативност: такава е предвидена в договора за паричен заем „****/29.05.2023г. е

Изискването потребител в майчинство с нулев доход да осигури в 3дневен срок банкова гаранция или поръчители с доход над 7 минимални работни заплати, е обективно невъзможно. При неизпълнение автоматично се начислява неустойка в размер на 4 018,90 лв., която надвишава два пъти размера на отпуснатата главница (2 000,00 лв.).

Уговорката за неустойка в размер на 4018.90 лв. (над 200% от главницата) не обслужва обезщетителни функции. Тя съставлява предварително заложен механизъм за изкуствено надуване на цената на кредита в погасителния план, с цел заобикаляне на императивния таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поради накърняване на добрите нрави тази клауза е изначално нищожна.

Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, уговарянето на неустойка за обезпечение, която по размер е несъразмерна с евентуалните вреди и чието начисляване е заложено изначално в погасителния план (във вноските с неустойка), излиза извън присъщите обезпечителна и санкционна функции по чл. 92 от ЗЗД. Такова договаряне има за цел единствено изкуствено оскъпяване на кредита в полза на търговеца и заобикаляне на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата накърнява 2 принципа на справедливостта и добрите нрави, поради което е изцяло нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърденията на ответника за сключени други 6 договора не могат да санират изначално нищожна клауза.

Тъй като нищожните уговорки засягат основните ценови параметри и реалното оскъпяване на кредита, като същите са умишлено разделени в Стандартния европейски формуляр (СЕФ), за да прикрият истинския размер на разходите, договорът на основание чл. 22 от ЗПК тя е и изцяло недействителен (нищожен). В такъв случай по потребителския кредит ищцата дължи връщане само на чистата стойност на главницата от 2000.00 лв.

Предвид изхода на спора, по който главният установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем **** се явява изцяло основателен, за съда не е налице процесуално задължение да се произнася по предявения в условията на евентуалност установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.1 и чл. 6.2 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка. Вътрешното процесуално условие за разглеждане на евентуалния иск — отхвърлянето на главния иск — не се е сбъднало, поради което сезираните с него претенции не са предмет на настоящото съдебно произнасяне.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

Ищцата претендира ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 322.00 лв., като платена без основание по един нищожен договор. Твърди, че е заплатила сумата от 2 322.00 лв.

Ответника е възразил, че плащането не е доказано. Това възражение се опровергава от представения от самия него лог файл и признанията в отговора, от които е видно, че ищцата е внесла сумата от 2 322,00 лв. на 27.06.2023 г..

Тъй като клаузата за неустойка е нищожна, ищцата е дължала на ответника единствено плащания, формирани от чистата главница и реално дължимата редовна лихва без начислената сума за неустойка към този момент.

Тъй като към 27.06.2023 г. редовното задължение за първата вноска (главница и лихва съгласно колона 4 от погасителния план) е възлизало на 66.75 лв., общото дължимо до момента на пълното предсрочно погасяване е било в рамките на реално получената главница от 2 000,00 лв. и начислената лихва.

Всички суми, събрани от ответника над размера на реално дължимите вноски без неустойка, представляват разместване на блага без правно основание.

След като договорът за паричен заем е недействителен(нищожен) в неговата цялост, получената от ответника сума над главницата се явява платена без правно основание. От представените електронни разпечатки на ответника се установява плащане от 2322.00 лв. Разликата от 322.00 лв. съставлява неоснователно обогатяване за търговеца по смисъла на чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД и подлежи на връщане, още повече че същата е платена по един нищожен договор.Осъдителният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно предявения алтернативен иск - Да бъде признато за установено по отношение на ответника „****" ООД, че клаузата в чл. 6,1 и 6,2 от Договор за паричен заем ****, сключен на 29.05.2023 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 4084.90 лв., е нищожна:

С оглед изхода на спора и предвид пълното уважаване на главния иск за 3 прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем „**** в неговата цялост, за съда не е възникнало процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на алтернативност иск за прогласяване на частична нищожност само на клаузите за неустойка по чл. 6.1 и чл. 6.2 от същия договор. Поради това съдът не дължи произнасяне по него в диспозитива на решението.

По отношение на разноските и държавната такса:

Разноски се претендират и от двете страни.

Ищцата е освободена от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Искането на ответника за присъждане на разноски е изцяло неоснователно — дружеството е изгубило спора изцяло, а и не е представило списък по чл. 80 от ГПК, нито договор за правна защита и съдействие, доказващ реално плащане. Възражението му основано на дело С-438/22 на СЕС е нерелевантно, тъй като в случая не се претендира прекомерност на платен хонорар, а се прилага императивната норма на чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на възнаграждение при безплатна защита на уязвим потребител (майка с отрицателен доход).

Тъй като материалният интерес по уважените обективно съединени искове (обявяване нищожност на договор и отрицателен установителен иск за недължимост на сумата над главницата) възлиза общо на 2483,86 EUR (4858.00 лв.),съдът съобразявайки критериите за справедливост и фактическа сложност и минималният адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в размер на на 401.77 EUR, което с оглед изхода на спора е дължимо от ответника. Сумата следва да се присъди в полза на адвокат Л. Б..

На ответника разноски в настоящото производство не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Дължимата държавна такса по уважените обективно съединени искове е в размер на 124.91 EUR (4% върху установителния интерес от 2483,86 EUR (4858.00 лв.) = 99,35 EUR + 25.56 EUR за осъдителния иск), с оглед изхода на спора и обстоятелството, че ищцата е освободена от внасянето на такива, следва да бъдат заплатени от ответника по сметката на РС – Дулово.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, Дуловският районен съд

РЕШИ:

Обявява за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, по иск предявен от Ш. Ш. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, против „****“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, Договор за паричен заем „****, сключен на 29.05.2023 г. между Ш. Ш. С. с ЕГН: ********** и „****“ ООД с ЕИК ****, като сключен в нарушение на добрите нрави и съдържащ нищожни неравноправни клаузи.

Признава за установено по отношение на „****“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че Ш. Ш. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **** не дължи суми надвишаващи главницата по договора от 1022.58EUR(2 000,00 лв.) до общото дължима цена от 2483,86 EUR 4

(4858.00 лв.), произтичащи от Договор за паричен заем „****, сключен на 29.05.2023 г.

Осъжда „****“ ООД с ЕИК ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на Ш. Ш. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, сумата от 164.64 EUR (ста шестдесет е четири евро и 64 цента), представляваща платена без правно основание сума над главницата по обявения за нищожен Договор за паричен заем „****, сключен на 29.05.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Осъжда „****“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: