Решение № 210 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.ова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606999 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 06.10.2021г. по НОХД № 7782/2017г. СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия А. Т. Й. за виновен в това, че на 21.08.2016г. около 17,00ч. в гр. София, ж.к.”Зона Б5”, зад сградата на 30 СОУ „Братя Миладинови”, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. Р. К., ЕГН **********, отнел чужда движима вещ – мъжки златен пръстен, 14 карата, с тегло 3 гр., при цена 50лв. на грам или на обща стойност 150лв., от владението на Р.М.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това заплашване – обърнал се към Н. с думите:”Какво гледаш, бе, ****? Ти знаеш ли кой е Хитлер? Сега ще видиш ти как българин бие ****!” и като видял пръстена на дясната ръка на Н., му казал:”Дай ми малко тоя пръстен да го понося”, а след като Н. отказал да му го даде, взел пръстена от св. А.Л.С., на която Н. го подал от страх, а подс. К. го заплашил с нож - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл.

1

55, ал. 1, т. 2, б.“б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 от НК му е наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; вкл. в програми за обществено въздействие за срок от 6 месеца, като на осн. чл. 304 НПК е бил оправдан да е извършил деянието чрез използване на сила, изразяваща се в издърпване със сила на пръстена от средния пръст на дясната ръка на Н..

Със същата присъда подс. И. Р. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК, в съучастие като съизвършител с А. Т. И.ов, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 от НК съдът му е наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; вкл. в програми за обществено въздействие за срок от 6 месеца.

Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й са постъпили въззивни жалби от адв. П. Д., в качеството му на защитник на подс. А. Й. и от адв. Д., в качеството й на защитник на подс. И. К..

С жалбата от адв. П. Д., в качеството му на защитник на подс. А. Й. се иска отмяната на първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и връщане на делото за ново разглеждане в СРС. Излага се, че по делото не е изяснено защо СРС и СРП са приели, че се касае за пръстен от благороден метал, след като пръстенът не е бил изследван от вещо лице, а само пострадалия твърди това. Сочи се, че не е била използвана заплаха от подс. Й. спрямо пострадалия, което се установява от свидетелските показания, като се акцентира, че Н. сам е предал пръстена на св. А.С., която го е предала на подсъдимите.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба на адв. Д., в която се твърди, че нито един от разпитаните свидетели не сочи подс. Й. като 2 извършител на деянието. Според защитника той е обидил св. Н., след което се е оттеглил. Излага се, че нито един от двамата подсъдими не е отнемал пръстена, а св. С. го е дала на подсъдимите да го разгледат. Твърди се, че председателя на първоинстанционния състав си е позволил да влезе в ролята на прокурор и с присъдата си да измени обвинението, като в присъдата съдията си е позволил да сложи думи, казани само от пострадалото лице :”Какво гледаш, бе, ****? Ти знаеш ли кой е Хитлер? Сега ще видиш ти как българин бие ****!”, като според защитника тези думи липсват в обвинителния акт, с което е било допуснато съществено процесуално нарушение на правата на подс. Й., който е бил лишен от възможността да се защитава по това обвинение. Изразява се несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че се налага изменение на обвинението само и единствено когато новите факти влошават с по-тежко наказуем състав положението на подсъдимия, като се касае за инкриминирани изрази, които липсват в обвинителния акт, където изобщо липсва отправянето на заплахи.

Акцентира се, че на л.7 в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че вещото лице е разполагало с пръстена по време на експертизата, което не е вярно, тъй като в зала вещото лице е заявило, че не е виждало пръстена. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата на адв. Д. се излага, че подс. К. не е извършил престъплението за което е признат за виновен. Сочи се, че не е установен конкретния вид на пръстена, от какъв метал е, липсва протокол за оглед на вещта. Твърди се, че подс. К. не е използвал нож спрямо пострадалия Н.. Иска се отмяна на постановената присъда спрямо подс. К. и неговото оправдаване.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на подс. Й., адв. Д., пледира за отмяна на присъдата и признаването на подзащитния му за невиновен по мотивите изложени в допълнението към въззивната му жалба.

Подсъдимият А. Й. се явява лично пред въззивния съд, като поддържа становището на защитника си.

Адв. Д., защитник на подс. К., твърди, че по делото не е изяснено с какви действия подс. К. е поискал предаването на пръстена. Отново се 3 акцентира, че не е доказано от какъв метал е бил инкриминирания пръстен.

