Решение № 70 от 28.07.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Разград , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600174 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП Разград и жалба от частен обвинител против присъда №260005/18.03.2021 г. по нохд №264/2020 г. на Районен съд – гр. Исперих.

Постъпил е протест (вх. №261139/30.03.2021 г. на РС Исперих) от прокурор от РП Исперих. Оплакванията са, че постановената “присъда е неправилна“. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Я.М. да бъде признат за виновен.

Протестът не съдържа съображения, подкрепящи оплакването, че постановеният съдебен акт е неправилен.

В допълнителни съображения прокурорът заявява, че счита изводите на съда, относно това, че подсъдимият не е променил съществуващо към съответния момент фактическо положение и не е наложил нова фактическа ситуация, за неправилни. Според прокурора, макар подсъдимият да е обработвал земите в предходни години, то след като е бил уведомен от закупилия земите пострадал, че ще обработва земите през 2019 г. - 2020 г., който и от есента на 2019 г. започнал да обработва земите – почистил ги и наторил, извършеното от него – застанал пред трактора, скарал се, заплашил, че ще среже гумите на трактора е престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Подсъдимият с деянието си променил съществуващо към съответния момент фактическо положение. Прокурорът намира, че твърденията на пострадалия Т. се доказват от представените фактури и факта, че земите се намират зад 1 къщата на подсъдимия и не е възможно да не е разбрал, че са почистени и наторени.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Я.М. да бъди признат за виновен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и заявява, че присъдата е неправилна. Според прокурора, с оглед събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства, безспорно се установява, че подсъдимият през 2019-2020 г. е внесъл промяна в едно фактическо положение, което е съществувало към него момент, тъй като знаейки, че св.

Т. обработва спорните земи, че почистил и наторил земята, осъществил едно оспорвано от него право, като не го е допуснал да изоре нивата, а през пролетта на 2020 г. я засял с царевица. Поддържа искането да бъде отменена присъдата и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание към минималния размер.

Постъпила е жалба вх. №261170/02.04.2021 г. от частния обвинител ЛЮБ. П. Т. против присъдата. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. В жалбата подателят изрично е посочил, че при липса на мотивите е обективно невъзможно да обсъжда нейната неправилност и заявил, че допълнителни съображения ще изложи след изготвяне и получаване на мотивите към присъдата. Съобщение за изготвените мотиви е връчено на частния обвинител на 07.05.2021 г. и с изх.

№60242/10.05.2021 г. делото е изпратено на ОС Разград.

В съдебно заседание адв. Ч. – повереник на частния обвинител ЛЮБ. П.

Т. заявява, че поддържа жалбата. Повереникът излага доводи, че няма установен в закона ред едно лице да отиде, да извади нож и да заплашва лица и да ги прогонва от една земя. Това поведение е установено по безспорен начин с показанията на разпитания свидетел, които са последователни и подробни, както и с показанията на тракториста, който е незаинтересовано лице и много подробно обяснява, каква е била обстановката през месец декември 2019 г. Според адв. Ч. безспорно е установено, че преди този случай фактическа власт върху този имот е установил частния обвинител и е извършил действия по обработка на земята, за което е представил документи и конкретни доказателства, които не са обсъдени от РС. Повереникът изтъква, че подсъдимият е разпитван два пъти пред разследващите органи и е отказал да дава обяснения, съответно ако всичко това, което сега твърди е било вярно и е факти и обстоятелства, които са важни за изясняване на фактическата обстановка, ако го беше обяснил тогава, би могло да се даде някаква вяра и да се изследва нещо от фактите, които той сега обяснява. Според адв. Ч. присъдата противоречи на материалния закон, не е обоснована и затова поддържа искането да бъде отменена и да бъде наложено минимално наказание на извършителя.

Жалбоподателят ЛЮБ. П. Т. поддържа становището на адв. Ч..

