Определение № 3483 от 21.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3483 гр. Варна, 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100505 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад :

Производството е образувано по искове на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. ........., с правно основание чл.240, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, евентуално спрямо главните искове – и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , за осъждане на М. И. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. ............, за следните суми, съставляващи както следва:

- 25 000евро – главница по писмен договор за заем от 05.10.2017г.;

- 28 000евро – главница по писмен договор за заем от 10.10.2017г.;

- 13 000евро - главница по писмен договор за заем от 19.10.2017г.;

- 70 000евро - главница по писмен договор за заем от 14.11.2017г.;

- 33 310евро - главница по писмен договор за заем от 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане;

- 1 958.51лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 05.10.2017г., дължима за периода от 05.10.2017г. до 05.10.2019г.;

- 2 193,53лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 10.10.2017г., дължима за периода от 10.10.2017г. до 10.10.2019г.;

- 1 018.42лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 19.10.2017г., дължима за периода от 19.10.2017г. до 19.10.2019г.;

- 5 483.83лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 14.11.2017г., дължима за периода от 14.11.2017г. до 14.11.2019г.;

- 2 609.52лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 18.12.2017г., дължима за периода от 18.12.2017г.до18.12.2019г.;

1

- 11 775.73лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 05.10.2017г., дължима за периода от 06.10.2019г. до 18.02.2022г.;

- 13 112.77лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 10.10.2017г., дължима за периода от 11.10.2019г. до 18.02.2022г.;

- 6024.50лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 19.10.2017г., дължима за периода от 20.10.2019г. до 18.02.2022г.;

- 31 450.84лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 14.11.2017г., дължима за периода от 15.11.2019г. до 18.02.2022г.;

- 14 350.81лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 18.12.2017г., дължима за периода от 19.12.2019г. до 18.02.2022г.;

- 4 500евро - главница по неформален договор за заем от 09.05.2018г.;

- 10 000евро - главница по неформален договор за заем от 17.05.2018г.;

- 3 000евро - главница по неформален договор за заем от 24.09.2018г.;

- 2716евро - главница по неформален договор за заем от 24.09.2018г.; ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане; евентуално при отхвърляне на всички главни искове – за същите суми по главните искове, но вече претендирани като получени от ответника без правно основание и невърнати и към настоящия момент на ищцата по делото, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че през м. октомври 2017г. тя и ответникът постигнали принципна договореност ищцата да предоставя на ответника парични средства в заем в следващите месеци. В изпълнение на тази договореност, на следните дати ищцата предоставила на ответника следните суми в заем, чрез преводи от сметки на ищцата в Германия по сметки на ответника в България, а именно: На 05.10.2017г. - 25 000евро; на 10.10.2017г. - 28 000евро; на 19.10.2017г. - 13 000евро; на 14.11.2017г. - 70 000евро; и на 18.12.2017г. 33 310евро. Поради реалния характер на договора за заем, с въпросните преводи и на вписаните в преводните документи основания ищцата твърди, че възникнали и заемните на страните правоотношения. Последните, отделно, били обективирани в писмени договори за заем от същите посочени дати.

Сумите били нареждани предишния ден поради международния трансфер на средствата и заверката на сметките на получателя на следващия ден (т.е. деня на сделките).

2

Твърди още, че на осн. чл.3.2. от всеки от договорите заемополучателят се задължавал да заплаща възнаградителна лихва в размер на 2% от сумата по заема на година. Поради това и с оглед на поддържания срок на действие на всеки от договорите от по две години (чл.1, ал.1 вр. чл.8 от сделките) твърди, че следва да получи от ответника възнаградителни лихви по заемите в размери съответно от 1 958.51лв.; 2 193.53лв.; 1 018.42лв.; 5 483.83лв.;

2 609.52лв.

Твърди още, че главниците по заемите следвало да бъдат върнати найкъсно в края на действие на договорите от по две години (чл.1, ал.1 вр. чл.8 от сделките), поради което и с оглед липсата на плащане претендира главниците, но също и мораторни лихви върху всяка от тях в посочените в петитумната част размери и периоди.

Отделно от горното твърди, че на следните дати ищцата предоставила на ответника следните суми в заем, чрез преводи от сметки на ищцата в Германия по сметки на ответника в България, а именно: На 09.05.2018г. - 4 500евро; на 17.05.2018г.- 10 000евро; на 24.09.2018г.- 3 000евро; на 24.09.2018г. - 2716евро. Поради реалния характер на договора за заем, с тези преводи и на вписаните в преводните документи основания ищцата твърди, че възникнали и заемните на страните правоотношения. За тези заеми писмни договори не били оформяни. Сумите били нареждани предишния ден поради международния трансфер на средствата и заверката на сметките на получателя на следващия ден (т.е. деня на сделките). Поради невръщане на тези суми и след „многокрани периодични покани“, които не са посочени, се претендира връщане и на тези средства.

