Решение № 1536 от 16.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. Плевен, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430101080 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5875/20.02.2025 г. на В. Н. В., чрез адв. С., срещу Прокуратура на Република България, представлявана от Главния Прокурор, с адрес: ***, и Областна дирекция на МВР-Плевен, представлявано от началника на ОД на МВР, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 467 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.12.2024 г. до пълното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2024 г. в 15.10 в *** ищецът е спрян за проверка от мл. Автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, като водач на лек автомобил ***, собственост на „Риб Маркет“ ЕООД, за което му е съставен АУАН №*** за употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с „Дрегер Дръг“ тест 5000, който отчел положителна проба за амфетамин с пореден №56. За проверката бил съставен протокол, издаден бил и талон за изследване и 8 бр. холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата, с което ищецът нарушил чл.

5,ал.3,т.1, пр.2 от ЗДвП и му е иззето СУМПС ***.

Ищецът твърди, че е отказал да подпише акта, тъй като бил убеден, че не е употребявал наркотични вещества, но по случая било образувано ДП ***, преписка ***, за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. С постановление от 15.07.2024 г. била назначена химическа експертиза, а първото процесуално действие се сочи, че е протокол за оглед от 12.07.2024 г. и съставен албум за оглед. Били изискани справки за съдимост, характеристични справки за ищеца.Наказателното производство обаче било прекратено с постановление от 26.11.2024 г., поради липса на състав на престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК, тъй като от назначената химическа експертиза се установило, че няма наличие на наркотични вещества. Препис от постановление бил връчен на ищеца на 04.12.2024 г.

Поради това ищецът счита, че отговорността се носи солидарно от Прокуратурата на РБ и ОД на МВР, тъй като образуваното досъдебно производство е срещу конкретно лице, посочено с име в постановление, разпитано като свидетел, макар да не е привлечен като обвиняем. Отговорността им счита, че е обективна и при осъществяване на предпоставките на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, след като наказателното производство е прекратено. Ищецът счита, че в твърдяната хипотеза, в която не е привлечен като обвиняем на осн. чл. 219 от 1

НПК, но е разпитан като свидетел, защото делото е било ясно, че е водено срещу него, Държавната носи отговорност на осн. чл.2,ал.3 от ЗОДОВ. Ищецът определя това действие като увреждащо спрямо него, тъй като е засегнат неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин. Ищецът твърди още, че поради изземването на СУМПС, е прекратено трудовото правоотношение между него и РИБ МАРКЕТ ЕООД, със Заповед от 16.07.2023 г. на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, считано от 13.07.2024 г. За периода от 13.07.2024 г. ищецът търсил работа, като на 20.08.2024 г. сключил трудов договор №96 със „Стрийт Парк“ ЕООД на осн. чл. 67,ал.1,т.1 от КТ с трудово възнаграждение в размер на 933.00 лв. За периода от 13.07 до 13.08.2024 г. ищецът счита, че е претърпял имуществени вреди в размер на 467 лв. Независимо, че не бил задържан, за периода от съставяне на АУАН, отнемане на СУМПС до влизане в сила на постановлението за прекратяване на НП 12.12.2024 г., ищецът счита, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, притеснения, страх, че ще бъде осъден, предвид предходните осъждания, вкл. с ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода по чл. 343б,ал.3 НК. Това обстоятелство се твърди, че е станало известно и на близки и познати, и колеги, което според ищеца допълнително утежнило положението му и психосоматичното състояние, в което се е намирал, чувствал се е застрашен, нарушил е социалните си контакти, струвало му се е, че всички го избягвали, сънувал кошмари и се събуждал нощем, приятелите му не вярвали, че вече е „чист“ и не употребява наркотици, получавал сърцебиене и високо кръвно налягане, чувствал се изключително зле физически, отпаднал и понякога неадекватен спрямо близките си. С тези действия му били засегнали и достойнството, доброто име, честта на ищеца в обществото. Чувствал се злепоставен пред семейство, приятели и общност. С оглед продължителността на изпитваните чувства, ищецът определя претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3000 лв.

Иска се от съда да уважи предявения иск и се претендират разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ПРБ чрез представител от РП Плевен – прокурор Ю. Н., както и отговор от ОД на МВР Плевен, чрез старши комисар Ж.Л., чрез юрк. К..

В отговора на исковата молба на ОД на МВР-Плевен се оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като същият е недоказан по основание и размер. Ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР за имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че макар да е установено с АУАН №***, че деянието е имало признаци на престъпление по смисъла на чл. 343б,ал.3 от НК, своевременно след съставяне на акта, административната преписка е прекратена на осн. чл. 33,ал.2 от ЗАНН и материалите били изпратени по компетентност на РП Плевен, от който момент ОД на МВРПлевен не е извършвала действия по отношение на ищеца, до излизане на отрицателния резултат от направеното химическо изследване, когато до РП Плевен е изпратено мнение за прекратяване на наказателното производство. След получаване на постановлението за прекратяване, СУМПС е върнато на ищеца на 04.12.2024 г. Поради това ответникът счита, че не е установена причинно-следствена връзка между поведението и резултат от действията на ОД на МВР Плевен. Посочва се още, че през 2019 г. ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК, имал две криминалистични регистрации през 2022 г. за престъпление по чл. 354а,ал.3 от НК. Формулира се довод за завишеност на претендирането неимуществено обезщетение,тъй като ищецът бил лишен от СУМПС не повече от 4 месеца, криминално проявена личност, с предишни осъждане за престъпления с наркотични вещества, което оборвало твърдението, че процесния случай е накърнил доброто му име в обществото.

