Решение № 6 от 08.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Деница Ц. Стойнова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000542 по описа за 2024 година

С решение № 42/22.05.24 г., постановено по т.д. № 142/21 г. на ОС Х., ЗАД „А.“ АД ЕИК********* е ОСЪДЕНО да заплати на И. З. Щ. ЕГН **********, представляван от майка си и законен представител З. Щ. С. ЕГН **********, 30 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди болки и страдания от пътно-транспортно произшествие настъпило на 27.08.2020 г. в с.У., Х. област при удар на ищеца от управлявания от К. Н. А. товарен автомобил „Т.“ модел „Р. *“ с рег.№ ********, застрахован при ответника, за което има влязъл в сила съдебен акт по чл.300 от ГПК определение№105/28.У1.2023 г. постановено по АНД №533/2023 г. на РС-Х., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 16.1Х.2020 г. до окончателното им изплащане, като са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни исковете за обезщетение за разликата над присъдените 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и за законна лихва върху присъдената сума за периода от 01.ІХ.2020 г. до 16.ІХ.2020 г.

И. З. Щ., представляван от майка си и законен представител З. Щ.

С., е осъден да заплати на ЗАД „А.“ АД 300 лв. разноски по делото.

ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Х.

1200 лв. държавна такса върху уважения размер на предявените претенции и 510 лв. разноски за депозит на вещи лица, както и възнаграждение на адвокат Р. М. за оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 3 660 лв.

С определение № 220/31.07.24 г., постановено по същото дело, е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6464/02.07.2024 г. на „ЗАД А.“ АД за изменение на постановеното решение № 42/22.05.2024 г. по т.д. № 142/2021 г. в частта относно присъденото в полза на адв. Р. М. от АК - С.

1 адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му част е подадена от ЗАД „А.“ АД с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Излагат се доводи, че в случая исковата претенция е изцяло неоснователна, тъй като ПТП се дължи на противоправното поведение на самия пострадал изцяло или като съпричиняване в размер поне на 90 %.

Отделно от това, счита, че не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД във връзка с всички релевантни за това обстоятелства и присъденото обезщетение е прекалено високо. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди бъде отхвърлена изцяло, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Въззивната жалба се оспорва от противната страна като неоснователна. Иска се в тази част първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Насрещна въззивна жалба е подадена от И. З. Щ. против същото решение в отхвърлителната му част. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост. Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение е в прекалено занижен размер, който не отговаря на изискванията на принципа на справедливостта. Иска се в тази част решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди се уважи до пълния му предявен размер от 50 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 1.9.20 г. до окончателното изплащане на сумата.

Насрещната въззивна жалба се оспорва като неоснователна от противната страна, като се иска в тази част решението да бъде потвърдено.

Частна въззивна жалба против определение № 220/31.07.24 г. по т.д. № 142/21 г. на ОС Х. е подадена от ЗАД „А.“ АД с искане същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се намали присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за първа инстанция.

Частната жалба се оспорва като неоснователна от противната страна.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от И. З. Щ., малолетен, представляван от своята майка и законна представителка З. Щ. С., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.08.2020 г. в с.У., Х. област при удар на ищеца от управлявания от К. Н. А. товарен автомобил „Т.“ модел „Р. *“ с рег.№ ********, застрахован при ответника.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за 2 ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, тъй като е налице виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, има влязъл в сила съдебен акт по чл.300 от ГПК определение№105/28.У1.2023 г. постановено по АНД №533/2023 г. на РС-Х., а обстоятелството, че автомобилът е застрахован при ответника е установено безспорно по делото.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество не се оспорва извода за наличие на валидна застраховка „ГО“ по отношение на увреждащия автомобил, но се излагат доводи, че произшествието се дължи изцяло на поведението на пострадалото лице, във връзка с което се иска цялостна отмяна на решението в осъдителната му част и съответно отхвърляне на исковата претенция за заплащане на обезщетение изцяло като неоснователна.

Това искане не е съобразено с обстоятелството, че в случая е налице съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК, задължителен за гражданския съд относно извършване на деянието, противоправното поведение на дееца и неговата виновност, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. С определение № 105/28.06.2023 г. постановено по АНД № 533/2023 г. на РС-Х., се одобрява на основание чл. 375а вр. чл. 382, ал.

7 от НПК, постигнатото споразумение, с което К. Н. А. е призната за виновна в това, че на 27.08.2020 г., в с. У., община Х., при управление на МПС - товарен автомобил марка „Т.", модел „Р. *" с рег. № ** **** **, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение", като е предизвикала ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И. З. Щ., изразяваща се в трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на левия крак, дължащо се на счупване на големия пищял на левия крак, като след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия И. З. Щ. - престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „А", предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „А", предл. 2, вр. чл.

343, ал. 1, б. „Б", предл. 2- ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.78а от НК вр. чл.375а, ал.2 от НПК, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание.

