Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7721 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2441/2026
Вид
Определение № 7721
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Василена Дранчовска, Катя Николова Велисеева, Цветомир Милчев Минчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7721 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А.З.Д. процесуален представител на К. И. Ц. срещу определение №4514 от 02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 7010/2025 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №806 от 14.01.2026 г., постановено по същото дело в частта за разноските, да му се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв за осъществено процесуално представителство в производството.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, свързани с неправилното съобразяване на съда с постановките на решение на Съда на ЕС по съединение дела С-427/16 и С-428/16, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение са намалени под пазарните нива. Позовава се на решение на Съда на ЕС по дело С-57/15, според което разумните и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на страната загубила делото, а според решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04 съдът трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите като прекалено стриктното прилагане на правилата за защита на конкуренцията водят до значително намаляване на качеството на предоставяната услуга. Поддържа, че присъждането на адвокатски възнаграждения следва бъде така уредено, че да не се демотивират да предоставят безплатна адвокатска защита на материално затруднени лица. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и му се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Ответникът по жалбата в срока за това я оспорва с довода, че ищецът не е материално затруднено лице, поради което на процесуалния му представител не се следва адвокатско възнаграждение за предоставени безплатна правна помощ и съдействие. Заявява, че в хода на производство безспорно е установено, че не са налице предпоставките за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Димитров, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Евентуално поддържа, че на процесуалния представител на ищцата следа да се присъди възнаграждение при съобразяване на вида на делото, количеството извършена работа, фактическата и правна сложност на делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 806 от 14.01.2026 г. съдът е прогласил за недействителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № 11206 от 17.04.2024 г. между К. И. Ц. и „Лендиво“ ООД по предявен от К. И. Ц. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и е осъдил ответника „Лендиво“ ООД да й заплати направените разноски за държавна такса за производството. Със същото решение е отхвърлено искането на адв. А.З.Д. да му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена безплатна адвокатска помощ поради липса на доказано материално затруднение на представляваната страна К.а И. Ц..

Подадената от адв. А.З.Д. молба с правно основание чл. 248 ГПК с искане да бъде изменено постановеното решение като му се присъди адвокатско възнаграждение районният съд е намерил за неоснователна като е приел, че не са налице основания за промяна на отказа му да присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА.

Относно присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за осъществена безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднено лице настоящият съдебен състав намира следното:

В чл. 38, ал.1 ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист, като в ал. 2 на същия член се посочва, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 163/13.03.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 2266/2016 г., I Г.О. на ВКС и определение №4065/17.09.2024 г. по гр.д. №1635/2024г. II Г.О. на ВКС, ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗАДв, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на поддържаното основание. С молба вх.№ 332903/13.10.2025 г., депозирана пред първоинстанционния съд, ответното дружество е оспорило наличието на материална затрудненост на ищцата като е направило доказателствени искания във връзка с направените оспорвания, които са уважени от съда. Изискани са справки за установяване трудовите доходи на ищцата, притежавано от нея движимо и недвижимо имущество, както и родствени връзки.

Преценката дали е оказана правна помощ на материално затруднени лица се прави към момента на сключване на договора за оказване на помощта, в който смисъл е Определение № 2591/18.09.2023 г., постановено по ч.к.гр.д.№ 20238003103703/2023 г. на IV Г.О. В случая с исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между К. И.

Ц. и адв. А.З.Д. на 20.12.2024 г., съгласно който правната помощ се предоставя на клиента безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Според събраните доказателства – справка от ТД на НАП за осигуряването на лицето за 2024 г., за изплатени трудови и различни от трудови правоотношения на физическите лица за 2024 г. , както и заверена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2024 г. се установява, че освен трудови доходи в размер на 3700 лева месечно, през 2024 г. ищцата е получавала и доходи от стопанска дейност в общ облагаем размер 14435,08 лева, както и парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри в размер на 1078310,83 лева. При това положение настоящият състав намира, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в полза на ищцата по делото не са били налице към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Преценявайки събраните данни, вкл. и официалните справки от НАП 2 първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, а именно ищцата е разполагала с финансова възможност да заплати адвокатски хонорар и не попада в хипотезата на материално затруднено лице.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което частната жалба на процесуалния представител на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 35152/04.02.2026 г. на адв. А.З.Д. процесуален представител на К. И. Ц. срещу определение №4514 от 02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 7010/2025 г. на СРС, 34 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №806 от 14.01.2026 г., в частта за разноските като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3