Евентуално, ако се приеме, че исковите главници (по неформалните и по формалните горепосочени заеми) не са предоставени на договорно основание, се претендира връщането им като платени без правно основание.

По същество се моли за присъждане на исковите суми и на разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковите претенции за главници от общо 331 141.58лв. (т.е. главниците по писмените договори за заем), съответно и всички лихви върху тях, с доводи за относителна симулация на писмените сделки, като прикриваща реалните им правоотношения – продажба на акции от дружество на отв. К. в САЩ на ищцата К.. По-конкретно ответникът твърди,че с двустранно подписан писмен „меморандум за разбирателство“ от 04.10.2017г.

Ж. К. и М. К. се договорили К. да закупи 5% (25 000 броя) акции от капитала на „Сано ай ти сълюшънс“ Инк, седалище в Делауер, САЩ, което е собствено на К., срещу сумата 200 000щатски долара с равностойност 169 310евро или 331 141.58лв. В изпълнение на тази договореност К. направила петте превода в периода м.10-12.2017г. общо до 169 310евро, които били по сметката на К., вписана в т.4 от меморандума. За получените акции на К. бил издаден сертификат (с вписани 50 000акции, защото другите 25 000акции придобила по друг начин) и тя била вписана за акционер в дружеството в САЩ.

3

Причините преводите до общо 169 310евро да се оформят като заеми била тежката процедура в Германия за придобиване на имущество с произход САЩ и проверките от данъчните власти в Германия на К.. А настоящите искове били предявени по договорите за заем поради изтичане на срока по чл.8 от меморандума за обратно изкупуване от дружеството в САЩ на въпросните акции. С оглед на изложеното се твърди, че писмените договори за заем са „нищожни“ поради наличието на прикритото правоотношение. Така исковете, базирани на писмените заеми, счита за изцяло неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: възникването на твърдяните облигационни отношения с ответника по договорите за заем относно исковите суми (пет писмени заема, съчетани с преводите на сумите по тях в деня на писмените договори, на сочените дати в периода м.10-12.2017г., общо до 169 310евро; респективно четири реални заема чрез посочените по дати и размери преводи – два през м.05. и два през м.09. 2018г.); предоставянето на заемните средства в полза на ответника по твърдяния начин (сочените преводи); уговарянето на възнаградителна лихва за предоставените за ползване средства по писмените сделки (от 2% на година); договорения срок на действие на сделките; падежа за връщане на заемите (в т.ч. пълна забава по всички, падежна клауза при писмените, както и покана при неформалните); изпадане в забава на ответника; размер и период на исковете.

По евентуалните искове по чл.55, пр.1 от ЗЗД следва да докаже факта на предаване на сочените парични суми на ответника на сочените дати (9 броя).

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните твърдения, на които основава възраженията си, както и евентуално връщането на исковите суми; изрично следва да докаже наличие на сочената привидност на писмените договори за заем, прикриваща реалните договорености на страните (по „меморандума“ от 04.10.2017г. с твърдяното му съдържание и изпълнение на договореното с него); поддържаната „нищожност“ на писмените заеми при наличието на диссимулирана сделка; и другите доводи за недължимост на исковите суми.

По евентуалните искове по чл.55, пр.1 от ЗЗД следва да докаже правото и основанието да получи и да държи към момента на делото сумите, които са били получени чрез сочените от ищеца девет броя преводи (ако се докажат).

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото : двустранното подписаните между страните пет броя приложени към исковата молба писмени договори за заем (като факт); предаването на всички парични преводи от ищцата в полза на ответника на сочените дати и размери по сочени сметки (като факт на трансферирани средства).

По редовността следва да се укаже на ответницата да уточни до о.с.з., 4 ясно и несъмнено, дали твърди „нищожност“ на писмените заеми или твърди те да са валидни, но с друго (соченото диссимулирано) съдържание.

По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.

Ищецът няма други ясни искания към момента.

Молбата на ответницата за „допускане на един свидетел“ е изключено да бъде разгледана по този начин, като следва да се дадат указания за уточнения до първото по делото о.с.з.

Ответницата няма други ясни искания към момента.

Предвид редовност на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за 08.12.2022г. от 10.00часа, за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.

УКАЗВА н а ответницата до първо о.с.з. да уточни ясно и несъмнено дали твърди „нищожност“ на писмените заеми или твърди те да са валидни, но да са с друго (соченото диссимулирано) съдържание.

При изпълнение поведението ще се цени по съществото на спора.

* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени доказателства.

* УКАЗВА на ответницата до първото о.с.з. да уточни ясно и точно кой е свидетелят, който иска да ангажира, както и какво точно ще доказва с него.

При изпълнение искането ще се разгледа в о.с.з. след становището и на другата страна, а при неизпълнение искането ще бъде отхвърлено.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.