Споразумението е акт на наказателния съд по глава 28 от НПК като съобразно нормата на чл. 413, ал.3 от НПК има същата задължителна сила за гражданския съд както присъдите и решенията. Т.е. споразумението има същото значение за гражданския съд, разглеждащ въпроса за гражданскоправните последици от деянието, както присъдата съобразно 3 изричната норма на чл. 300 от ГПК. Въпросите за наличие на противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „Т.", модел „Р. *" с рег. № ** **** ** и неговата виновност не могат да бъдат пререшавани в настоящия процес, респ. не може да се приеме, че изключителната вина за произшествието е само на пострадалото лице. В този ред на мисли всички доводи в тази насока, развити във въззивната жалба, следва да бъдат разгледани единствено във връзка с въпроса за наличие на съпричиняване, което би било основание само за намаляване на размера на дължимото обезщетение, но не и цялостно отхвърляне на исковата претенция.

За установяване механизма на настъпване на ПТП по делото са събрани гласни доказателства, заключение на САТЕ, както и са приобщени като писмени доказателства материали от проведеното досъдебно производство по случая.

Според свидетелските показания на К. А., водач на увреждащия автомобил, същата е управлявала автомобила в посока гр. С., като след последната „гърбица“ в с. У. е забелязала пред нея, по посока на движението й, в цялото дясно платно да се движат група хора от около 10 човека,без да има видимо деца; и по двете страни на пътя нямало тротоар, а имало трева и пътен банкет; карала автомобила със скорост от около 20-30 км/час,тъй като по пътя имало много дупки; предприела заобикаляне на групата от хора като минала в лявото, насрещно на движението й платно; в момента на преминаване в това платно забелязала с периферията на зрението си изведнъж появило се отзад детенце,след което чула нещо като „туп“ и веднага спряла; при спирането си била изцяло в лявата лента за движение, като детето било легнало на пътя на около 5-6 метра от дясната страна колата; преди това не забелязала въобще да има дете в групата или някой да го държи за ръка; качила детето и две възрастни жени в колата, то ревяло, било адекватно; детето повърнало три пъти в колата; А. ги докарала в спешния център в гр.Х..

Свидетелката С. Г. Д. заявява, че следобед на 27 август вървела заедно с група лица в с.У. в дясното платно за движение; връщали се от бране на бамя; пътят бил прав, двулентов, времето било слънчево и горещо, с отлична видимост, нямало движение. И. вървял с майка си,която го държала за ръка, двамата били последни в колоната и зад тях нямало други лица; самата свидетелка вървяла пред тях; детето било най-отляво, на по-малко от метър от осевата линия на пътя; не можело да се върви по тротоара на пътя, тъй като всъщност имало само бордюр и трева; както вървели, свидетелката чула удар, обърнала се и видяла,че детето е паднало на тревата до бордюра, а колата е спряла в другата лента, след като минала два метра; детето било повърнало малко кръв; детето било паднало там където се движели; колата имала деформации в дясната част -калник, броня; свидетелката била сигурна, че детето не се е отскубнало от ръцете на майка си, тъй като то слушало майка си; самата свидетелка не видяла удара, но го чула и се обърнала.

Свидетелят Й. С. Г., също част от групата, която вървяла по пътя, също заявява, че И. вървял с майка си хванат за ръка, не видял удара, тъй като вървял пред тях; не е видял детето да се отдалечава от майка си, но не е сигурен че то не се отскубнало от майка си.

Според приетото заключение на комплексна КСМАТЕ произшествието е настъпило в с. У., на ул. „А. С.“ след кръстовището с ул. „А.

З.“, като пътното платно в района на ПТП е двупосочно, с ширина от 6.60 метра, без хоризонтална маркировка, като в дясната част има затревена площ 4 извън платното с ширина от 3.40 метра. Автомобилът се е движил със скорост около 20 км/ч и опасна зона за спинане от около 9 м. Водачката на автомобила забелязва групата пешеходци, заемащи част от лентата й за движение, като предприема маневра изпреварване и се насочва към съседната лента за движение. По време на маневрата пострадалото дете И. Щ. се отделя от групата пешеходци и се насочва към съседната лента за движение, като движението му е косо напред и наляво. Настъпил е удар между детето и автомобила, като мястото на удара е изцяло в лявото платно на пътя в посока движението, на около 0.2 - 0.3 метра наляво от средната надлъжна линия на пътя. Първоначалният контакт е настъпил в челната дясна част на автомобила, в зоната на овалния му десен вертикален ръб. Към момента на удара автомобилът се е намирал изцяло в лявата лента за движение. След удара тялото на детето изхвърча напред и надясно /в посока североизток/ и се установява в близост до десния банкет /според свидетелските показания/. В същото време движението на автомобила е напред /в посока север/, като след удара водачът предприема спиране.