Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1058 от 08.07.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 79/2026
Вид
Решение № 1058
Подписан
08.07.2026
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3, предложение първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.249, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. ***, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т.а Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело № 20264430100079 по описа за 2026 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 5 112,91 евро /10 000 лева/ и чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 1 278,22 евро /2500 лева/

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.

Д. И., ЕГН**********, *** против ***, ***, в която се твърди, че ищецът е бил служител в *** на длъжност „***“. По подаден сигнал било образувано досъдебно производство № 4092/2022г. по описа на *** и И. бил отстранен от работа. С постановление от 07.03.2024г. той бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Т. бил разпитан в това качество и му била му взета мярка за неотклонение „подписка“. На същия му била извършена полицейска регистрация, като му били взети отпечатъци. Твърди, че на 17.06.2024г. *** внесла обвинителен акт в *** и било образувано НОХД № 477/2024г.. Разпоредителното заседание по делото било насрочено за 16.10.2024г.. С определение *** прекратил наказателното производство, с мотива, че деянието на ищеца не представлява престъпление. Във връзка с постъпил частен протест от ***, делото било изпратено в Апелативен съд гр. Велико Търново. Било образувано вчнд № 334/2024г.. С решение peг. № 11/24.01.2025г. AC-Велико Търново върнал 1 делото за ново разглеждане от друг състав на ***. Било образувано НОХД№ 95/2025г.. На 26.03.2025г. било проведено разпоредително заседание, като *** с определение прекратил на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.5, т. I вр. ал.

1, т.3 от НПК съдебното производство по НОХД №95/2025 г. по описа на *** и на основание чл.249, ал.2 от НПК върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения. Бил подаден частен протест от *** и било образувано вчнд № 135/2025г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново. С определение pег. № 150/15.05.2025г.

AC-Велико Търново потвърдил протоколно определение № 244 от 26.03.2025год.,постановено по НОХД № 95/2025 год. по описа на Окръжен съд-гр.***, с което на основание чл.249 ал. 1 вр. с чл.248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 95/2025год. по описа на Окръжен съд- гр.*** и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление от 03.06.2025 г. *** прекратила наказателното производство. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. Счита, че от събраните по делото данни се установява, че спрямо ищеца е било водено продължително и необосновано наказателно производство, което е надхвърлило една година и е довело до сериозни неблагоприятни последици в личен, професионален и обществен план. В този период срещу него са били извършвани множество процесуални действия, значителна част от които са станали известни както в работната му среда, така и сред близки, познати и в по-широк обществен кръг. Твърди, че вследствие на повдигнатото обвинение И. е бил отстранен от заеманата от него длъжност „***“ в ***. Това е довело до продължително прекъсване на трудовата му дейност и до осезаемо намаляване на доходите му, което го е поставило в затруднено финансово положение и е ограничило възможността му да осигурява нормални условия за живот на своето семейство. Твърди, че постоянната несигурност относно професионалната му реализация е породила силно напрежение и чувство за нестабилност. Твърди, че самият характер на обвинението, както и широкият му отзвук, са накърнили доброто име и репутацията на И.. Твърди, че непрекъснатите призовавания, разпити и явявания пред разследващи и съдебни органи са довели до трайно усещане за публично компрометиране и до срив в самочувствието му. Твърди, че натрупаното напрежение и невъзможността да изпълнява пълноценно ролята си в семейството са се 2 отразили неблагоприятно на личните му отношения и са довели до чести конфликти с неговата партньорка. Твърди, че повдигнатото Твърди, че след привличането му като обвиняем И. е започнал да изпитва постоянна тревожност, страх от несправедлива присъда и усещане за безизходица.

Състоянието му се е проявявало в нарушения на съня, емоционална нестабилност и затруднена концентрация, което допълнително е възпрепятствало нормалното му ежедневие и трудова реализация. Твърди, че постепенно той е ограничил социалните си контакти, започнал е да се изолира от приятели и познати и да избягва обществени места, поради притеснения от негативното отношение и слуховете, разпространявани по негов адрес. В резултат на това се е затворил в себе си, изпаднал е в потиснато настроение и е загубил увереността си като личност. Твърди, че продължителният психически стрес се е отразил и на физическото му здраве, като при И. са се появили симптоми на повишено кръвно налягане и депресивни състояния. Поради натрупаното напрежение и с цел овладяване на тревожността се е наложило да прибягва до медикаментозно лечение. Твърди, че през целия период е бил подложен на ограничения, произтичащи от наказателното производство — наложена му е мярка за неотклонение „подписка“, извършена му е полицейска регистрация с вземане на дактилоскопни отпечатъци, както и многократни разпити и призовавания, които са засилвали чувството му на страх, унижение и несигурност. Счита, че всичко изложено сочи, че вследствие на незаконните действия на държавното обвинение ищецът е претърпял значителни и продължителни неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки душевни страдания, накърняване на честта и достойнството му и съществено разстройство на обичайния му начин на живот, като негативните последици се проявяват и към настоящия момент. Твърди, че за осъществяване на адвокатска защита по наказателното производство е заплатил общо сума в размер на 2500 лева, която се явява претърпени от него имуществени вреди, вследствие на незаконното му обвинение.

