Разпореждане № 8089 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8089 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Наказателно дело частен характер № 20251110214547 по описа за 2025 година РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание на седми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ като разгледа н.ч.х.д. № 14547/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба от Г. Л. П. срещу „Пулс Мениджмънт“ ЕООД. В нея се твърди, че дружеството я е наклеветило, с което е осъществило състава на престъпление по чл. 147 от НК.

С разпореждане от 03.11.2025 г. производството по делото е прекратено. Същото е обжалвано пред СГС и отменено, като делото е върнато за „продължаване на съдопроизводствените действия“.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че указанията на въззивния съд не са задължителни и не могат да заместят вътрешното му убеждение – когато законодателят е счел, че указанията на проверяващата инстанция относно правилното прилагане на закона са задължителни, той го е посочил изрично – арг. от чл. 355, ал. 1 от 1

НПК. Настоящият случай не е такъв за щастие, тъй като в противен случай съдът би бил изправен пред необходимостта да приложи неправилно закона. В определението на СГС, VII, въззивен състав, от 20.04 - 2025 или 2026 година /в определението са посочени две отделни години/, е прието, че „наказателният процес образуван, по подадена тъжба, е насочен предимно срещу физически лица, правната уредба допуска при определени условия юридическите лица да отговарят…“ „Юридическото лице може да носи отговорност за действията на своите служители или управители“.

Според чл. 35 от българския Наказателен кодекс – „Наказателната отговорност е лична“. Коя е личността, която може да я понесе, е казано по съвсем ясен начин в чл. 31 от Глава трета, озаглавена „Наказателноотговорни лица“. Съгласно въпросната разпоредба „Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.“ Пълнолетието и възрастта са присъщи само на физическите лица и единствено те могат да носят наказателна отговорност. Дори и даден въззивен съдебен състав да не приема този основен принцип на българското наказателно право, това не може да доведе до осъждане на юридическо лице в рамките на наказателен процес. Следва да се посочи, че с изменения в НПК от 2025 г. бе въведена фигурата на заинтересованото юридическо лице, но същото може да носи единствено административнонаказателна, а не наказателна отговорност и участието му е свързано с изчерпателно изброени престъпления, сред които не попада това по чл. 147 от НК.

На следващо място, действително при неяснота на тъжбата съдията-докладчик би следвало да даде указания за отстраняването им. В случая такава неяснота липсва – в уводната част на тъжбата е посочено изрично, че същата е насочена срещу „Пулс Мениджмънт“ ЕООД. В обстоятелствената част на тъжбата се съдържа твърдение, че „дружеството е наклеветило мен, Г. П., като по този начин е уронило доброто ми име, чест и достойнство“. В заключителната част на тъжбата се съдържа изричното искане съдът „да образува наказателно дело срещу „Пулс Мениджмънт“ ЕООД за извършено престъпление по чл. 147, ал.1 НК“. В доста библейски дух тъжителката три пъти за две страници е заявила изрично, че насочва обвинението си срещу търговско дружество, поради което липсват неясноти, които да бъдат отстранявани чрез даване на допълнителни указания, като това би довело до неоправдана намеса от страна на съда във волята на тъжителката. На следващо място, съгласно чл. 81 от НК, тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Съгласно твърденията на тъжителката това е станало на първи октомври 2025 г., поради което към момента на произнасянето на въззивния състав този срок е изтекъл. След изтичането му тъжбата не би могла да бъде изменена чрез въвеждане на нов подсъдим. В този смисъл Решение № 3 от 26.01.2004 г. на ВКС по н. д. № 622/2003 г., НК, I н. о.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението.

Обстоятелството дали е налице тъжба, годна да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, се преценява на база на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания. Т.е. за да бъде валидно сезиран съдът, частната тъжба следва да съдържа данни за лицето което я подава, лицата срещу които се подава, както и обстоятелства, касаещи престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено спрямо частния тъжител.

В конкретния случай в тъжбата и уточнението към нея липсва посочване на лице, срещу което може да се проведе наказателно преследване, а срокът за отстраняване на тази нередовност е изтекъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т.2, вр. чл. 81, вр. чл. 80 от НПК съдът прекратява наказателното производство, когато тъжбата не отговаря на изискванията на закона.

Следва да се посочи на тъжителката, че за нея съществува възможност да защити правата си и по предвидения в ГПК ред.

Така мотивиран съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство по н.ч.х.д. № 14547/2025 г. по описа на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му на тъжителя.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3