Решение № 27 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Даниела Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602652 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура Пловдив, ТО Асеновград срещу присъда № 38 от 07.11.2025г., постановена по НОХД № 408/2025г. по описа на Районен съд- Асеновград.

С присъдата подсъдимия И. В. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че през периода от месец април 2024г. до месец септември 2024г., включително, в гр. А., обл. П., след като е бил осъден с влязло в законна сила съдебно решение на 03.10.2022 г. да издържа свой низходящ – * си Й.

И. И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 6 /шест/ месечни вноски от по 250.00 лева или общо 1500 лева, поради което на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е наказан, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и оправдан за същото престъпление по отношение на периода от месец октомври 2024 г. до месец януари 2025г. Със същия съдебен акт подсъдимия е признат виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че през периода от месец април 2024 г. до месец септември 2024 г., включително, в гр. А., обл. П., след като е бил осъден с влязло на 03.10.2022 г в законна сила съдебно 1 решение да издържа свой низходящ – * си В. И. И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 6 /шест/ месечни вноски от по 220.00 лева или общо 1320 лева, като на основание чл.

183, ал. 3 от НК не е наказан, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и оправдан за същото престъпление по отношение на периода от месец октомври 2024 г. до месец януари 2025г.

В протеста и допълнението към него са твърди, че присъдата е изцяло неправилна, поради което се иска същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му пред първа инстанция обвинение за две престъпления по чл.183, ал.1 от НК. Възразява се срещу оправдателната част на присъдата като се оспорва достоверността на показанията на свид.Ч. пред съда поради липсата на документи за извършените плащания, които да ги подкрепят. Възразява се, че съдът не е разпитал самите *, пострадали от престъпленията. В допълнението към протеста се вързарява и срещу приложението на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, въз основа на която подсъдимият не е наказан. В тази връзка обаче съответно искане от прокурора не е направено.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно призован за съдебното заседание. Прокурорът поддържа протеста частично, като въразява единствено срещу приложението на чл.183, ал.3 от НК.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден в писмена форма от правоимащо лице в законоустановения срок, като е отправено с него искане за признаване на подсъдимия за виновен за две престъпления по чл.183, ал.1 от НК. Протестът в тази част не може да бъде разгледан, тъй като присъдата е постановена съобразно искането на порокурора подсъдимия да бъде признат за виновен, което първостепенният съд очевидно е стори. Видно от присъдата подсъдимият е признат за виновен и за двете престъпления, но е бил оправдан за част от периода, за който му е било повдигнато обвинение, а именно за периодите месец октомври 2024г- месец януари 2025г и при двете престъпления отнасящи се за четири месечни вноски в общ размер от 1000лв по отношение на Й. И.

И. и четири месечни вноски в общ размер от 880лв по отношение В. И. И.. Доколкото е направено искане за отмяна на присъдата изцяло и призваване на подсъдимия за виновен и по двете престъпления, то настоящият съдебен състав приема, че е надлежно сезиран с това искане по посочената оправдателна част на присъдата.

Доколкото искането за отмяна засяга и приложението на чл.183, ал.3 от НК то също 2 следва да бъде проверено.

При извършевана проверка на атакувания съдебен акт по реда на ревизионното начало, настоящият съдебен състав намери протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Настоящият въззивен съдебен състав се солидализира напълно с изложената от първостепенния съд фактическа обстановка. Мотивите на първостепенния съд са подробни и ясни, при пълен анализ на доказателствата по делото, към който няма какво друго да се добави.

Съставомерните фактически обстоятелства в случая са следните:

След прекратяване на * между свид. Д. З. Ч. и подс. И. В. И. с Решение № 308 от 03.10.2022г по гр.дело №1244/2022г. описа на РС Асеновград, влязло в законна сила на 03.10.2022г, двете * Й. И. И. родена на *г. и В. И. И. родена на *г. останали да живеят при * си. Със същото съдебно решение било одобрено и постигнатото между подсъдимия и свид. Ч. споразумение, с което подс. И. се задължил да изплаща месечна издръжка за * си- Й. И. с ЕГН ********** -от по 250лв., а на В. И. с ЕГН **********от по 220лв. месечно. Подс.И. изплащал изцяло дължимите суми за издръжка за двете *, като това продължило до месец Март 2024г. включително. През този период от време подс. И. имал сключен трудов договор с фирма *. За месец Април 2024г. подс.

