Протокол № 90 от 12.02.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 90 гр. Пазарджик , 10.02.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102695 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Б. И. Г. - редовно призована, не се явява. Същата се представлява от адв. Валентин Карабойчев от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с исковата молба.

Ответникът В. З. Г. - редовно призован, се явява лично и с адв.

Магдалена Попова от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с молба № 18533/24.11.2020 г.

АДВ. КАРАБОЙЧЕВ: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. ПОПОВА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. КАРАБОЙЧЕВ: Поддържам исковата молбата.

АДВ. ПОПОВА: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения 1 писмен отговор, както и молба от 5.12.2020 г. Водим един свидетел - П. С. Г..

Отказвам се от втория свидетел, който ни е допуснат.

АДВ. КАРАБОЙЧЕВ: Във връзка с ОИМ не се налагат някакви съществени уточнения на предявената от нас ИМ. Аз вероятно няма да поддържам искането за свидетели. След доклада на делото ще си направя искането за СТЕ. Ние не спорим в обема за правата си.

По отношение на твърдените от нас факти има потвърждение от другата страна.

Моята доверителка твърди, че не й е предлаган ключ за достъп до подпокривното пространство, който тя да е отказала. Да, след завеждане на делото вратата за подпокривното пространство е отключена и имаме достъп до пространството.

Правя едно контра твърдение относно избения етаж. Във връзка със скицата, която показва ответникът, едното помещение, което е около 30 кв. м. всъщност това помещение е изпълнено с вещи на покойните родители на ответника. Това е една голяма стая, която е пълна с вещи и не може да се ползва. Нашето твърдение е, че не е трябвало да се преграждат тези 10 кв. м.

Във връзка с теорията, че доверителката ми е завзела цялата територия на избения етаж, тя реално не я ползва. Ок, приемете, че ключът се държи от нея.

Относно завинтения прозорец. Нашето твърдение е чрез този прозорец се извършва вентилирането към избеното помещение. Пречката се изразява в това, че не може да се вентилира избения етаж.

АДВ. ПОПОВА: Всяка една от стаите в избите има прозорец и може да се вентилират помещенията. Този разглеждания прозорец е на нивото на стълбите и оттам влизат животни - котки, комари, мухи. Прозорецът е на кота 0. Този прозорец е на стълбището към избения етаж.

АДВ. КАРАБОЙЧЕВ: Относно изграждането на гараж ние виждаме нарушението, че с тази дървена постройка, се отнемат 17 кв. м от общата площ.

АДВ. ПОПОВА: И от другата страна има допълнителна масивна 2 постройка. Относно поставянето на телената мрежа, в това ограденото място е тази бетонова настилка. Моят клиент го е оградил, защото тази лятна кухня се ползва и е реновирана от него.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че приживе С. З. Г. (съпруг на ищцата) починал на 28.04.2009 г. и ответникът (негов брат), по силата на договор за дарение извършен с НА № 36/16.06.1998 г. са придобили правото на собственост върху УПИ III-282 в кв. 26 по плана на с. Главиница с площ от 880 кв.м. и право на собственост върху обособени обекти от построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда, както следва: първия жилищен етаж на покойният С. Г., а втория етаж на ответника В. Г.. Твърди се, че предвид, че сградата се е състояла, както и до днес, от два редовни етажа, избен етаж и тавански етаж (обитаемо подпокривно пространство), покойният С. Г. освен право на собственост върху първия етаж е придобил и 14 ид. част от правото на собственост върху земята и 14 ид. част от избения и тавански етажи, както и 14 ид. част от общите части на сградата.

Твърди се, че ответникът В. Г. е собственик на втория жилищен етаж и на 14 ид. част от земята и от избения и тавански етажи, както и на 1/ 2 ид част от общите части на сградата.

Твърди се, че след смъртта на С. Г., по силата на наследственото правоприемство неговите права в имота са преминали върху ищцата и децата й - Светозар Генов и Мариана Станкова, при съсобственост в равни части или правата на ищцата са в размер на 1/6 ид. част.

Твърди се, че след смъртта на съпруга си ищцата е останала да живее в процесния имот, но съществуващото дотогава нормално съжителство мужду двамата братя и техните семейства приключило. Твърди се, че ответникът престанал да зачита личните права на ищцата, както и правата й на собственик (съсобственик) чрез следните релевантни за настоящия иск действия.

Твърди се, че през 2015 г. в жилищната сграда ответникът без съгласие от ищцата поставил в общата стълбищна клетка обслужваща етажите, дървена врата с размери 1.90/0.80 л.м., която заключил и по този начин 3 ограничил достъпът на доверителката до обитаемото подпокривно пространство. Доколкото би могло да се приеме, че с това си действие ответникът неоснователно е и завладял цялото подпокривно пространство, в петитума на исковата молба в тази част се формулира и евентуален петитум по чл. 108 от ЗС.

Твърди се, че през 2019 г. в жилищната сграда ответникът без съгласие от ищцата извършил фактическо преустройство на избения етаж, (който до този момент се състоял от общ коридор и три отделни помещения) като извършил преграждане на коридора с паянтово-тухнена зидария с размери 2.90/2.20 л.м. с монтаж на преградна дървена врата с размери 1.90/0.80 л.м., като по този начин ограничил достъпа на доверителката до останалата половина от коридора. Освен това, съществуващият в стълбището към избите дървен двукрилен прозорец ответникът заковал с пирони, за да не може да се отваря. По този начин избите не могат да се вентилират (проветрявят), което допълнително довело до затрудняване ползването на избите по предназначение.

