Акт от 25.10.2019, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246 гр. Габрово 25.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова

ЧЛЕНОВЕ : В. Генжова

С.Миланези при секретаря В.Килифарева като разгледа докладваното от съдията Генжова в.гр.д. №270 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №

574/25.03.2019г., постановено по гр.д. № 4941/2018г., Плевенският районен съд е осъдил на осн. чл. 128, във вр. с чл.

242 КТ „Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен да заплати на И.Й. *** сумата от 5 379.27 лв. представляваща трудово възнаграждение за периода 01.05.2017г. – 30.11.2017г. по трудово правоотношение възникнало по трудов договор № 20/17.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.07.2018г. и до окончателното и изплащане, като е отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер от 6 229.27 лв., като неоснователен и недоказан.

На осн. чл. 86 ЗЗД е осъдил„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен да заплати на И.Й. *** сумата от 407.06 лв., лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017г. до 05.07.2017г., като отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер от 501.50 лв., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, на осн. чл. 224,ал.1 КТ е осъдил„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен да заплати на И.Й. *** сумата от 1129.24 лв. представляващи незаплатено обезщетение за 15 дни неизползуван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.07.2018г. и до окончателното й изплащане.

На осн. чл.

221,ал.1 КТ е осъдил „Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен да заплати на И.Й. *** сумата от 1129.24 лв. сумата от 1596,00 лв. представляваща обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. и до окончателното й изплащане.

Осъдил е ответника

„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. Плевен да заплати държавна такса върху присъдените суми.

В законния срок, против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от„Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр. . В нея се твърди, че то е валидно и допустимо, но необосновано и неправилно.

Твърди, че между страните не е спорно наличието на валидно трудово правоотношение.Твърди, че ищеца не е изпълнявал задължението си да престира труд, на длъжност, за която не притежавал квалификация и образователен ценз. Не били представени и доказателства, че ищецът е упражнявал задълженията си по трудовия договор ежедневно.В експертизата било посочено, че направените изводи са по данни от трудовата книжка, от ТД на НАП и трудовия договор. Тъй като съдът не събрал доказателства в тази насока, то това водело до неоснователност на претенцията.

Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът оспорва жалбата и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта, съдът намира, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.221,ал.1 КТ, като е осъдил „Плевенски хляб- ПАК” ЕООД – гр.

Плевен да заплати на И.Й. *** „сумата от 1129,24 лв.”

Видно от исковата молба и от изменението на исковете направено от ищеца с нарочна молба, което е прието от съда в о.с.з. на 26.02.2019г., че приетата за разглеждане претенция по чл. 221 КТ е в размер на 1596 лв. В мотивите към решението съдът обсъждайки претенцията по чл. 221,ал.1 КТ е посочил сума в размер на 1596.лв. Единствено в диспозитива на обжалваното решение, съдът е записал като дължими от ответника две суми: - „сумата от 1129,24 лв. сумата от 1596 лв.” ...Произнасяйки се върху нещо, което не е заявено с исковата молба, съдът е постановил решение „плюс петитум”, което го прави недопустимо в тази част и само в тази част следва да бъде обезсилено. Тъй като порока в тази част на решението не води до недопустимост на останалата част от обжалваното решение, то същото в другите части се явява допустимо.

По същество, решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

По направените оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд намери следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били във валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 20/17.02.2017г., по силата на който ищецът е работил в ответното дружество, считано от 21.02.2017г. на длъжността”мениджър инфраструктура и логистика”, с основно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1% за година или общо 33% .Тези изводи се налагат от завереният препис на трудовата книжка на ищеца, надлежно оформена от управителя на ответното дружество, както и от уведомление по чл. 62,ал.5 КТ до НАП, от 01.04.2017г.Със Заявление № 68/29.11.2017г. ,подадено от ищеца до ответното дружество на осн. чл. 327, ал.1,т.2 КТ, това трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.12.2017г., поради неплащане на трудовото възнаграждение на работника и невнесени вноски за обществено осигуряване. На основание тази молба, ответното дружество, чрез своя законен представител И.М.е издал Заповед № 38/01.12.2017г., на осн. чл. 327, ал.1,т.2 КТ . Тези факти са приети за установени и от първоинстанционния съд. По размера на иска, първоинстанционният съд е ползувал неоспореното заключение на ССчЕ и представените и неоспорени писмени доказателства, съдържащи данни за превеждани между страните парични средства.

Основното възражение в жалбата е за нарушени процесуални права на ответника, тъй като не му е указано и не му е дадена възможност да сочи доказателства, поради което и делото е останало неизяснено.

Това възражение е неоснователно. С доклада по делото правилно е разпределена доказателствената тежест между страните и им е указано, какви факти и обстоятелства подлежат на доказване от всеки от тях. Ответникът, сега жалбоподател е участвал чрез представител при приемане на доклада и не е възразил по него. Няма и данни да е искал събирането на относими към спора доказателства, чието допускане да е било отказано от първоинстанционния съд.

Неоснователно е и възражението, че ищецът не е установил да е полагал труд, по трудовия договор, от който черпи права. Установено е по делото, а и е заявено изрично с въззивната жалба, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. В хода на производството се е твърдяло от ответното дружество, че трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено. За това са представени и писмени доказателства, част от които са относими към спора и са намерили отражение в мотивите на решението.Не е логично да бъде изплащано от работодателя, макар и частично трудово възнаграждение на работника, при условие, че същият този работодател твърди пълно неизпълнение на задълженията по трудовия договор от работника. Наред с това, данни за изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по трудовия договор се съдържат и в декларациите подавани в НАП от управителя на ответното дружество, които съдържат данни за отработените месечно дни от работника.

Декларациите подавани в НАП от управителя на ответното дружество установяват неизгодни за ответника факти , а именно, че ищецът е полагал труд по възникналото между страните трудово правоотношение и неговият размер. На основание изложеното, съдът намира за неоснователни и доводите за неизпълнение трудовите задължения от страна на ищеца, поради липса на работно място.Освен това , по отношение на това конкретно възражение, застъпено и пред първоинстанционния съд, настоящият състав се присъединява изцяло към мотивите изложени в обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК, без да е необходимо да ги преповтаря.

Тъй като по отношение исковете с правно основание чл. 242, ал.1 ; чл. 221,ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД единствените доводи за отмяна на първоинстанционното решение изложени във въззивната жалба се основават на твърдението,че ищеца не е престирал труд, по трудовия договор, по което възражение съдът се произнесе по-горе, то допълнителни съображения не следва да бъдат излагани.

На основание изложеното, въззивният съд намира , че в тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно – потвърдено.

Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на жалбоподателят не се дължат разноски за тази инстанция, а на ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. за въззивната инстанция, на осн. чл. 78 ГПК и съобразно представеният договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, Габровският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 574/25.03.2019г., постановено по гр.д. № 4941/2018г.на Плевенския районен съд В

ЧАСТТА, с която на основание чл. 221, ал.1 ат КТ е осъдил „Плевенски хляб – ПАК” ЕООД, ЕИК ********* – гр. Плевен, ул.”Осогово,№1А,ет.3,ап.6 да заплати на И.Й.Й. , ЕГН ********** *** сумата от 1129,24 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574/25.03.2019г., постановено по гр.д. № 4941/2018г.на Плевенския районен съд в останалата част.

ОСЪЖДА „Плевенски хляб – ПАК” ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Осогово,№1А,ет.3,ап.6 да заплати на И.Й.Й. , ЕГН ********** *** сумата от 800 лв./ осемстотин лева/ разноски за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател

:

1.

Членове

:

2.