И. изплатил за издръжка на двете си * общата сума от 400лв., като от общата дължима издръжка за месеца за двете * сума от 470лв. му останало да дължи сумата от 70лв. За месец Май 2024г.подс.И. изплатил за издръжка на двете си * общата сума от 250лв., като от общата дължима издръжка за месеца за двете * сума от 470лв. му останало да дължи сумата от 220лв. Междувременно през месец Май 2024г. подс. И. бил опериран от *, като за периода от 07.05.2024г. до 12.09.2024г. той бил в болнични. За същия период, на подс. И. били изплатени от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност в размер общо на 2484,13 лева От така полученото парично обезщетение през периода, подс. И. не превел нито една част за издръжка на * си.

Свид. Д. Ч. знаела за претърпяната операция и това, че подс. И. е в болнични, но тъй като същият бездействал относно плащането на издръжките на 01.08.2024г. тя подала жалба в РП Пловдив, ТО Асеновград. Въз основа на жалбата, на 30.08.2024г. първоначално била образувана предварителна проверка, а въз основа на резултатите от нея, на 26.11.2024г. било образувано и досъдебното производство- ДП № 758/2024г. по описа на РУ Асеновград. Междувременно, на 12.09.2024г. трудовото правоотношение на подс. * било прекратено, като на 26.09.2024г. той започнал работа в * – гр. А. До края на месец Септември 2024г. подс. И. пропуснал да даде дължимите от него суми за издръжки на двете си *. Тъй като осъзнавал, че не е изпълнил задълженията си за предходните месеци, през следващите четири месеца, подс.И. възстановил плащанията и за компенсация дал повече пари от дължимите от него за издръжка. Така през месец Октомври 2024г. подс. И. изплатил за издръжка на двете си * общата сума от 500лв., 3 вместо дължимата издръжка за месеца за двете * обща сума от 470лв. През месец Ноември 2024г. подс. И. изплатил за издръжка на двете си * общата сума от 620лв., вместо дължимата издръжка за месеца за двете * обща сума от 470лв. През месец Декември 2024г. подс.И. изплатил за издръжка на двете си * общата сума от 650лв., вместо дължимата издръжка за месеца възлизаща на общата сума от 470лв. В резултат на допълнителните плащания подс. И. погасил старите задължения за издръжка за месеците от Октомври до Декември на 2024г. През месец Януари 2025г. подс. И. изплатил за издръжка на двете си * отново общата сума от 650лв., вместо дължимата за месеца издръжка за двете * общо в размер на 470лв. В следващите месеци, подс. И. продължил да плаща по 470лв. за двете *. В хода на съдебното производство, преди приключване на делото в първата инстанция, подс. И. превел на свид. Д. Ч. сумата от 1661.80лв. /лист 49 от съд.дело/. и със същата сума е погасено задължението на * за инкриминирания период в който той е бездействал спрямо двете си *.

Тази фактическа обстановка се установява по непротиворечив начин от гласните и писмени доказателствени средства по делото, а именно съдебно решение за възникване на задължението за заплащане на месечна издръжка, разписки за плащания за издръжка чрез *, медицински документи за здравословното състояние на подсъдимия в посочения период, справка за обезщетение за временна нетрудоспособност, разписка за превод на парична сума от 17.10.2025г, показанията на свид.Д. Ч. и приобщените чрез прочитане на годно правно основание показания на * Й. И., дадени в ДП, както и от обясненията на подсъдимия пред съда. Голямата част от доказателствата всъщност са събрани от първостепенния съд в хода на съдебното следствие. От същите се установява, че подсъдимият е изпълнил цялото задължение за заплащане на месечна издръжка спрямо двете си * по отношение на инкриминирания с обвинението период, като в тази връзка в мотивите си първостепенният съд подробно е изложил съображения, защо това е така, посочвайки сумите и месеците, с които настоящият съд се съгласява. Тъй като фактическата обстановка е напълно изяснена, не се налага извършването на допълнителен разпит на свид.Й. И., чиито показания са били приобщени чрез прочитане в съдебното следствие пред първоинстанционния съд със съгласието на страните, а съвсем ненужен в този случай е разпитът на по-малкото на възраст * В. И.. По отношение разпита на * следва да се има предвид факта, че се касае свидетелстване в процес, в който подсъдим е именно техния *. В този случай е необходимо допускането им до разпит да се основава на обстоятелства, установяващи сериозна необходимост от техните показания за разкриване на обективната истина по делото, каквато в случая няма.

