Решение № 763 от 29.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110202723 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ДВЕ СЛЕДИ" ООД, с ЕИК: 203466877, с адрес на управление: гр.Варна, ул. на

"*** представлявано от Ж.Р.Г. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 581150 – F609946/ 07.06.2021 г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна в Централно управление на

Национална агенция за приходите, с което на горепосоченото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1,т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се иска отмяна на процесното НП , алтернативно се моли за приложение на чл.28 от ЗАНН. Не се оспорва установената фактическа обстановка, но се сочи, че издаденото наказателно постановление е съставено при съществени нарушения на административно производствените правила, поради което следва да бъде отменено.

Сочи се , че не бил уточнен часовият диапазон на проверката, кой я е извършил.

1

Твърди се, че административната отговорност е винаги лична, а в случая било санкционирано дружество.

В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не се явява, представлява се от процесуален представител. В пледоарията си по същество поддържа наведените доводи в жалбата.Моли за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2021 г. служители на ТД на НАП - Варна, сред които и св. М.Д. извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС сладкарница "CUPCAKE FACTORY", находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 154, стопанисван от "ДВЕ СЛЕДИ" ООД, с ЕИК: 203466877. В хода на проверката на 17.04.2021 г., преди легитимация, от органите по приходите била направена контролна покупка на 1 брой паста с единична цена 2,00 лв., 1 брой соленки с единична цена 1,00 лв., всичко на обща стойност в размер на 3,00 лв. Сумата представляваща сметката била заплатена в брой от М.Д. – главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП ГД „Фискален Контрол". За горепосочената сума не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) - модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ: DT769082, инд. № на ФП0276982, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В хода на проверката бил изведен КЛЕН за дата 17.04.2021 г. от ФУ с № 0005813, от който било установено, че липсва маркиране на извършената продажба.

При тези констатации, органите на приходите направили констатация, че "ДВЕ СЛЕДИ" ООД, с ЕИК: 203466877 не е спазило установения ред и начин за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1, във връзка с чл.3,ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F609946 от 22.04.2021 г, предявен и връчен на същата дата на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало с отбелязване, че има възражение.

2

В срокът по чл.44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

На 07.06.2021 г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал атакуваното пред съда НП, от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1, от ЗДДС, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН. НП било връчено на 21.06.2021 г., срещу разписка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.

АУАН, Протокол за извършена проверка сер.АА № 0432190/17.04.2021 г., КЛЕН за 17.04.2021 г., Междинен дневен отчет от 17.04.2021 г, Опис на паричните средства 17.04.2021 г., Справка, пълномощни и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични съдът кредитира показанията на св.М.Д. и св.Л.Т., депозирани в с.з..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 28.06.2021 г. /, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- главен инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за спазване на наредбата се 3 осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г., приложена по преписката. Затова и съдът не споделя възражението, че АУАН и НП не са съставени от компетентен орган.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН и адрес не са посочени в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. В това число е посочен и точният част на отпачнатата проверка. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в 4

АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.

Не се споделят възраженията в жалбата, че в АУАН не било посочено мястото на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Напротив от съдържанието на двата акта е видно, че детайлно са посочени както мястото на нарушението сладкарница "CUPCAKE FACTORY", находяща се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 154, стопанисван от "ДВЕ СЛЕДИ" ООД, с ЕИК: 203466877, така и обстоятелствата при които е извършено. Не се налага никакво съмнение и по отношение на датата на нарушението, като от двата акта става безспорно ясно, че дружеството е санкционирано за нарушение извършено на 17.04.2021 г., в рамките на проверка извършена на същата дата.

Въззивното дружество е санкционирано по реда на 25, ал.1,т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, съгласно която разпоредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от показанията на св.

Д. и св.Т. такава продажба е била извършена в стопанисвания от дружеството обект на 17.04.2021 г., като до легитимация от проверяващите, дружеството не е регистрирало продажбата и не издало ФКБ. Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано.

Налице е верига от преки и косвени доказателства обосноваващи нарушението. На първо място св.Д. и св.Т. са категорични, че при заплащане на сметката на 17.04.2021 г. в процесния обект не е била издадена ФКБ В хода на проверка св.Д. и св.Т. констатирали, че на монтираното в обета ФУ - модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ:

DT769082, не е е регистрирана продажба в размер на 3.00 /три/ лв. Горното води безспорно да единствения възможен извод, че за извършената продажба не е бил издаден ФКБ. Ето защо съдът прие, че нарушението е безспорно доказано.

За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.