Определение № 827 от 03.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. Благоевград, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500688 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.В. У., процесуален представител на ищеца К. К. Д., ЕГН **********, насочена срещу определение № 383/13.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определение № 161/04.03.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционният съд е присъдил разноски на насрещната страна по прекратено дело за делба, след като веднъж е приел иска за допустим и е постановил размяна на книжата. Обръща се внимание, че чл.126 от ГПК въвежда задължение за съда служебно да прекрати производството при наличието на висящи две дела в един и същ съд или в различни съдилища между същите страни, на същото основание и за същото искане. В този смисъл се прави оплакване, че това, че съдът не е изпълнил задълженията си не може да влече неблагоприятни последици за страната.

В условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че разноски се дължат, се поддържа становище, че присъдените такива с определението на РС-Гоце Делчев от 04.03.2025 г., са прекомерни и се иска тяхното намаляване.

В срока за отговор на частната жалба, такъв не е постъпил от насрещната 1 страна.

Благоевградския окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев е образувано по искова молба на К. К. Д., ЕГН **********, с адрес с.Сатовча, ул.“***“ № 9, подадена чрез адв.У., със съдебен адрес гр.Благоевград, ул.“***“ № 47, ет.1. Със същата е предявен иск срещу С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес с.Сатовча, ул.“***“ № 9, за делба на съсобствени имоти.

На 20.01.2025 г. първоинстанционния съд е постановил разпореждане по чл.131 от ГПК, което е връчено на ответницата и същата, чрез адв.М., е подала в срок отговор на исковата молба. С отговора е направено възражение за недопустимост на производството при наличие на пречки по чл.126 от ГПК, а именно наличието на друго предходно образувано дело между същите страни и със същия предмет. В подкрепа на твърденията си, ответникът е представил съдебно удостоверение, издадено по гр.д.№ 1501/2024 г. по описа на РС-Гоце Делчев, ведно с исковата молба, по която е образувано и приложенията към нея.

Вземайки предвид така представените от ответника доказателства, РСГоце Делчев, с определение № 102/05.02.2025 г. е прекратил производството по делото по реда на чл.126 от ГПК.

На 07.02.2025 г. е постъпила молба от ответника С. Д., подадена чрез адв.М., с която е поискано присъждане на разноски в размер на 1500.00 лв., изразяващи се в заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. С определение от 04.03.2025 г. са присъдени такива в размер на 500.00 лв., след уважаване възражението за прекомерност на ищеца К. Д..

С обжалваното определение № 383/13.05.2025 г., след дадени указания от ОС-Благоевград, РС-Гоце Делчев, е разгледал частната жалба на ищеца от 19.03.2025 г. като молба по чл.248 от ГПК и е намерил същата за неоснователна.

2

Така постановеното определение от РС-Гоце Делчев, настоящият състав намира за неправилно. В случая, не е спорно, че между страните по делото са били висящи две дела с един и същи предмет, а именно делба на техни съсобствени имоти. Това е наложило прекратяване на по-късно заведеното дело, а именно това по което е постановено обжалваното определение – гр.д.

№ 55/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев.

Разпоредбата на чл.81 от ГПК задължава съдът да се произнесе относно разноските в своя акт, с който приключва делото (разпореждане, определение или решение). Нормата на чл.78, ал.4 от ГПК е ясна – ответникът има право на съдебноделоводните разноски при прекратяване на делото – т.е. съдът не се произнася по материалноправния спор, но ищецът, който с поведението си, предявявайки недопустими претенции, е станал причина насрещната страна да стори разноски по делото, вкл. за заплащане на адвокатски хонорар, дължи възстановяването им на ответника.

В съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя е деликтна отговорност за предявяването на неоснователен или недопустим иск, и е ограничена, защото включва само такси и разноски за производството. Страната, срещу която е постановено съдебно решение, носи отговорност за разноските дори и когато е положила дължимата грижа да издири действителното правно положение, преди да инициира съдебно производство, поради което отговорността й е и обективна, защото ищецът отговаря без вина.

В случая ищецът не може да бъде освободен от отговорност поради вмененото в чл.126 от ГПК задължение за съда служебно да прекрати покъсно заведеното дело. Това задължение цели да се изключи възможността от постановяване на различни решения по един и същи правен спор, но то не включва задължение за служебни справки за наличие на пречка от подобен тип за развитие на производството. Именно поради това, във всеки етап от делото, когато бъде установена посочената отрицателна предпоставка за упражняване правото на иск, съдът може да прекрати същото.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав споделя изцяло изводите на РС, че разпоредбата на чл.355 от ГПК е относима само към случаите, в които спорът е приключил с акт по същество.

3

С оглед на това, съдът приема, че на ответната страна С. Д. се държат разноски. При определяне на размера им обаче следва да се обсъди възражението за прекомерност на жалбоподателя К. Д.. При преценката му съдът взема предвид множество обстоятелства, като преценява вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд /в този смисъл определение № 213 от 20.01.2025 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4424/2024 г., III г. о., ГК, определение № 50015/16.02.2024 г., по т.д.№ 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1183/14.03.2024 г. по гр.д.№ 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 712/21.03.2024 г., по т.д.№ 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 2198/08.08.2024 г. по т.д.№ 1916/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1640/2024 г. по ч.гр.д № 3549/2023 г на III г.о. на ВКС, определение № 4 от 11.01.2022 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/2021 г., IV г. о., ГК, и др./.

В същото време в решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, е приел, че при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е ограничен от определения в Наредбата за възнаграждения на адвокатска работа минимален размер, тъй като същата, предвиждаща определяне на размера на адвокатското възнаграждение единствено в зависимост от материалния интерес, не отчита обема и сложността на свършената работа, което не винаги е справедливо и обосновано.

В конкретния случай, видно от приложените от самата С. Д. доказателства към подадения пред РС-Гоце Делчев отговор на исковата молба по гр.д.№ 55/2025 г., по предходно заведеното дело между страните – гр.д.№ 1501/2024 г. по описа на РС-Гоце Делчев, тя е била представлявана от същия адвокат, който е упълномощила и по гр.д.№ 55/2025 г. В този смисъл адв.М. към момента на получаване на книжата по гр.д.№ 55/2025 г., вече е бил запознат с предмета на спора, с твърденията на страните, с доказателствата.

Единствената работа, която той е свършил е да се снабди с преписи на книжата и със съдебно удостоверение по гр.д.№ 1501/2024 г. по описа на РСГоце Делчев, от които да е видно, че предмета и страните по това дело и по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев, са идентични.

В подадения отговор на исковата молба е направено единствено възражение за наличие на пречки за развитие на производството по смисъла на 4 чл.126 от ГПК, като в условията на евентуалност е заявена претенция да бъдат допуснати до делба още 4 съсобствени на страните имоти.

С оглед на това настоящият състав приема, че извършената от адв.М. работа е съизмерима с писмена консултация, за която се предвижда в чл.6, ал.1, т.2 от Н а р е д б а т а за възнаграждения на адвокатска работа, възнаграждение в размер на 200.00 лв.

По така изложените съображения обжалваното определение на РС-Гоце Делчев следва да се отмени в частта, в която е оставена без уважение молбата за изменение на определението в частта за разноските и вместо него да се намали присъденото възнаграждение на пълномощника на ответника С. Д. от 500.00 лв. на 200.00 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 383/13.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 161/04.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която К. К. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на С. Н. Д., ЕГН **********, разноски в размер над 200.00 лв. до присъдените от 500.00 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5