Присъда № 8 от 18.02.2026, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда с рег. №8/18.02.2026 г. по нохд №300/2025 г. по описа на РС-Разлог

РП-Б., ТО.Р., е внесла ОА с/у подсъдимия И.Ж.С., ЕГН*, за това, че:

1. В периода от м.02.2020 г. до м.01.2022 г. включително, в *, след като е осъден с влязло в сила на 28.01.2020 г. решение №482/28.01.2020 г. по гр. д. №1378/2019 г. по описа на Рг.РС да издържа свой низходящ - сина си Ж.И.Ж., с ЕГН*, роден на *, ч/з неговата майка и законен представител А.В.Г., от г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно: 24 месечни вноски по 190.00 лева месечно общо на 4`560.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК;

2. В периода от м.02.2020 г. до м.11.2024 г., включително, в *, след като е осъден с влязло в сила на 28.01.2020 г. решение №482/28.01.2020 г. по гр. д. №1378/2019 г. по описа на Рг.РС да издържа свой низходящ - дъщеря си А.И.Ж., с ЕГН*, родена на *, ч/з нейната майка и законен представител А.В.Г., от г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно: 58 месечни вноски по 170.00 лева месечно общо на 9`860.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В СЗ прокурорът поддържа обвинението. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен.

Твърди, че доколкото е повдигнато обвинение за 2 престъпления, следва да бъде определено наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК. По отношение на първото престъпление предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, а по отношение на второто престъпление – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК, да бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно 6 месеца „лишаване от свобода“, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК, да бъде редуцирано, като крайният размер на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 г..

Частният обвинител не се явява в СЗ. Повереникът му – адв. Д., с оглед на събраните докства и направените признания намира, че безспорно е установено, че е реализиран състава на вменените на подсдъимия престъпления. Предвид това се иска да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание, съобразено с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия - адв. Д. сочи, че в случая безспорно се установява извършването на визираните в ОА престъпления. Искането й се концентрира в/у размера на наказанието, като се иска да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изпълнението което на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират док-ства за тези факти. Моли за минимално наказание, което да бъде отложено с изпитателен срок.

Съдът след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК, док-ствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Ж.С. е роден на *, в г.Б., с адрес *, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан /реабилитиран по реда на чл.88а от НК, с ЕГН*.

От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК, самопризнания и от док-ствата, събрани на досъд. производство и проверени от съда при постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК, се установява по категоричен начин, че подсъдимия е извършил престъпленията, в които е обвинен.

През 2002 г. подсъдимият и св. А.В.Г., от *, заживели на съпружески начала, без да сключват брак.

От съвместното им съжителство се родили 2 деца - синът им Ж.И.Ж., с ЕГН*, роден на *, и дъщеря им А.И.Ж., с ЕГН*, родена на *

1

На 27.10.2017 г. подсъдимият и св. Г. сключили граждански брак. През м.12.2018 г. обаче настъпила фактическа раздяла м/у двамата, обусловена от влошаване на отношенията им. До този момент семейството живеело в дома на родителите на св. Г. в г.Р.. След раздялата подсъдимият напуснал този дом, като в него останали да живеят св. Г. и децата им.

През 2019 г. подсъдимият депозирал в Рг.РС иск за развод, като по този повод било образувано гр. д. №1378/2019 г. С постановено по делото решение №482/28.01.2020 г., влязло в сила на същата дата - 28.01.2020 г., бракът бил прекратен и било утвърдено постигнато м/у страните споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майка им, а подсъдимият се задължил да им заплаща, ч/з тяхната майка и законна представителка, месечна издръжка. По отношение на детето Ж.И.Ж., месечната издръжка била от 190.00 лева, а по отношение на детето А.И.Ж. - 170.00 лева.

Въпреки постановеното съд. решение, подсъдимият не изпълнявал задължението си за издръжка. Така до навършването на пълнолетие на детето Ж.И.Ж., което се случило на 18.01.2022 г., не изплатил нито една месечна вноска, както за него, така и за детето А.И.Ж..

По този начин подсъдимият не изпълнил задължението си за издръжка по отношение на Ж.И.Ж., в периода от м.02.2020 г. до м.01.2022 г. включително, като не изплатил 24 месечни вноски общо на 4`560.00 лева. След 18.01.2022 г. подсъдимият продължил да не изпълнява задължението си за издръжка и за детето А.И.Ж..

На 16.10.2024 г. в държавната СИС към Рг.РС било образувано ИД №167/2024 г., имащо за предмет събирането на дължимата от подсъдимия месечна издръжка по отношение на детето А.И.Ж.. След образуване на ИД подсъдимият започнал да изплаща суми, като същите били насочени към погасяване на текущите месечни вноски за издръжка и така същият погасил задължението си за м.12.2024 г. и занапред. По този начин подсъдимият не изпълнил задължението си за издръжка по отношение на детето А.И.Ж., в периода от м.02.2020 г. до м.11.2024 г., включително, като не изплатил 58 месечни вноски общо на 9`860.00 лева.

При тези факти, съдът намира че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на двете престъпления по чл.183, ал.1 от НК, и следва да бъде признат за виновен по така повдигнатите обвинения.