Моли *** да бъде осъдена да заплати на В. Д. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, сумите, както следва: 1. 1 278,22 евро /2500 лева/ представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на ***, изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение против него в извършване на престъпление от общ характер по чл. 282, ал. 1, 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2024 г. до окончателното й изплащане. 2. 5 112,91 евро /10 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на ***, изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение против него в извършване на престъпление от общ характер по чл. 282, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2025г./влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който оспорва основателността на всяка една от предявените искови претенции както по основание, така и по размер. Твърди, че Постановлението на *** за прекратяване на наказателното производство е подлежало на обжалване.

Поради неангажиране с исковата молба на доказателства за придобил стабилност прокурорски акт, оспорва изцяло исковата претенция както по основание, така и по размер. Сочи, че задължителната съдебна практика визирана в т.4 от ТР №3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. №3/2004г. на АСГК на ВКС предвижда, че основание за възникване на отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ е придобилият стабилност прокурорски или съдебен акт. Сочи, че в трайната практика на ВКС се приема, че стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство по смисъла на т.4 от визираното тълкувателно решение като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В този смисъл Решение №353/06.11.2015г. на ВКС по гр.д. №892/2011г. IV г.о.; Решение №191/20.05.2015г. на ВКС по гр.д.

№6686/2014г. IV г.о.; Решение №184/26.05.2015г. на ВКС по гр.д.№7127/2014г.

IV г.о.; Решение №197/17.05.2011г. на ВКС по гр.д. №1211/20 Юг. III г.о. и др.

Излага съображения, че освен допустимостта на претенцията по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените вреди, 4 непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер. Наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от горепосоченото обвинение. Твърди, че не са подкрепени с относими доказателства твърденията на ищеца, че именно в резултат на процесното обвинения за него са настъпили негативни последици в личен, семеен, здравословен и професионален аспект. Твърди, че отстраняването на ищеца от длъжност не е станало по предвидения в НПК ред, а и от изложеното в исковата молба не става ясно дали не предшества привличането му в качеството на обвиняем. Твърди, че няма представени доказателства с исковата молба относно твърдените заболявания и медикаментозно лечение - амбулаторни листи от прегледи, изписана терапия, както и не са представени доказателства за създадена гласност на извършеното и привличането му в качеството на обвиняем в конкретни статии в медиите или друго, за да се удостовери знанието у обществото за налично обвинението срещу него, още по-малко за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на ***. Оспорва по размер исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от31.07.2025г. до окончателното й изплащане. Твърди, че претендираната сума от 10 000 лева е прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че претенцията не е съобразена и с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.

Твърди, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е повлияла на обичайния му начин на живот, Дори и тази мярка да налага известни ограничения, то в случая липсват твърдения и доказателства тези ограничения да са повлияли по какъвто и да е начин на ищеца. Не са ангажирани доказателства същият да е изразявал желание пред органите на досъдебното производство и съда да напуска местоживеенето си и обвинението да се явява пречка за осъществяването на тези му намерения.

Твърди, че претенцията не е съобразена с продължителността на осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване, респ. периода на търпене на вредите. Счита, че при преценка относно разумността на този срок следва да се има предвид, че делото е с фактическа и правна сложност.

Твърди, че обвиняеми в наказателното производство са били общо три лица, 5 чието процесуално поведение, както и това на процесуалните им представители също е от значение за продължителността на наказателното производство. Затова счита, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди за значително завишена и несъответстваща на претендираните вреди, на икономическият стандарт в Република България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Оспорва и иска за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар в наказателното производство в размер на 2 500 лева като недоказан по основание и размер. Твърди, че не са представени никакви доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Твърди, че оригиналите на договорите за правна защита и съдействие и документите за извършено плащане следва да се намират в кориците на делото, във връзка с което е направен разходът. Излага аргументи, че съгласно т.1 на ТР № 6 /06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Счита, че в случая следва да се съобрази и тълкуването, възприето с ТР № 1/2017г. от 18.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГК на ВКС, съгласно което в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Възразява и относно началния момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Сочи, че в случая, при уважаване на главния иск, лихва се дължи най-рано от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет, а не от по-ранен момент. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС (т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г.). Оспорва изцяло и искането за присъждане на съдебно деловодни разноски по настоящото дело, тъй като не са посочени по размер и основание, тъй като липсват доказателства за заплащане на такова.