Решение № 114 от 20.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330206431 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006913, издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. К. М. е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебните прения се сочи:

-че при издаването на НП е допуснато СПН, доколкото установените факти не можело да се субсумират под въведеното с нормата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП изпълнително деяние;

-жалбоподателят попадал в обхвата на изключенията по смисъла на чл.

137а, ал.2, т.4 ЗДвП.

Моли се за отмяна на НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка: На 01.09.2022 г. в 21:01 часа , в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Цар Борис 3 Обединител“ и бул. „6-ти Септември“, С. К. М. управлява лек автомобил Опел с регистрационен номер ******* като :

1.Водачът не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано по време на движение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които с категоричност потвърдиха отразеното в АУАН, като нещо повече свидетелят по акта с положителност установи, че жалбоподателят му е служебно познат във връзка с други извършвани от него нарушения на ЗДвП, поради което за него не съществува абсолютно никакво съмнение нито за самоличността на водача, нито за извършването на самото нарушение именно от него.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опроверга и от жалбоподателя, доколкото същият не ангажира гласни доказателствени средства за опровергаване на фактите, изложени в АУАН, а доказателствените му усилия бяха насочени към обосноваване на приложното поле на едно от изключенията по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

2

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП.

Противно на възраженията от жалбата, установената фактическа обстановка точно се субсумира под изпълнителното деяние, уредено в чл.

137а ЗДвП, поради което не може да се говори за каквото и да било противоречие между факти и право.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие (поставяне на колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение) обективният състав на нарушението е осъществен.

Налице е съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че автомобилът е лек.

Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.

Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП, категория М1 са моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача.

Следователно МПС управлявано от жалбоподателя е такова, за което важи изискването за управление с поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория М1.

Приложена е коректната санкционна норма, като визираната в закона санкция е в твърдо определен размер, който съответства на наложения по делото.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО, ЧЕ ВОДАЧЪТ ПОПАДА В ОБХВАТА НА

ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ПО ЧЛ. 137А, АЛ.2 ЗДВП.

От жалбоподателя се твърди, че попада в изключението по чл. 137а, ал.2, т.4 ЗДвП. Доводът е неоснователен.

В тази връзка следва да се съобразят установените в трайната съдебна 3 практика правила за разпределение на доказателствената тежест при административния състав по чл. 137а, ал.1 ЗДвП:

-в тежест на наказващия орган е да установи съставомерните елементи, консумиращи състава на нарушението, а именно факта на извършено управление на МПС, обстоятелството, че водачът не е бил с поставен предпазен колан и авторството на деянието;

-в случай, че се позовава на някои от изключващите отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, именно в тежест на жалбоподателя е при условията на пълно и главно доказване, да установи всички елементи от фактическия състав, които обуславят приложното поле на изключението, на което се позовава.

Така Решение № 257 от 31.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3592 / 2019 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2132 от 28.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2192 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2580 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3286 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 522 от 10.03.2016 г. по н. д. № 199/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Изключението по чл. 137а, ал.2, т.4 ЗДвП обхваща няколко елемента от фактическия състав:

-процесното МПС да е таксиметров автомобил;

-нарушителят да притежава качеството водач на процесния таксиметров автомобил;

-именно към момента на управлението без поставен предпазен колан, таксиметровият водач да е осъществявал реален превоз на пътник в градски условия.

В случая от представените от жалбоподателя писмени доказателства успешно се установяват първите два елемента от фактическия състав.

Не са представени, обаче каквито и да било доказателства относно третия елемент и по конкретно, че именно към момента на установяване на нарушението жалбоподателят е извършвал превоз на пътник.

Това обстоятелство не се установява от представения пътен лист, доколкото той доказва, че жалбоподателят е бил на работа като таксиметров шофьор в периода от 19.00 часа на 01.09.2022г. до 01.30 часа 4 на 02.09.2022г., но не и че реално е превозвал пътник конкретно в часа на нарушението- 21:01 часа.

Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото по служебна инициатива на съда доказателства, доколкото както актосъставителя, така и свидетелят по акта заявиха, че нямат спомен дали в процесното МПС е имало и друго лице или само водачът.

Допълнителен аргумент за съда да приеме, че третият елемент от фактическия състав на изключението реално не е бил налице е и обстоятелството, че АУАН е бил подписан от нарушителя без възражения , като същият изобщо не е възразявал, че е извършвал превоз на пътник и има право да не използва предпазен колан.

По изложените съображения НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН принципно право на разноски би имала въззиваемата страна. Доколкото такива обаче нито са поискани, нито са представени доказтелства за реалното им сторване за упражнена защита от юрисконсулт, то съгласно задължителните указания на ТР 6/2012 ОСГТК разноски не следва да се присъждат.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-006913, издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. К. М. е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.

137а, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5