Определение № 2854 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2854 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502783 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК .

Подадена е частна жалба от Л. П. М., ЕГН ********** против Определение № 10658 от 29.08.2024г. по гр. д. № 12585/2024г. на районен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса за производството по гр. д. 12585/2024 г. на ПРС.

В частната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, тълкувайки я ограничително. Сочи се, че неправилно е възприето, че размерът на дължимата държавна такса (174,08 лева) не е висок и жалбоподателят би могъл да го плати. Навеждат се доводи досежно социалния статус на Л.М., получавания от него доход – в минимален размер, кредитната задълженост, липсата на притежавано имущество, здравословното състояние, както и факта, че има две непълнолетни деца, които се нуждаят от издръжка. Искането е за отмяна на атакувания акт.

Районният съд е приел, че искането по делото е неоснователно.

Приел е че, смисълът на разпоредбата по чл.83 ал.2 от ГПК при освобождаване на страна от държавна такса и/ или разноски, е в това да не се отнема правото на гражданите да търсят по съдебен ред защита на правата си, но само тогава, когато съществуват категорични доказателства, че съответното лице е лишено от възможност да получава каквито и да е доходи, когато то не получава никакви доходи и, когато няма въобще финансова възможност да поема разноски в процеса, тъй като заплащането им ще постави в опасност дори физическото му оцеляване, предвид липсата на 1 парични средства и невъзможността същите да се набавят. Сочи също, че състоянието на кредитна задлъжнялост, в което се е поставил сам жалбоподателят, не е причина за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по образуваното производство. По направените доводи ПОС намира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК по молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с ДСИС, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други.

Съдът е сезиран с искова молба от Л. М. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която се иска прогласяване нищожността на договор за кредит от 05.04.2023., сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД и прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство от 05.04.2023г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

От представената декларация за материално и гр. състояние е видно, че молителят издържа двете си непълнолетни дъщери, притежава недвижимо имущество – апартамент, находящ се в гр.***, както и МПС. По отношение на здравословното състояние, молителят е представил епикриза, установяваща диагноза исхемичната болест на сърцето.

От служебно изисканите от съда справки се установява, че жалбоподателят притежава недвижимо имущество, два леки автомобила, както и е съдружник в „Ливал“ ООД, гр. Пловдив и собственик на „Айра Транс“ ЕООД, гр. Пловдив.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК . Съгл. чл.

83, ал. 2 от ГПК съдът може да освободи от внос на такси и разноски лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, като взема предвид доходите на лицето, имуществото му, семейното му положение, респ. материалните възможности на членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта.

Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, като същият притежава движимо и недвижимо имущество. С оглед факта, че е съдружник в „Ливал“ ООД, гр. Пловдив и собственик на „Айра Транс“ ЕООД, неоснователен е доводът за невъзможност за заплащане на държавна такса в размер на 174,08 2 лева. От събрания доказателствен материал не може да се направи извод за липса на достатъчно средства, която да обоснове освобождаване на Л.М. от заплащане на държавна такса. Изводите на районния съд относно кредитната задълженост на лицето, в която то само се е поставило, се споделят и от настоящата инстанция. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди, а жалбата – да се остави без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10658 от 29.08.2024г. по гр. д. № 12585/2024г. на районен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3