Твърди се, че през 2017 г. в дворното място ответникът без съгласието на ищцата изградил откъм лицето на имота на уличната регулация паянтова постройка с размери 6.00/2.80 л.м. изпълнена от дървена конструкция, с ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, с монрирана входна метална врата с отварящ се механизъм, която използва за гараж. Твърди се, че постройката е изпълнена без строителни книжа и разрешение по смисъла на ЗУТ, същата ограничава правото на ищцата да ползва в пълен обем правото си на собственост върху земята отнемайки около 17 кв. м. площ.

Твърди се, че през лятото на 2020 г. в дворното място ответникът без съгласието на ищцата е извършил преграждане на терена от лицето към дъното на парцела чрез изграждане на ограда от метална мрежа закрепена на 8 бр. метални колове с обща дължина 18.00 л.м. и височина 1.20 м., като в ограденото място изпълнил и 60.00 кв.м. бетонова настилка издигаща се над нивото на терена с около 0.10 л.м. С изграждането на металната ограда, между нея и бетоната настилка се образувала пътека с ширина около 0.60 м., която не позволява на ищцата да пренася отоплителни и др. материали и по този начин затруднява ползването на имота по предназначение и пълния обем на правата й.

4

Твърди се, че избрените по-горе неоснователни въздействия на ответника върху предмета на общото право на собственост, пречат на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем и да ползва имота по предназначение съобразно правата си на собственик и релевират приложението на чл. 109 от ЗС с цел възстановяване на фактическото положение отпреди тяхното извършване.

Моли се съдът да постанови решение, с което осъдите ответника В. З.

Г.:

1. Да отвори вратата с размери 1.90/0.80 л.м осигуряваща достъп от общата стълбищна клетка до подпокривното пространство в двуетажната жилищна сграда или да предаде ключ от същата на доверителката , а ако отхърлите този иск ,

2. Съдът да признаете за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от подпокривното пространство и да осъдите ответника да и предаде владението на 1/6 ид. част от него;

3.Ответникът да премахне преграждащата общия коридор на избата стена от паянтово-тухнена зидария с размери 2.90/2.20 л.м., вкл. вградената в нея дървена врата с размери 1.90/0.80 л.м.;

4. Ответникът да възстанови отваряемостта на съществуващият в стълбището към избите дървен двукрилен прозорец;

5. Ответникът да премахне паянтовата постройка изградена на лицето на УПИ III-282 към уличната регулация с размери 6.00/2.80 л.м. изпълнена от дървена конструкция с оградащи стени и покрив от вълнообразен ондулин с мотрирана входна метална врата с отварящ се механизъм ;

6. Ответникът да премахне оградата от метална мрежа закрепена на 8 бр. метални колове с обща дължина 18.00 л.м. и височина 1.20 м изградена от лицето към дъното на УПИ III-282 , както и бетоновата настилка издигаща се над нивото на терена с около 0.10 л.м.на площ от 60.00 кв.м. ;

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

5

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост на исковата молба.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том V, дело № 2659/1998 г. на РС- Пазарджик ищцата е собственик на 1/6 ид. ч. от първи жилищен етаж, както и че страните са съсобственици на дворното место от 880 кв.м., съответно ищцата притежава 1/6 ид. ч от дворно място, а ответника - 1/2 ид. ч. от същото.

Не се оспорва, че през 2015 г. ответникът е поставил дървена врата на входа на подпокривното пространсто, която по-късно е заключил.

Възразява се относно изложеното в ИМ, че ответникът е ограничил достъпа на ищцата до подпокривното пространство. Твърди, че съпругата му е дала на ищцата ключ от вратата, но ищцата е отказала да го получи с думите: ”На мен нищо не ми трябва”. Излага подробна фактическа обстановка в тази насока.

Не се оспорва, че през 2019 г. ответникът е изградил в избения етаж стена с врата, като по този начин твърди, че е обособих пространство от около 10 кв. м., където си ответникът си държи домашна посуда.

Възразява се относно изложеното в ИМ, че ответникът е ограничил достъпа на ищцата до останалата половина на избения етаж, тъй като от една страна и той самият я ползава, а от друга твърди, че ищцата е заключила една от трите стаи, която е двойна стая. Излага подробно описание на избените помещения.

Твърди се, че в избения етаж са живеели родителите на ответника преди да починат. Това, което ищцата твърди, че е коридор, който ответникът бил преградил не е коридор, а всекидневна, която е била използвана от родителите на ответника приживе.

Не се спори от ответника, че през 2019 г. е завил с винт двукрилния дървен прозорец, разположен в стълбището към избата, за да не се отваря, като твърди, че причината за това е не, за да затрудни ползването на избите по предназначение от страна на ищцата, а положението на самият прозорец, който е наравно със земята и когато е отворен многократно влизали котки.

6

Уточнява, че след получаване на исковата молба собственоръчно е отвинтил винта от прозореца.

Не се спори от ответника, че през 2017 г. е изградил на уличната регулация, откъм лицето на имота паянтова постройка, изпълнена с дървена конструкция - гараж от около 17 кв. м. Твърди се, че постройката няма строителни книжа и строително разрешение, тъй като конструкцията е от дърво.