Ищецът освен това бил задържан за 2 часа.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира се юрк. възнаграждение.

В отговора на исковата молба РП Плевен оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, тъй като досъдебното производство е водено за извършено престъпление, а не срещу конкретно лице, няма характер и на бързо производство. В хода на разследването се сочи, че няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем, не била взета мярка 2 за неотклонение, поради което фактическият състав на отговорността по ЗОДОВ не била осъществена. Терминът „обвинение“ и неговото значение се сочи, че е неотносимо, тъй като не е налице официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило престъпление или друг акт, от който такова твърдение се подразбира. ПРБ счита, че не носи отговорност за действия по отнемане на СУМПС и сваляне на рег. Табели, като тези действия не се намирали в причинно-следствена връзка с воденото производство, тъй като била изготвена заповед за прилагане на ПАМ, която не била обжалвана, т.е. приложената санкция не е извършена от ПРБ. Твърдените от ищеца неимуществени вреди, не били подкрепени с доказателства, поради което се оспорва размера на предявения иск. Оспорва се и по основание търсеното обезщетение за имуществени вреди, тъй като от заповедта за прекратяване на трудовия му договор е видно, че основанието за прекратяване е по взаимно съгласие, т.е. не е налице причинна връзка с отнемането на СУМПС. Претендирането от ищеца разноски за исковото производство също не били доказани по основание и размер.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, като в писмена си защита формулира допълнителни доводи за основателност на предявения иск. Посочва, че ищецът е единствения възможен извършител в случая, поради което било ясно, че досъдебното производство е водено срещу него. Отговорността на ОД на МВР и ПРБ се сочи, че е солидарна, като на последния произтича от това, че е образувала ДП в хипотезата на чл.

207,ал.1 НПК, срещу неизвестен извършител по чл. 343б, ал.3 НК. Съгласно изм. в дв. бр.

67/2023 г. диспозицията на правната норма е изменена и предвижда „установена по надлежния ред“, като така по силата на заповед на МВР, е утвърдено техническо средство – дръг тест 5000, легален способ за установяване на факта дали определено лице е употребило наркотични вещества. Положителният резултат обаче не бил достатъчен, а следвало да се направи лабораторен тест на кръвта за да се потвърди анализа в максимално кратък срок.

Поради това и доколкото тестът не бил готов, нямало данни да се образува ДП, вместо това обаче по образуваното ДП били извършени следствени действия, като са събирани писмени доказателства за съдебното минало на ищеца. Със заповед трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 13.07.2024 г. и от 20.08 е започнал работа на други място като шофьор, но за периода от 13.07 до 13.08, вследствие съставения АУАН ищецът претърпял вреди в размер на 467 лв., каквото трудово възнаграждение е получавал при предишния си работодател. За периода от съставяне на АУАН, отнемане на СУМПС, до 12.12.24 г. прекратяването на НП, ищецът счита, че е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, притеснения, страх, че ще бъде осъден отново, нарушени социални контакти, получавал сърцебиене и високо кръвно, достойнството и доброто му име били засегнати в обществото. Съгласно т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК н ВКС лихва се дължала от момента на прекратяване на НП. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. ответниците оспорват исковата молба, като в писмената си защита ОД на МВР Плевен сочи, че искът не е доказан по основание и размер. Твърдените неимуществени вреди не били доказани, а те не следвало да се предполагат. Не била установена и причинноследствена връзка между твърдяното противоправно деяние и вреди. С оглед отчетения положителен резултат от дрегера, полицейските органи действали при обвързана компетентност, като законът не давал възможност за индивидуална преценка дали на нарушителя да се състави АУАН, да се издаде ПАМ или да се уведоми РП Плевен. Тези действия били строго и формално определени в закона. Полицейските органи чрез валиден и установен от закона тест разкрили признаци за извършено престъпление по чл. 343б,ал.3 НК, при достатъчно данни по смисъла на чл. 207,ал.1, вр. чл. 211,ал.1 НПК. Биологичните проби за химико-токсикологично лабораторно изследване били изпратени, а лицето задържано по чл. 72,ал.1,т.1 ЗМВР и му бил извършен обиск. Същият подписал АУАН за установено нарушение, без възражение от негова страна, като е приложена и ПАМотнемане на СУМПС. От показанията на свидетелите не можело да се установи причинноследствена връзка с твърдяното увреждане по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, тъй като преди две години той бил признат за виновен в престъпление по чл.354а,ал.3 НК, за което е изтърпял 3 наказание лишаване от свобода. Поради това промяната в отношенията на близките, колеги и приятели на ищеца не можело да се отнесе само към процесния тест за наркотици.

Отнемането на СУМПС представлявало ПАМ, който е наложен с влязъл в сила административен акт. Поради това негативните емоции от това действие, не са част от обема на отговорност на ОД на МВР Плевен. Освен това не се установявало и влошено здравословно състояние на ищеца, така както се твърди, видно от събраните доказателства.