Категорично от самопризнанията на подсъдимия и приобщените писмени док-ства - съд. решение, влязло в сила на 28.01.2020 г. се установиха задълженията на подс. С. да заплаща издръжка на всяко от двете си деца, ч/з тяхната майка, съответно за Ж.И.Ж., от 190.00 лева и за А.И.Ж. от 170.00 лв.

От самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите - А.В.Г., и Ж.И.Ж., както и от писмените док-ства се установи, че подсъдимият при условията на реална съвкупност е осъществил съставите на 2 престъпления по чл.183, ал.1 от НК.

Така подс. Ж. от обективна страна е извършил следното:

- в периода от м.02.2020 г. до м.01.2022 г. включително, в *, след като е осъден с влязло в сила на 28.01.2020 г. решение №482/28.01.2020 г. по гр. д. №1378/2019 г. по описа на Рг.РС, да издържа свой низходящ - сина си Ж.И.Ж., с ЕГН*, роден на *, ч/з неговата майка и законен представител А.В.Г., от г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно: 24 месечни вноски по 190.00 лева месечно общо на 4`560.00 лева.

- в периода от м.02.2020 г. до м.11.2024 г., включително, в *, след като е осъден с влязло в сила на 28.01.2020 г. решение №482/28.01.2020 г. по гр. д. №1378/2019 г. по описа на Рг.РС, да издържа свой низходящ - дъщеря си А.И.Ж., с ЕГН*, родена на *, ч/з нейната майка и законен представител А.В.Г., от г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно: 58 месечни вноски по 170.00 лева месечно общо на 9`860.00 лева

Престъпленията са извършени умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като 2 подсъдимият е съзнавал общественоопасния хар-ер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, както и е искал тяхното настъпване.

При конкретизиране на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, и да приложи чл.58а от НК, а в частност чл.58а, ал.1 от НК. Съдът е предпочел от двете алтернативни наказания по чл.183, ал.1 от НК, за всяко от престъпленията наказанието "лишаване от свобода", защото са налице преобладаващо отегчаващи вината обстоятелства. При определяне на размера на това наказание за всяко престъпление по отделно, съдът е съобразил, като смекчаващи вината чистото съд. минало.

Отчетени са като отегчаващи вината обстоятелства - големия брой неплатени издръжки за всяко дете, а именно по 24 вноски за сина си и 58 вноски за дъщеря си; високия размер на общата дължима издръжка, липсата на отговорност за изплащане на издръжката на децата си при положение, че е работоспособен, а издръжката е в минимален размер. При превес на отегчаващите вината обстоятелства, в частност отчитайки и по-дългия период на неплащане на издръжка от подсъдимия на дъщеря си А.И.Ж., но при съображение, че наказанието не е необходимо да е най-тежкото, а е достатъчно извършителят да знае, че то е неотвратимо, съдът е определил наказания, както следва:

- лишаването от свобода за първото престъпление /извършено спрямо сина си Ж.И.Ж./ за срок от 6 месеца. При спазване на правилото на чл.58а, ал.1 от НК, за намаляване на определеното от съда наказание с една трета, на осн. чл.58а от НК, наказанието е редуцирано на 4 месеца „лишаване от свобода“.

- лишаване от свобода за второто престъпление /извършено спрямо дъщеря си А.И.Ж./ за срок от 9 месеца. При спазване на правилото на чл.58, ал.1 от НК, за намаляване на определеното от съда наказание с 1/3, на осн. чл.58а от НК, наказанието е редуцирано на 6 месеца.

За постигане на целите на наказанието, съдът е счел че не е необходимо лишаването от свобода да се изтърпява ефективно, поради което е отложил изпълнението му за всяко от престъпленията за изпитателен срок от 3 г., при наличие на изискванията на чл.66, ал.1 от НК.

Следва да се отбележи, че незаплащане на издръжка за всяко дете е отделно деяние, осъществено при бездействие по чл.183, ал.1 от НК. В случая не може да се говори за продължавано престъпление в смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото няма връзка м/у двете престъпни деяния по чл.183, ал.1 от НК, за всяко дете, при което последващото да се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, въпреки че двете престъпления за неплащане на издръжка, осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

На осн. чл.23, ал.1 от НК, защото подсъдимият И.Ж.С. е извършил няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, Съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно му е наложил най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК, е отложил за срок от 3 г., считано от влизане в сила на присъдата.

Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………..

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. Разлог, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., и прокурора П. Ю. В. и М. В. К., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Нак. дело от общ хар-р № 20251240200300 по описа за 2025 година

ПРИЗНАВА подсъдимият И.Ж.С., роден на *, в г.Б., с адрес *, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН*, за ВИНОВЕН в това, че в периода от м.02.2020 г. до м.01.2022 г. включително, в *, след като е осъден с влязло в сила на 28.01.2020 г. решение №482/28.01.2020 г. по гр. д.

№1378/2019 г. по описа на Рг.РС да издържа свой низходящ - сина си Ж.И.Ж., с ЕГН*, роден на *, ч/з неговата майка и законен представител А.В.Г., от г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно: 24 месечни вноски по 190.00 лева месечно общо на 4`560.00 лева престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.

На основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, НАМАЛЯ определеното наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, като му определя наказание 4 месеца „лишаване от свобода“.