Решение № 1838 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1838 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509551 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20049082 от 19.07.2022 г. на СРС, 49 с - в, по гр. д. № 18899/2021 г. е отхвърлен предявения от О. Ч. Й., ЕГН **********, срещу Г. Е. Н., Е. Г. Н. и К. С.

С., иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията, с които възпрепятстват О. Ч. Й. да използва собствения си недвижим имот-апартамент № 7, находящ се на ет. 3, в сграда със смесено предназначение, с адрес: гр.София, район Витоша, ул. „Казбек" №7, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьора в процесната сграда, както и за демонтиране на поставената от тях система за контролиран достъп до асансьора и за осигуряване на безпрепятствено ползването на асансьора чрез предоставяне на работещ електронен чип. Ищецът е осъден за разноски в производството.

Решението се оспорва по въззивна жалба от ищеца О. Ч. Й., чрез адв. К. Б.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че по делото безспорно е установено, че ответниците са извършили действия, с които са пречили на ищеца да полза асансьора във входа на сградата.

Счита, че от доказателствата се установява, че Г. - Н. Е. Н., в качеството на домоуправител, и родителите останалите двама ответници, които признават, че помагат фактически в дейността по управление на сградата, са извършили нерегламентираното въздействие на системата за достъп и ползване на асансьорната уредба, вследствие на което достъпът за ищеца до неговия имот е бил значително затруднен. Сочи, че се установява, че ответниците са бездействали да снабдят ищеца с работещ чип за асансьорната уредба. В противоречие със събрания доказателствен 1 материал, съдът е приел, че К. Н. не е извършила действията, с които се пречи на ищеца. Въззивникът твърди, че тя, с бездействието си, поддържа създаденото от семейството й противоправно състояние. Счита, че същата има причастност към противоправното поведение, тъй като самата тя изложила по делото, че извършва фактическото управление на сградата, като помага на дъщеря си. Излага подробни съображения, с които оспорва изводите на съда при анализа на свидетелските показания, като твърди, че обстоятелството, че свидетелите на ищеца имали идентични дела с ответниците, не било основание за дискредитиране на техните показания. Счита, че съдът не може да преиначава свидетелските показания или да ползва само части от тях. Поддържа още, че по ЗУЕС действително задължение на съсобствениците е за заплащат вноските за управление и поддръжка на общите части, но не е предвидена санкция за неизпълнението на това задължение, още по – малко е предвидено да не се предоставят чипове за входната врата и асансьора. Счита, че с действията и бездействията си ответниците са ограничили възможността му за упражнява правото си на собственост върху имота в сградата. Оспорва твърденията, че липсата на чип се дължи единствено на негово бездействие, както и че са връчвани покани до него. Сочи, че на ответниците Е. Н. и К. Н. е връчена нотариална покана на 22.10.2020 г., с която е даден срок за предоставяне на чипове, както и покана до домоуправителя Г. Н. на 22.10.2021 г., получена на 29.03.2021 г. за предоставяне на активен чип в 3 дневен срок от получаването. Въпреки това не е последвало предоставяне на такъв чип. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска. Претендира разноски съгласно списък, като прави възражение за присъждане на възнаграждения по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвоката на ответниците.

От въззиваемите страни ответниците Г. Е. Н., Е. Г. Н. и К. С. С., чрез представителя им, е постъпил в срока по чл. 263 ГПК отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна. Поддържат, че ищецът не е успял да докаже, че именно ответниците са осъществили неоснователното препрограмиране на чиповете или че са препятствали получаването на чип от негова страна. Излагат доводи, че етажната собственост се управлява от управителен съвет и контролира от контролен съвет, а ответницата К. Н. не е член на никой от органите. Сочат, че още с отговора на исковата молба ищецът бил поканен да се яви и да си вземе чип. Считат, че задължението за предаване на съответния чип (движима вещ) е търсимо. Поддържат, че действително ищецът е отправил покана до домоуправителя да бъде снабден с чип, но в поканата не били указани мястото и лицето, на което да се изпълни, с което сам се поставил в забава. Излагат твърдения, че чип може да се вземе и от фирмата, която монтирала системата за контролиран достъп. Освен това сочат, че ищецът е многократно забелязван да ползва свободно асансьора, противно на твърдението му за липса на осигурен достъп. С тези доводи молят съдът да потвърди решението. Претендират разноски и не възразяват по разноските на насрещната страна.