Иска се делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане, алетрнативно оправдаването на подс. К.. Сочи се, че СРС не е взел предвид, че в хода на наказателното производство подсъдимият е бил задържан под стража за срок от 20 дни и този срок не е бил зачетен с наложената присъда.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което предлага същата да бъде потвърдена. Според прокурора пръстенът е бил предоставен на вещото лице, а наличието на нож се потвърждава от показанията на св. С., като ако действително е налице задържане, което не е било приспаднато от съда, то няма пречка това да бъде сторено от прокурора при изпълнение на наказанието.

Подсъдимият К. поддържа изложените от защитата му съображения.

В последната си дума подс. Й. заявява, че и двамата с К. учат и работят и не искат живота им да бъде съсипан с присъди.

В последната си дума подс. К. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните доказателствени източници: показанията на св. Н., С., М., В., Н., П., дадени в хода на съдебното следствие, както и пред орган на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, от показанията на св. К. и М., дадени в хода на съдебното следствие, от приобщените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, а имено: протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2016г., заедно с приложен фотоалбум към него, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 14.09.2016г. с разпознаващ св. Н. и разпознат подс. Й., ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 14.09.2016г. с разпознаващ св. М. и разпознат подс. К., ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 14.09.2016г. с разпознаващ св. С. и разпознат подс. К., ведно с приложен фотоалбум към 4 него, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 14.09.2016г. с разпознаващ св. Н. и разпознат подс. К., ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 14.09.2016г. с разпознаващ св. М. и разпознат подс. Й., ведно с приложен фотоалбум към него, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 14.09.2016г. с разпознаващ св. С. и разпознат подс. Й., ведно с приложен фотоалбум към него, докладни записки, справки-характеристики от ИДПСза подс. Й. и св. В., справки за съдимост на двамата подсъдими, заключения на СОЕ и 8 бр.

КСППЕ.

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2016г. около 17.00ч. св. Р. Н. се намирал в градинка, находяща се в гр. София, ж.к.”Зона Б-5”, зад сградата на 30 СОУ „Братя Миладинови”, където заедно с две свои съученички – св. М. и св. С., седели на пейка и си говорели. В този момент към тях се приближили подс. Й., подс. К. и св. В., Н. и П.. Подс. Й. се обърнал към св. Н. с думите: :”Какво гледаш, бе, ****? Ти знаеш ли кой е Хитлер? Сега ще видиш ти как българин бие ****!” и като видял пръстена на дясната ръка на Н., му казал:”Дай ми малко тоя пръстен да го понося”, като св. Н. отказал да даде пръстена си. Тогава подс. К. извадил от джоб си сгъваем нож и го насочил към св. Н., който се уплашил от отправените му закани и заплаха с нож, разплакал се, усетил, че получава астматичен пристъп в следствие на преживяното и от страх да приближи агресорите, предал пръстена си на св. С., която го предала на подс. Й., който взел пръстена и го поставил в джоба на дънките си, след което двамата с подс.

К., последвани от св. Н. и св. П. избягали от местопрестъплението.

Св. В. останал за кратко на мястото на местопроизшествието, като уверил пострадалия св. Н., че пръстена ще му бъде върнат, което не се случило.

Когато се отдалечили достатъчно и били в района на магазин „Лидл” на ул.”Опълченска” двамата подсъдими започнали да обсъждат да продадат пръстена в заложна къща. Тъй като в този момент покрай тях преминал полицейски автомобил, подс. Й. се уплашил да не бъде намерен у него предмета на престъплението и установено авторството му, поради което изхвърлил пръстена в тревната площ на кръстовището на ул.”Ивайло” и 5 ул.”Добруджански край”. В последствие на същото място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който инкриминирана вещ била намерена и иззета. Срещу разписка на 03.05.2017г. вещественото доказателство – 1 бр. пръстен от жълт метал бил върнат на законен представител на малолетния пострадал Н. – Е.В.А..

По подадения сигнал от пострадалото лице било образувано ДП.

По доказателствата.

Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото, каквито неоснователни възражения са отправени с жалбите. Фактологията по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на наличния доказателствен материал не са допуснати логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.

305, ал. 3 от НПК, е обсъдил изчерпателно всички доказателствени материали, констатирал е съществените противоречия между тях досежно онези обстоятелства, които са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които не е гласувал вяра на показанията на някои свидетели, като ясно е посочил кои и защо. С оглед на това настоящият съдебен състав не намери основания да преразгледа и коригира подробно изяснената от СРС фактическа обстановка на деянията на двамата подсъдими.