Решение № 19 от 16.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Враца, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200080 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. С. от гр.София против Електронен фиш серия К №5919884, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. В жалбата, както и в допълнително подадени писмени становища, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш, поради допуснати при издаването му множество нарушения на материалния и процесуален закон. На това основание се иска и цялостната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1

На 25.04.2022 г. в гр.Враца, ул.“В.Кънчов“ до №2а, с посока на движение на контролираните МПС-та от ул.“Илинден“ към ул.“Хр.Ботев“, полицейски служител от сектор „ПП”-Враца е позиционирал стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ TFR1-M 611“. Въпросното техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служителя, като измерва скоростта на преминаващите автомобили и заснема само тези движещи се с превишена скорост, в съчетание с автоматично разпознаване на регистрационния номер на МПС-то. Преноса на информация от АТСС към АИС АНД на МВР също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. За позиционирането на АТСС със съответните настройки на контрола на скоростта за населено място- над 50 км/ч., е бил надлежно съставен протокол, с приложен снимков материал на АТСС.

В 14:45 ч. горепосоченото АТСС автоматично засякло нарушител, като регистрирало превишение на скоростта от т. автомобил „Ауди Ку 3” с рег.

№ ****, с регистриран ползвател-настоящата жалбоподателка, а именно движение със скорост 70 км/ч. /след приспаднат толеранс -3км/ч./, при разрешена такава за населено място до 50 км/ч., за което системата е заснела съответен клип и фотоматериал. Автомобилът не е спрян, като след заснемането и извършена справка за собствеността/ползването му, е последвало издаване на процесния ел. фиш, с който за заснетото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50.00 лв.

Процесният ел.фиш е бил издаден и съответно регистриран в АИСАНД на МВР на 23.05.22 г. Налице е и отбелязване в системата за това, че е бил връчен на жалбоподателката на 24.12.23 г., съвпадащо и с датата на връчване на изрично оформена писмена разписка от полицейски служител за такова лично връчване /л.19 от делото/. Все според представените справки от ОДМВР-Враца чрез сектор „ПП“-Враца, няма постъпвали възражения по чл.189, ал.6 ЗДвП против фиша, нито е представяна декларация по чл.188, ал.

1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда еднопосочно и безпротиворечиво от всички приобщени по делото писмени доказателства – процесния ел. фиш, снимков материал от заснетото нарушение, протокол за 2 използваното АТСС със снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща проверка, справка за собственост/ползване на МПС, справка от сектор „ПП“-Враца с приложени извлечения от АИС-АНД, заповеди във връзка с компетентността на полицейски служители към сектор „ПП“-Враца за работа с АТСС, за обработване и съхраняване на информация в АИС-МВР и др. Съдът изцяло цени и кредитира въпросните доказателствени източници като процесуално годни, а откъм конкретно съдържание и като достоверни, еднопосочни и в синхрон помежду си относно съставомерните за нарушението факти. В тази насока, съдът не споделя никое от възраженията изложени в няколкото писмени становища на жалбоподателя, свързани с процесуалната негодност на представените от АНО писмени материали: всички те са представени като приложение към официални справки, на свой ред надлежно издадени от съответни длъжностни лица, в кръга на службата им, т.е. представляващи официални, удостоверителни документи и са надлежно описани в тези справки. В този смисъл и липсата на заверки за „вярно с оригинала“ в приложените документи към справките, не ги лишава от доказателствена годност и стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу акт от категорията на обжалваемите. Предвид горепосочените данни за наличие на надлежна обратна разписка за връчване на процесния ел.фиш на съответна дата, съвпадаща и с коректно отразените данни в АИС за връчване на фиша на същата дата, то и жалбата се явява подадена в законово установения преклузивен срок за обжалване.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна, при следните съображения:

От процесуално-формална страна:

Електронен фиш серия К № 5919884 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа всички лимитативно посочени в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на 3 извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика/ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е напълно редовен от външна страна. Не е налице и никое от твърдените от жалбоподателя нарушения в процедурата по издаването му и пропуски в съдържанието му, тъй като:

-В случая се касае до нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а не до такова по чл.21, ал.2 ЗДвП, поради което и посоченото в ел.фиша място на нарушението „ул.“В.Кънчов до №2а“, съответно в приложения към фиша снимков материал с допълнително посочени GPS координати, се явява напълно достатъчно за индивидуализация на нарушението от обективна страна. Едновременно с това е ноторно известно за гр.Враца, че въпросното място /според ел.фиша и снимката на нарушението/ съвпадат и попадат в границите на населеното място, при което важи именно забраната на чл.21, ал.1 ЗДвП, за движение на МПС с над 50 км/ч.

