Решение № 24 от 09.03.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100779 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Ц., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...... Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си.

Искът е положителен установителен и се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.05.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 325/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 23 от 31.05.2021 г. за следните суми: сума в размер на 461,68 лева, представляваща неизпълнени парични задължения по договор за мобилни услуги с № 620184702 от 06.07.2018 г. и с № 620579606 от 22.09.2018 г., сключени между Р. А. Ц. и „Теленор България“ ЕАД, за което са издадени 4 броя фактури за месеците юли, август, септември и ноември на 2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 25 лева – заплатена държавна такса и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Р. А. Ц., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД 1

(предишно наименование „Теленор България” ЕАД) за сумата от 461,68 лева, представляваща неплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги с № 620184702 от 06.07.2018 г. и Договор за мобилни услуги с № 620579606 от 22.09.2018 г., сключени между Р. А. Ц. и „Теленор България“ ЕАД, съгласно фактура № 7291199001/15.07.2019 г., фактура № 7292510066/15.08.2019г., фактура № 7293834296/15.09.2019 г. и фактура № 7296653070/15.11.2019 г., ведно със законна лихва върху горната сума, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски за исковото и за заповедното производство.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Р. А. Ц. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК – с Молба-становище с вх.

№ 415 от 08.02.2023 г.

По делото са дружеството-ищец. приети писмени доказателства представени от

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 20.12.2021 г., с определението на съда по чл.

140 ГПК от 21.11.2022 г. и с призовката от 20.12.2022 г.

Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства - вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 535 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 175 лева – заплатена държавна такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в размер на 385 лева.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Ц., ЕГН

**********, с адрес: ....., че същият дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 461,68 лева, представляваща неплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги с № 620184702 от 06.07.2018 г. и Договор за мобилни услуги с № 620579606 от 22.09.2018 г., сключени между Р. А. Ц. и „Теленор България“ ЕАД, съгласно фактура № 7291199001/15.07.2019 г., фактура № 7292510066/15.08.2019 г., фактура № 7293834296/15.09.2019 г. и фактура № 7296653070/15.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2021 г. да изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 23 от 31.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 325/2021 г. на Районен съд Своге.

ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 535 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 779/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 385 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 325/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК, пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 325/2021 г. на Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4