Решение № 132 от 04.04.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 730/2022
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 04.04.2024
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 200, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.201, ал.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 141, ал. 1, т. 1 · Закон за водите
- чл.190, ал.4, т.1 · Закон за водите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. В., 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Й. като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200730 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Община М., ЕИК: 000159636, със седалище и адрес на управление с. М., ул. „Г.Б." № 88, представлявана от М. А. - кмет на общината, против Наказателно постановление № НЯСС-103/04.05.2022г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1. т. 38 от Закона за водите – „Имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител и заема идентично становище в с.з..
Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ответната страна заема с искане да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, като не се явява процесуален представител в с.з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа 1 обстановка:
На 05.11.2020 г. на основание чл.190, ал.4, т.1 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Кончовец 1", разположен върху имот с идентификатор ***(номер по предходен план № 000803) по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Раковица, община М., област В.. Язовир „Кончовец 1“ , като при проверката се твърди за установено, че е собственост на Община М., видно от Акт за публична общинска собственост № 116/09.04.2009 г. За резултатите от проверката, извършена на 14.09.2021 г, е съставен Констативен протокол (КП) № 03-0324/15.09.2021 г., В хода на проверката, чрез оглед на място и проверка на документацията от експлоатацията на язовирната стена, е констатирано от контролния орган, че короната е с променлива ширина, водния откос е с нарушена каменна броня, бързотока и енергогасителя след преливника са обрасли с гъста храстовидна и дървесна растителност по цялата дължина, с което е намалена проводимостта им, т.е. че язовирната стена и съоръженията към нея, не се поддържат в техническа изправност от Община М.. Установено било, че общината е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтно – възстановителни работи на язовирната стена и съоръженията към нея.
В заключението си вещото лице Б. Г. по назначената техническа експертиза с геодезично измерване, твърди, че площта на язовира е 46 940 декара, като собственост на общината са 25 066 декара, а останалите 21 874 декара са собственост на физически и юридически лица и на държавата.
Съгласно Акт за публична държавна собственост № 116/09.04.2009 г. площта на язовира е 21.074 декара.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетеля И. С. - актосъставител, и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а 2 разгледана по същество е основателна.
С оспореното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община М. за бездействие и непредприемане на
В заключението си вещото лице Б. Г. по назначената техническа експертиза с геодезично измерване, твърди, че площта на язовира е 46 940 декара, като собственост на общината са 25 066 декара, а останалите 21 874 декара са собственост на физически и юридически лица и на държавата.
Съгласно Акт за публична държавна собственост № 116/09.04.2009 г. площта на язовира е 21.074 декара. Бързотокът и енергогасителят попадат в частна собственост, каменната броня също поподада в частни имоти, като същото касае и водния откос, като собственищци са посочени С.Б., Т.В., И.П. и В.И..
Принципите и целите, установени в Закона за водите, извеждат на преден план общия принцип на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 от АПК, който определя, че административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение.
Спазването на този принцип е гарантирано от задължението на административния орган да осигури участие на засегнатите страни.
Задължението на контролните органи по Закона за водите да съдействат на собствениците на водни обекти да изпълняват законосъобразно задълженията си, произтича от целта на Закона за водите по чл. 2, ал. 1, която е да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото, както и от посочената по-горе цел по чл. 2, ал. 2, т. 2 от с. з. за насърчаване на собствениците на водните обекти да осигурят дългосрочното им ползване и опазване. С тези разпоредби законът ясно определя, че управлението на водните ресурси, които са национално богатство, се основава на сътрудничество между различните субекти, т. е. между стопанисващите водните обекти и администрацията, контролираща тяхната дейност.
В този смисъл Съдът намира, че необосновано и ще следва да бъде отменено.
НП е незаконосъобразно и
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, 3 разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-103/04.05.2022г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1. т. 38 от Закона за водите –„Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на Община М.. ЕИК: 000159636, със седалище и адрес на управление с. М., ***, представлявана от М. А. - кмет на общината, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат и сумата от 415,37 лева за възнаграждение на вещо лице при внесен депозит.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4