Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 27.09.2022, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Частно наказателно дело 326/2022
Вид
Решение № 58
Подписан
27.09.2022
В сила
05.10.2022
Състав
София Андонова Радославова, Димчо Стоянов Луков, Нели Георгиева Батанова

Цитирани разпоредби

  • чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Шумен, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора Е. Д. Я. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Частно наказателно дело № 20223600200326 по описа за 2022 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРФОРНФС/.

Образувано е по искане на Centraal Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение № 96/018219-21 от 01.03.2022 г., в сила от 16.03.2022 г., за налагане на финансова санкция, постановена от Rechtbank Rotterdam, по отношение на българския гражданин М. А. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България, гр.Шумен, ул. „С. п.” № 38.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице М. А. Х., нередовно призован не се явява. Служебно назначеният му защитник адв- Д.Д. от ШАК изразява становище, че давността за наложената санкция по чл.82 от ЗАНН е изтекла, поради което моли съдът да откаже изпълнение на финансовата санкция.

Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и като се съобрази със становищата на страните, намира за установено следното:

С решение, влязло в сила от 16.03.2022 г., за налагане на финансова санкция, постановена от Rechtbank Rotterdam, Кралство Нидерландия, по отношение на българския 1 гражданин М. А. Х., с ЕГН **********, е постановена финансова санкция в размер на 95,00 евро за извършено административно нарушение на 25.08.2022 г. за неизпълнение /при първо поискване/ на задължението за представяне за проверка на документ за самоличност на 25.08.2020 г. в Piersonstraat, Schiedam.

Деянието представлява административно нарушение по чл.447e от Нидерландския наказателен кодекс, във вр. с чл.2 от Нидерландския закон за задължителна легитимация.

Шуменският окръжен съд намира, че решението представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава- членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършване на нарушение на правилата за задължителна легитимация. Горепосочения акт е издаден в държава- членка на Европейския съюз, от несъдебен орган, компетентен да налага парични санкции.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на 09.09.2022 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава на Кралство Нидерландия.

Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава- членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното пребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице М. А. Х. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държавачленка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението :

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е 2 пълно и отговаря на решение № 96-018219-21 от 01.03.2022 г., в сила от 16.03.2022 г., за налагане на финансова санкция, постановено от

Rechtbank Rotterdam, Кралство

Нидерландия;

2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд;

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които : а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение и по българското законодателство – чл.80, т.5, във вр. с чл.6 от Закона за българските лични документи.

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице М. А. Х. не се е явило лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото си да обжалва решението.

По отношение на довода на защитата за изтекла погасителна давност по чл.82 от ЗАНН, съдът намира същия за неоснователен. Погасителната давност е прекъсната с постановяване на акта, с който е наложена финансовата санкция. Видно от изпратеното удостоверение този акт е влязъл в сила на 16.03.2022 г. Към настоящият момент не е изтекъл визирания в чл.82 от ЗАНН двугодишен давностен срок.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – глоба в размер на 95,00 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –01.03.2022 г. От приложената справка е видно, че за 01.03.2022 г. фиксираният курс на БНБ за 1 евро е 1.95583 лв. или равностойността на 95,00 евро е 185,80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.

3

1 от ЗПИИРКОРНФС, Шуменският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 96/018219 от 01.03.2022 г., в сила от 16.03.2022 г., постановено от Rechtbank Rotterdam, Кралство Нидерладия, с което по отношение на българския гражданин М. А. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България, гр.Шумен, ул. „С. п.” № 38 е наложена финансова санкция в размер на 95,00 евро, равностойна на 185,80 лв. / сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 01.03.2022 г.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, постановено от Rechtbank Rotterdam, Кралство Нидерландия, да се изпрати ведно с препис от настоящото решение на ТД на НАПгр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП- гр. Варна, офис гр.Шумен, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото производство са за сметка на българската държава.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр. Варна в 7-дневен срок, като за засегнатото лице срока започва да тече от узнаване за постановяването му.

Обжалването не спира изпълнението му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4