В съдебно заседание подсъдимият ЯЛЧ. ДЖ. М. заявява, че е доволен от присъдата. Твърди, че частният обвинител никъде не споменава, че е 2 отстъпвал земеделска земя на него, за която плащал рента, а той я обработвал, за да бъдат земите цели.

Подсъдимият, упражнявайки правото да се изкаже последен, твърди, че е невинен и не е вадил нож.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка и обхвата й по чл. 314 НПК, установи:

Протестът и жалбата са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 3 и ал. 4 НПК.

С атакуваният съдебен акт РС Исперих признал подсъдимия ЯЛЧ. ДЖ.

М. с ЕГН ********** за невиновен в това, че през периода: един ден в края на месец декември 2019 г. и през месец април 2020 г., в урбанизирана територия в землището на гр. Исперих, в условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от ЛЮБ. П. Т. чуждо действително право – право на ползване на земеделски имоти, находящи се в местността „Кършията Изток“ с номера:

045040 с площ 0,859 дка, 045371 с площ 6, 382 дка, 345372 с площ 10, 991 дка, 045373 с площ 3, 897 дка, 045374 с площ 3, 00 дка, 045375 с площ 3, 00 дка, 045376 с площ 2, 946 дка, 045377 с площ 2,114 дка, 045383 с площ 1, 200 дка, 045384 с площ 1, 002 дка, 045385 с площ 1, 501 дка, 045388 с площ 7, 400 дка, 045404 с площ 4, 93 дка, като не е допуснал Т. да ги обработва, а вторият път е изорал и засял с царевица, немаловажен случай, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.

В съдебно заседание на 18.03.2021 г. подсъдимият се е явил пред първоинстанционния съд и дал обяснения.

Установява се следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ЯЛЧ. ДЖ. М. e български гражданин, роден на 05.04.1977 г. в гр. Силистра, живущ в гр. Исперих, със средно образование, разведен, безработен и осъждан (справка за съдимост лег. №602/09.10.2020 г. РС Исперих на л. 87) за престъпление против собствеността, извършено през 1999 г., за хулиганство, извършено през 1999 г., за противозаконно лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 1 НК, извършено през 2001 г., по чл. 343б, ал.1 НК, извършено през 2005 г., за престъпление по чл. 183, ал.3 НК, извършено през 2014 г. и за престъпление по чл. 325в, ал.1 НК, извършено през 2017 г.

М. се занимавал със земеделие. Обработвал земи в землището на гр.

Исперих. Обработвал земи в същото землище и местност и св. ЛЮБ. П. Т..

Двамата, по споразумение, разпределили и обработвали земите.

Св. Петков започнал да купува земите, част от които обработвал подс.

М. от собствениците им. Т. подал декларация по чл. 69, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б от ЗСПЗЗ до ОС „Земеделие“ - Исперих, с която заявил ползването на имот с № 045372 (уведомление от Общинска служба по земеделие Исперих на л. 57 от ДП).

През декември 2019 г. свид. Т. наел тракторист – свид. А., за да извърши 3 оран на имотите в местността „Кършията“. Свид. А. започнал да оре, св. Т. бил също в трактора. Подсъдимият М., който бил наблизо и колел животни, заедно със св. Мустафа, видял трактора и се отправил към него. Застанал до трактора и поискал да спре да обработва земите, като казал: „Излез от нивата“. Започнал спор между М. и Т. чия е нивата. Св. Т. казал, че ще се обади на полицията, на което подс. М. отвърнал, че може да се обади на когото иска и тъй като се ядосал, казал че ще среже гумите на трактора ако не излезе от нивата. Подсъдимият казал на Т., че иска да види документите за земите. Свидетелите Т. и А. решили да си тръгнат и напуснали нивата.

През текущата година подсъдимият обработвал земята и я засял с царевица.

Свид. Мустафа твърди, че подсъдимият казал, че дава пари на св. Т. за земята, но били далеч и не видял колко.