За част от инкриминирания период, отнасящ се за месеците от Октомври 2024гДекември 2025г, доказателствата установяват, че прокурорът и органите за разследване са включили в обвинението спрямо подсъдимия период след подаване на жалбата от законният представител на пострадалите и след образуване на досъдебното 4 производство, за които от страна на подсъдимия всъщност са били направени плащания. В тази връзка с разписките за превод на суми и най- вече с показанията на свид. Д. Ч. се установява, че за този период подсъдимият е заплатил задълженията си своевременно. Свид.Ч. също така сочи, че освен съответните суми за издръжка за месеца е получавала към тях и допълнителни плащания, по който начин подсъдимият е погасявал и част от по-стари задължения за издръжка.

Фактът, че подсъдимият е извършил редовни плащания за месеците от Октомври 2024г до Януари 2025г, показва, че няма как същият да бъде виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК за този период, поради което искането на прокурора за отмяна на присъдата следва да бъде оставено без уважение.

Фактът, че в показанията си в съдебното следствие пред първостепенният съд свид. Д. Ч. твърди, че към този момент всички задължения на подсъдимия са погасени, не води до извод за нейна недобросъвестност както свидетел. Видно е, че подсъдимият е направил най-голямото плащане за погасяване на издръжките в хода на съдебното следствие, което показва, че са налице нововъзникнали обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид, още повече, че именно това поведение на подсъдимия се стимулира от закона с благоприятната норма на чл.183, ал.3 от НК.

Правилно първостепенният съд не е наказал подсъдимия, прилагайки разпоредбата на чл.183, ал.3 НК и за двете престъпления. Следва да се отбележи, че преди постановяване на присъдата от първостепенния съд, в хода на съдебното следствие, подсъдимият е представил документ за допълнително плащане за издръжки от негова страна, което, предвид показанията на свид. Ч. за всички получени от нея суми, установява напълно погасяване на инкриминираните задължения на подсъдимия, за които е признат за виновен. С факта на последващото им плащане не отпада наказателната му отговорност, поради което той е признат за виновен от първостепенният съд. Тъй като обаче не са настъпили други вредни последици за двете * то подсъдимият не е бил наказан. Липсата на такива вредни последици се установява от показанията на свид. Д. Ч. и на * Й. И.. От показанията на свид. Д. Ч. става ясно, че й е било трудно да поддържа домакинството, за което е вземала пари назаем и това е обективен резултат от неплащане своевременно на парите за издръжка като неблагоприятна от бездействието на подсъдимия последица. Законът обаче позволява приложението на чл.183, ал.3 НК когато не са настъпили други, различни от посочените, вредни последици. Доказателства за други вредни последици по делото няма. От гласните доказателствени средства всъщност се установяват добри харастеристични данни за личността на подсъдимия. От показанията и на двете свидетелки и от обясненията на самия подсъдим става ясно, че подсъдимият полага * грижи за * си извън заплащането на дължимата от него издръжка, като поддържа редовен контакт с *, интересува се от тяхното развитие, през седмицата * му гостуват за една нощувка, както и той им дава долълнителни пари като подарък или за други 5 лични нужди. По тези съображения съдът не намира основания приложението на чл.183, ал.3 от НК да бъде отменено.