Решение № 8116 от 28.11.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София , 28.11.2019 г

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд , Гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №14866 по описа за 2019 г , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба на «Н.с. ЕАД *** – длъжник по изп.дело №20168390400325 на ЧСИ №839 И.М.-К.; срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 18.09.2019 г , с което са възложени вилна сграда на два етажа със застроена площ от 90 кв.м. и неурегулирано дворно място от 1500 кв.в. в с.Герман-СО , представляващи имоти с идентификатори №*** /сграда/ и №*** /дворно място/ , с всички подобрения и приращения в имота .

Жалбоподателят счита , че постановлението за възлагане е незаконосъобразно , тъй като след обявяването на купувач на имота на 27.04.2018 г – на 07.01.2019 г – е извършил пълно плащане и е заплатил задълженията си . ЧСИ е следвало незабавно да приключи изпълнителното производство по чл.433 ал.2 ГПК , а взискателят „Е.“ ЕООД не може да се позове на чл.433 ал.4 ГПК , защото не е трето лице за производството . Извършено е ненадлежно наддаване и постановлението за възлагане е издадено без цената на имота да е внесена от купувача .

Наддавачите „Б.-М“ ЕООД , „А. К.“ ЕООД , „Д. Т.“ ООД , К. А. М. , Е. А. М. и „Е.“ ООД считат жалбата за неоснователна . Публичната продан е проведена за периода 28.10.2017 г – 28.11.2017 г и при старата редакция на чл.489 ал.2,6 ГПК и чл.493 ал.1 ГПК . Наддаването е извършено надлежно и имуществото е възложено по най-високата предложена цена . Според т.8 от Тълкувателно решение №2/13 г от 26.06.2013 г по тълк.дело №2813 г на ОСГТК на ВКС част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения , действията на страните с право на изкупуване ; както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаване с явни наддавателни предложения . Дори да има основание за прекратяване на изпълнителното производство , то следва да се прекрати с постановление от ЧСИ , а не се прекратява по силата на закона . В производство по обжалване действия на ЧСИ не могат да се разглеждат основания за нищожност на публичната продан . Длъжникът има и други задължения , включително и такива към НАП , а задълженията към „Е.“ ООД са погасени с превод от ЧСИ едва на 19.09.2019 г . „Е.“ ООД не е привиден кредитор , защото е притежавал изпълняемо материално право и не е извършил злоупотреба с право . Цената на имота е платена изцяло с платежно нареждане от 18.09.2019 г , а и това е извън предмета на настоящото производство .

ЧСИ №839 И.М.-К.излага мотиви , че жалбата е неоснователна . Публичната продан е извършена за периода 28.10.2017 г – 28.11.2017 г по правилата на ГПК преди измененията в бр.86 от 27.10.2017 г . След последователен отказ на множество наддавачи за купувач е обявен „Е.“ ООД , който е и взискател по делото . Разпределението по чл.495 ГПК е обжалвано , но е потвърдено от СГС . На 07.01.2019 г длъжникът е извършил пълно плащане на задълженията си , като по отношение на „Е.“ ЕООД сумата е преведена на 18.09.2019 г. Съгласно чл.491 ГПК крайният срок , в който длъжникът може да плати задълженията си и да предотврати извършване на публична продан е до изтичане срока за подаване на писмени наддавателни предложения . Плащането от 07.01.2019 г е ирелевантно , още повече че липсва изрично постановление за прекратяване на изпълнителното производство .

Взискателите не са поискали писмено прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.2 ГПК . Доводите за недействителност на постановлението за възлагане следва да се релевират по исков ред .

Цената на имота е платена изцяло от взискателя „Е.“

ООД на 18.09.2019 г , а и това няма отношение към законосъобразността на постановлението за възлагане . Вземането на „Е.“ ООД не е оспорено по чл.464 ГПК , за да се приеме , че дружеството е привиден кредитор .

Жалбата е подадена в срок и е допустима съгласно чл.435 ал.3 ГПК , а по същество е неоснователна.

Съгласно чл.435 ал.3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това , че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Според т.8 от

Тълкувателно решение №2/13 г от 26.06.2013 г по тълк.дело №2813 г на ОСГТК на ВКС част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения , действията на страните с право на изкупуване ; както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаване с явни наддавателни предложения .

В случая жалбоподателят формално е изложил оплаквания за наличие на първата хипотеза на чл.435 ал.3 ГПК - че наддаването не е извършено надлежно - но не и конкретни доводи . Съдът не дължи обсъждане на доводи извън приложението на чл.435 ал.3 ГПК , но за пълнота трябва да се посочи следното .

Дори на 07.01.2019 г длъжникът да е извършил пълно плащане на задълженията си , то приложим е чл.491 ГПК , според който проданта не се провежда само ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело . С аргумент от противното проданта се провежда ако длъжникът погаси задълженията си след изтичане срока , който в случая е изтекъл на 28.11.2017 г, а плащането е на 07.01.2019 г .

Няма спор , че изпълнителното производство не е било приключено , нито прекратено от ЧСИ с изрично постановление / решение №85 от 11.05.2016 гпо гр.д. № 5643/2015 г, ГК , І ГО на ВКС/.

Дали цената по публичната продан е платена е също извън хипотезата на чл.435 ал.3 ГПК , а и подобен повод може да се релевира само по искове ред . Чл.435 ал.3 ГПК визира възлагане по „предложена най-висока цена“ , а не и платена цена . Порок на публичната продан поради липса на плащане може да се установи само по исков ред /чл.496 ал.3 ГПК/.

Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на т.1 от Тълкувателно решение №4/17 от 11.03.2019 г по тълк.дело №4/17г на ОСГТК на ВКС . „Привиден кредитор“ е този без изпълняемо право , като липсата на изпълняемо право може да се установи и при висящо изпълнително производство . Кредиторът , чието вземане е удовлетворено не е „привиден кредитор“ , но дори да е такъв спорът отново трябва да се реши по исков ред , а не в производство по обжалване действия на ЧСИ .

Налага се изводът , че жалбата е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена .

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя са деловодните разноски на купувача по публичната продан „Е.“ ООД ЕИК *******гр.София в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение . Не се дължат разноски на останалите наддавачи подали становища по жалбата. Същите нямат пряк интерес от процесното обжалване /по аналогия на чл.78 ал.10 ГПК/ , още по-малко имат интерес да заявяват становище за неоснователност на жалбата .

Налице е и злоупотреба с право по чл.3 ГПК с цел обременяване на жалбоподателя с разноски .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Н.с. ЕАД *** – длъжник по изп.дело №20168390400325 на ЧСИ №839 И.М.-К.; срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 18.09.2019 г , с което са възложени вилна сграда на два етажа със застроена площ от 90 кв.м. и неурегулирано дворно място от 1500 кв.в. в с.Герман-СО , представляващи имоти с идентификатори №*** /сграда/ и №*** /дворно място/ , с всички подобрения и приращения в имота ; като неоснователна .

ОСЪЖДА „Н.с. ЕАД *** да заплати на „Е.“ ООД ЕИК *******гр.София сумата от 700 лева разноски в настоящото производство .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.