С декларация от 31.03.2020 г. (л. 10 от ДП) Т. заявил ползването на имоти: 045040 с площ 0,859 дка, 045371 с площ 6,382 дка, 045372 с площ 10, 991 дка, 045373 с площ 3, 897 дка, 045374 с площ 3 дка, 045375 с площ 3 дка, 045376 с площ 2, 946 дка, 045377 с площ 2, 114 дка, 045383 с площ 1, 2 дка, 045384 с площ 1, 002 дка, 045385 с площ 1, 501 дка, 045388 с площ 7,4 дка, 045404 с площ 4, 93 дка, находящи се в урбанизирана територия в землището на гр. Исперих в местността „Кършията Изток“.

През пролетта св. Т. предупредил подсъдимият да не обработва земята, но през април 2020 г. М. изорал земята и засял с царевица.

На 08.04.2020 г. (л. 6 от ДП) Т. подал молба до РУ МВР Исперих, съдържаща оплакване, че през декември 2019 г., когато решил да изоре земите, подсъдимият попречил да ги изоре. Като твърдял, че и до момента не може да обработва земите си. А подсъдимият не отстъпва и продължава да обработва земята му.

На 28.04.2020 г. пуснал жалба (л. 27 от ДП) с подобно съдържание и до РП Разград, ТО Исперих. В жалбата също посочил, че има спорове с подсъдимия от 2017 г., но той не отстъпва и продължава да обработва земята му.

Подс. М. предал земите на св. Т. и от есента на 2020 г. св. Т. обработва земите, за които претендира в подадените жалби.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните доказателства.

Отношенията между подсъдимия и св. Т. се установяват въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на частния обвинител. Безспорно се установява, че в период преди подаване на жалбата от Т., между него и подсъдимия е съществувала уговорка, относно обработката на земите в местността „Кършията“. Твърденията на подсъдимия се подкрепят от Т., който не отрича, че са имали уговорка въз основа на която подсъдимият е обработвал претендираните земи.

От показанията на св. А. и св. Т. се установява, че през декември 2019 г. подсъдимият отишъл при трактор, нает от св. Т. и поискал да преустановят 4 обработката на земята и да напуснат нивата, като заявил, че ако не го сторят, ще нареже гумата на трактора.

Съдът приема за установено въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т., че процесните земи били обработвани от М., съответно прибиран добив, до 2020 г.

Съдът счита, че не е установено по несъмнен начин, че св. Т. е обработвал земите още през 2018 г. Т. е представил фактури от ноември 2019 г. за транспортна услуга – торова маса (л. 13,14 от ДП) и от май 2019 г. (л. 15 от ДП) и март 2020 г. (л. 13 /който е след л. 15/ от ДП) за услуга с багер и договор от март 2020 г. за гранулирани торове. Фактурите не съответстват на твърденията на св. Т., че още през 2018 г. обработвал земите, тъй като са от друг период. Представените фактури и договор не подкрепят показанията на свидетеля за времето и мястото на използване на отразените в тях торове и услуги. Освен това дори да са извършени в посоченото време, за което не са налице доказателства, това не е достатъчно, за да се приеме, че подсъдимият е узнал за това и не се е противопоставил на поведението на св. Т..

Като доказателства за собственост върху земите св. Т. представя договор за наем от 26.04.2020 г. (л. 17 от ДП), както и нотариални актове (л.

61-83 от ДП) от март 2013 г. за имот №045396, август 2016 г. за имот №045395, от декември 2016 г. за имот №045394, от февруари 2018 г. за имот №045393, от юни 2018 г. за имот №018095, от юли 2018 г. за имот №004041, от септември 2018 г. за имот №045372, от юли 2019 г. за имот №045371, от септември 2019 г. за имот №004051, от септември 2019 г. за имот №004036, от октомври 2019 г. за имот №045384, от ноември 2019 г. за имот №045393 и 045394 и 004050, от ноември 2019 г. за имот №045393, №045394 и №045399, от март 2020 г. за новообразуван имот 45.404.