На следващо място, съдът не възприема и възраженията за изтекли срокове по чл.34 ЗАНН. Законодателната уредба на процедурата по издаване на ел.фиш по чл.189 ЗДвП е специална спрямо общата по чл.33 и сл.ЗАНН, поради което и приложението на въпросните срокове, принципно е изключено.

Дори и да се приеме, че същите са приложими /в тази насока действително е налице противоречива съдебна практика на различни административни съдилища в страната, действащи като касационна инстанция/, то в конкретния случай са налице категорични доказателства, че процесния ел.фиш е бил издаден и регистриран в АИС-АНД-МВР в кратък срок след регистриране на нарушението, т.е. изцяло в рамките на сроковете по чл.34, ал.1, вр.ал.2 ЗАНН.

Същевременно и предвид посочената в процесния ел.фиш дата на извършване на нарушението, то в случая не са изтекли другите приложими давностни срокове /за които съдът следи и служебно/-по чл.81, ал.1, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК.

На последно място, съдът не възприема и изложените доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на фиша, поради неспазване на процедурата по надлежното му връчване, а оттук и нарушаване на правото му на защита по чл.188, ал.2 ЗДвП за подаване на декларация и оспорване авторството на нарушението:

4

Действително съгласно представената от „ПП“-Враца справка за регистрация на автомобила, собственик на автомобила е трето, юридическо лице-лизингодател, но регистриран ползвател на автомобила е именножалбоподателя, т.е. собственика на МПС-то официално е декларирало още при регистрацията на автомобила неговия ползвател в лицето на жалбоподателката. В това си качество, макар и несобственик, но регистриран негов ползвател, същият попада в кръга на лицата по чл.186, ал.4, вр.чл. чл.188, ал.1 ЗДвП, срещу които може да се издаде и връчи ел.фиш, за пътно нарушение извършено със съответното МПС.

В конкретния случай по делото се установи, че в качеството си на регистриран ползвател на

МПС-то осъществило нарушението, жалбоподателят е бил надлежно уведомен за издаването на процесния ел.фиш и същият му е бил му е бил връчен, като в 14-дневния законов срок, считано от тези действия / на 24.12.23 г./, не е депозирал в МВР съответна декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП. Не е упражнил и правото си в 14-дневен срок от това узнаване да заплати глобата в намален размер. Вместо това директно е обжалвал процесния ел.фиш пред съда, с което е преклудирал и двете си права-било да оспорва авторството на нарушението в лицето на друг ползвател, било да заплати наложената глоба в редуциран размер.

От материално-правна страна:

По делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установи, че на инкриминираните дата и място, с процесното МПС, не е изпълнено задължението при избиране на скоростта на движение да не се превишава разрешената за населеното място скорост от 50км/ч.

Действителната скорост, с която автомобилът се е движел е 73 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. Движейки се с отчетената скорост автомобилът е превишил ограничението с 23 км/ч, при което е осъществено от обективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че в електронния фиш е отразено, че отчетената скорост на движение е 70 км/ч, а не 73 км/ч, както е вписано в снимковия материал от системата и отговорността на нарушителя е ангажирана за превишаване с 20 км/ч, а не за измереното от техническото средство превишение от 23 км/ч. Установеното разминаване е изрично посочено в процесния ел.фиш с техническите характеристики и параметри на 5

АТСС, свързани с максимално допустими грешки при измерването на скоростта от +/- 3км/ч. Ето защо и съвсем правилно за случая, при отчетена скорост 73 км/ч, в електронния фиш тази скорост на движение е намалена като релевантна за правната квалификация, на 70 км/ч.

Нарушението е констатирано и заснето, както вече се посочи с автоматизирано техническо средство, което има необходимото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ. Автоматизираното техническо средство е преминало и последваща проверка, видно от приложения по делото протокол от последваща проверка и съответства на одобреният тип радарна система.

Нарушението е констатирано и заснето и при пълно спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за използване на АТТС, видно от приложения протокол по чл.10, ведно с приложен към него снимков материал, ведно и с другия снимков материал за самото заснето нарушение.

Посочените в протокола писмени данни, освен че са четливи и ясни, напълно съвпадат и с останалите посочени данни в снимковия материал, относно време, място и начин на констатиране на процесното нарушение. Всички изложени в обратен смисъл възражения на жалбоподателя, са очевидно несъстоятелни спрямо действителното състояние на протокола и на удостоверените в него обективни данни. Останалите възражения от тази група, свързани с качеството на приложения към протокола снимков материал за АТСС и за липса на надлежно обозначение на точката за контрол чрез обозначение с пътен знак на използванетона АТСС, са изцяло неоснователни, тъй като не са съобразени нито с вида с вида на процесното АТСС /по арг.от чл.10, ал.3 от Наредбата за АТСС/, нито с актуалната законова редакция на Наредбата /чл.7 от същата, изискваща обозначаване на точките за контрол, е отменен, считано от 16.01.18 г./.