Решение № 91 от 24.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Габрово, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200293 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Арт - 93” ООД, ЕИК: 131469299, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „**********” № 3Г – чрез управителя М. Д., против Наказателно постановление № 072500039/20.03.2025 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ.

В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради изпълнение в срок на даденото предписание за заплащане на положения от работника извънреден труд. Алтернативно е направено искане за прилагане на чл. 415в, ал.1 от КТ и квалифициране на нарушението като „маловажен“ случай.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател не изпраща свой представител.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Станева, която намира вмененото деяние за категорично установено въз основа на събраните по делото доказателства, като оспорва възраженията „Арт - 93” 1

ООД за наличие както на основания за отпадане на породената спрямо дружеството отговорност, така и за приложение на чл. 415в, ал.1 от КТ. Ето защо моли за цялостно потвърждаване на атакувания санкционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от предоставените на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” правомощия по силата на приложената по делото в заверено копие Заповед № ЧР-008/08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.

На 22.01.2025 г. служителите на ДИТ-Габрово Д. Г. и Ц. Р. извършили проверка в стопанисвания от „Арт - 93” ООД магазин за кожени изделия, находящ се на бул. „**********” № 47 в гр. Габрово, като с надлежна призовка изискали да им бъдат представени изрично посочени документи във връзка с трудовите правоотношения на работещите в обекта. Такива им били изпратени по куриер и електронна поща на 28.01., 12.02. и 13.02.2025 г., като въз основа на тях проверяващите констатирали, че посредством Трудов договор № 873/19.01.2023 г. П.Д. е била назначена в „Арт - 93” ООД на длъжността „продавач-консултант“ в посочения магазин в гр. Габрово на пълно работно време от 8 часа и уговорено изплащане на трудово възнаграждение до 30-то число на съответния следващ месец. Също така било установено и че в дружеството – жалбоподател за 2024 г. с чл. 15, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред е било въведено сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на отчитане. От представените графици за работа Д. Г. и Ц. Р. констатирали, че за времето от 01.07. до 30.09.2024 г. П.Д. е положила общо 8 часа извънреден труд, който не и бил заплатен до 30.10.2024 г., до която дата и се дължало изплащане на отработеното през м. септември 2024 г.

2

Проверяващите описали своите констатации в Протокол изх. № ПР 2503037/17.02.2025 г. с който дали на „Арт - 93” ООД в срок до 28.02.2025 г. предписание да начисли във ведомостта и заплати възнаграждение на П.Д. за положения от нея извънреден труд за периода от 01.07. до 30.09.2024 г. Ведно с това за констатираното нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ Д. Г. и Ц. Р. съставили против дружеството – жалбоподател АУАН № 072500039/21.02.2025 г. На 05.03.2025 г. в ДИТ-Габрово е получено заверено копие от платежно нареждане за изплатени от „Арт - 93” ООД на П.Д. 298,04 лева, включващи и възнаграждението за положения от нея извънреден труд в процесния период. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на представител на „Арт - 93” ООД на 31.03.2025 г., като на 07.04.2025 г. е депозирана и настоящата жалба срещу него.

Приетата от съда по-горе фактическа обстановка се извежда от редица доказателствени източници, а и реално не е предмет на оспорване. На преден план като неоспоримо е, че по силата на Трудов договор № 873/19.01.2023 г.

П.Д. е била назначена в „Арт - 93” ООД на длъжността „продавач-консултант“ в стопанисвания от дружеството магазин за кожени изделия, находящ се на бул. „**********” № 47 в гр. Габрово. В кориците на делото е приложен в заверено копие от Правилника за вътрешния трудов ред на „Арт - 93” ООД, в който посредством чл. 15, ал.2 е въведено сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на отчитане. От представените графици за работа пък безусловно се установява, че за периода от 01.07. до 30.09.2024 г. П.Д. е положила общо 8 часа извънреден труд, който обаче и с оглед информацията във ведомостта и за заплата през м. септември 2024 г. и показанията на свидетелите Д. Г. и Ц. Р. не и е бил заплатен в определения от самия работодател срок – до 30.10.2024 г. На последно място по делото спор няма и че съответното възнаграждение за положения извънреден труд за този период е било заплатено на правоимащото лице едва на 05.03.2025 г., като и при така установените факти съдът намира изследваното нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ за категорично доказано.

Несъстоятелно е възражението за неизвършване на вмененото нарушение поради заплащане на възнаграждение за положения извънреден труд в срока на даденото за това задължително предписание и преди издаване на атакуваното Наказателно постановление. Изследваното деяние е 3 довършено с изтичане на срока за заплащане трудовото възнаграждение на П.Д. за м. септември 2024 г., което съгласно определеното от самия работодател е следвало да се осъществи до 30.10.2024 г. В този смисъл от 31.10.2024 г. са настъпили и общественоопасните последици от доказаното бездействие „Арт - 93” ООД, респ. е било налице и нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ. Даването на задължително предписание с Протокол изх. № ПР 2503037/17.02.2025 г. касае единствено отстраняване в бъдещето на една вече установената противоправна пасивност, но то не премахва нейното съществуване в миналото. Ето защо и ако предписанието не беше изпълнено в срок, това би съставлявало друго нарушение – по чл. 415, ал.2 от КТ, което обаче по никакъв начин не влияе на вече осъщественото такова, а именно това, предмет на настоящото дело, което санкционира виновно бездействие в минало време.

Несъстоятелно и незаконосъобразно е и възражението на „Арт - 93” ООД за приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, предвиждаща занижени размери на санкции при отстраняване на дадено нарушение незабавно след установяването му, съчетано с липсата на настъпили за работниците и служителите вредни последици. Отсъстват и двете предвидени за активиране на тази благоприятна за дееца санкционна разпоредба, като на първо място нарушението е установено още през м. януари 2025 г., а е отстранено едва през м. март 2025 г., респ. не може да се говори за незабавно действие от страна на работодателя. Освен това, но не по-малко важно, налице са настъпили за П.Д. вредни последици, а именно лишаването и от своевременно получаване на дължимото по закон трудово възнаграждание за положения извънреден труд за периода от 01.07. до 30.09.2024 г., което вместо през м. октомври 2024 г. е изплатено едва през м. март 2025 г. През целия този период е била налице една съществена липса в патримониума на правоимащото лице, което е несъмнено вредна последица за него, препятстваща приложението на чл. 415в, ал.1 от КТ.

Ето защо и по горните съображения съдът разглежда изследвано нарушение като категорично доказано, правилно квалифицирано и законосъобразно санкционирано с налагане на съответно предвидения по чл.

414, ал.1 от КТ законов минимум на наказание. Не са налице основания за отпадане или смекчаване на породената спрямо дружеството – жалбоподател 4 административнонаказателна отговорност, като въз основа на всичко това атакуваното Наказателно постановление подлежи на цялостно потвърждаване.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „Арт 93” ООД, следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния възможен размер от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 07-2500039/20.03.2025 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на „Арт - 93” ООД, ЕИК: 131469299, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „**********” № 3Г, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 150 във вр. с чл.

262, ал.1, т.4 от КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „Арт - 93” ООД, ЕИК:

131469299, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5