Ищецът О. Ч. Й., чрез представителя си, е подал и частна жалба срещу определение от 08.03.2023 г., постановено по същото дело на СРС 49 с-в по реда на чл.

248 ГПК, с което се оставя без уважение искането му за изменение на основното решение в частта присъденото в полза на адвоката на ответниците възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Счита, че не са били налице предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, които следва да се установят от данните по делото.

Поддържа, че когато се оспорва наличието на условия за предоставяне на такава помощ, насрещната страна, в производството по чл. 248 ГП,К следва да докаже, че са 2 налице условия за предоставянето й. Излага множество доводи, относно имущественото състояние на ответниците, доходите, които получават и притежаваните от тях имоти. Оспорва начина на определяне на размера на възнаграждението по предявения иск, като се поддържа, че адвоката е определил възнаграждението като по оценяем иск. Счита, че изводите на съда и преценката му за присъждане на възнаграждение в полза на ответниците по реда на чл. 38 ЗАдв е извършено при нарушение разпоредбите на процесуалния закон.

По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени определението и да се отхвърли искането за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката поради липса на хипотезите по чл.

38 ЗАдв. Претендира разноски.

Ответниците Г. - Н. Е. Н., Е. Г. Н. и К. С. С. - Н. не са взели становище по частната жалба по чл. 248 ГПК в предвидения срок. В съдебно заседание я оспорват като неоснователна и молят да се остави без уважение.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо и при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни процесуално правни норми.

Понеже СРС е обсъдил представените и приети пред него писмени и гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният състав не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а ще обсъди само доказателствата, относими към спора, пренесен във въззивното производство.

Като съобрази доводите по законосъобразността на решението, изложени от страните в настоящото производство, в допълнение към изложеното от СРС въззивният състав намира по съществото на спора следното :

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, по иска по чл.109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че „ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.“

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да 3 осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. В практиката последователно се приема, че право на такъв иск има и етажния собственик, който твърди, че е лишен или ограничен във възможността да ползва общите части на сградата съобразно тяхното предназначение.

Следва да се посочи също, че претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право. Поради това в тежест на ищеца е било да докаже, пълно и главно, че ответниците са осъществявали посочените в исковата молба неоснователни действия, ч р е з които са му пречили да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежавания от него недвижим имот – апартамент или върху обща част от сградата, в която се намира. Освен това се изисква да се установи, че между поведението на ответниците и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищеца, има пряка причинна връзка. В тежест на ответниците е било да установят правоизключващите и правопогасяващите си възражения по иска. Тази тежест е указана от СРС на двете страни в производството с доклада по делото по чл. 140 ГПК.

В случая претенцията е за осъждане на ответниците за преустановяване на действията, с които възпрепятстват О. Ч. Й. да използва собствения си недвижим имот-апартамент № 7, находящ се на ет. 3, в сграда със смесено предназначение, с адрес: гр.София, район Витоша, ул. „Казбек" №7, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьора в процесната сграда, както и за демонтиране на поставената от тях система за контролиран достъп до асансьора и за осигуряване на безпрепятствено ползването на асансьора чрез предоставяне на работещ електронен чип.

От доказателствата по делото е установено и не е спорно, че ищецът е собственик апартамент № 7, на втори жилищен надпартерен етаж 3, по схема на СГКК-София, в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Казбек"№ 7, съгласно договор за продажба в нотариален акт № 125, том II, peг. №1422, дело № 231 от 09.05.2016 г.