Решение № 2910 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2910 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100506282 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 2660 от 29.03.2022 г. СРС, 159 с-в, по гр.д.№ 51046/21 г. е признал за установено по отношение на „П.Л.“ АД, че Р. В. Д. и Б. Н. П. не му дължат следните суми: сумата от 8 775,35 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД и договор за цесия от 30.03.2009 г. ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3 224,65 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2006 г. до 15.03.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2021 г. по гр.д.№ 13888/2012 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- „П.Л.“ АД с оплаквания, че при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил едни законови разпоредби вместо други, неправилно е кредитирал едни доводи и доказателства, а други е счел за ирелевантни, което е довело до недопустимост, необоснованост, незаконосъобразност и 1 неправилност на решението.Въззивникът възпроизвежда фактическата обстановка по делото и излага твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му, че молбите за издаване на изпълнителен лист прекъсват давността и че ответникът не е могъл да предприеме изпълнителни действия, с които да прекъсне давността, след като не разполага с изпълнителен титул.Поддържа становище, че от датата на издаване на изпълнителния лист-16.07.21 г. до датата, на която ответникът е поискал да се предприемат изпълнителни действия по отношение на длъжниците, не е изтекла 5-годишната погасителна давност.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответниците по въззивната жалба- Р. В. Д. и Б. Н. П. оспорват същата.Твърдят, че въззивникът е бил наясно, че изискуемостта на цялото вземане е настъпила на 11.02.2014 г. и че от тази дата тече и погасителната давност, но е проявил пасивност.Изразяват становище, че съдът е направил правилни правни изводи въз основа на установената от събраните доказателства фактическа обстановка, като е изложил мотиви и по възражението на въззивника, че молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността.Изразялат становище, че молбата за издаване на изпълнителен лист не е действие, което прекъсва погасителната давност е че изцяло от преценката кредитора зависи кога ще я подаде до съда.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищците- Р. В. Д. и Б. Н. П. твърдят, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от СРС, 39 с-в, по ч.гр.д.№ 13888/12 г., им е разпоредено да заплатят на кредитора „П.Л.“ АД сумата от 8 775,35 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД и договор за цесия от 30.03.2009 г. ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 7 203,70 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2006 г. до 15.03.2012 г. 899,16 лв.-разноски по делото319,58 лв.-държавна такса и 569,58 лв.-възнаграждение за юрисконсулт.В законоустановения срок длъжникът Р. Д. е подал възражение по чл.414 ГПК и 2 с разпореждане от 17.07.2012 г. СРС е указал на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията.Твърдят, че кредиторът „П.Л.“ АД е предявил установителен иск-предмет на гр.д.№ 39881/12 г. по описа на СРС, 39 с-в, като на 24.09.2013 г. е одобрена постигната между страните съдебна спогодба, по силата на която длъжниците са се съгласили да заплатят на кредитора сума в общ размер на 13 778,32 лв. със законната лихва върху главницата на равни месечни вноски в размер на по 300 лв. до първо число на съответния месец, считано от м.10.2013 г.Страните са договорили, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по споразумението от страна на длъжниците, кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл.404 ГПК и да образува изпълнително дело за посочената в спогодбата сума.Определението за одобряване на съдебната спогодба е влязло в сила на 02.10.2013 г.Поради неизпълнение на съдебната спогодба с молби от 30.06.2016 г., 21.11.2016 г., 01.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 13888/12 г. на СРС, 39 с-в, кредиторът е поискал издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, по които съдът многократно е давал указания на молителя да уточни размера на сумите и основанието, на което иска издаване на изпълнителен лист.С молба с вх.№ 3076239/18.10.2019 г. молителят „П.Л.“ АД е уточнил, че претендира издаване на изпълнителен лист срещу длъжниците за солидарното им осъждане за следните суми: 8 775,35 лв.-главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД и договор за цесия от 30.03.2009 г. ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3 224,65 лв., представляваща договорна лихва.Последното плащане по спогодбата е от 11.02.2014 г. в размер на 100 лв.На 16.07.2021 г. е издаден изпълнителен лист от СРС, 39 с-в по ч.гр.д.№ 13888/12 г. за процесните суми.Въз основа на издадения изпълнителен лист на 06.08.2021 г. е образувано изп.д.№ 20218580401464 при ЧСИ У.Д., като по молба на взискателя са извършени изпълнителни действия-запори върху вземания по банкови сметки, върху вземания от трудово възнаграждение и запор на МПС.Ищците твърдят, че от датата на последното плащане по спогодбата11.02.2014 г., кредиторът не е предприел изпълнителни действия спрямо тях за събиране на вземанията си и същите са погасени с изтичане на 5-годишна погасителна давност на 11.02.2019 г.Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „П.Л.“ АД, че 3 ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден от СРС, 39 с-в, ч.гр.д.№ 13888/12 г., въз основа на който е образувано изп.д.№ 20218580401464 при ЧСИ У.Д., както следва: 8 775,35 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД и договор за цесия от 30.03.2009 г. ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3 224,65 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2006 г. до 15.03.2012 г., поради погасяването им по давност.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист-30.06.2016 г. до датата на неговото издаване погасителната давност е спряла, а от датата на последното плащане11.02.2014 г. до датата на образуване на производството по издаване на изпълнителен лист-30.06.2016 г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.05.2012 г. СРС, 39 с-в, ч.гр.д.№ 13888/12 г. е разпоредил Р. В. Д. и Б. Н. П. да заплатят солидарно на кредитора „П.Л.“ АД сумата от 8 775,35 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД и договор за цесия от 30.03.2009 г. ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7 203,70 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2006 г. до 15.03.2012 г. и 889,16 лв.-разноски по делото.

Длъжникът Р. В. Д. е подал възражение по чл.414 ГПК.

Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 24.09.2013 г. СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 39881/12 г. е одобрил съдебна спогодба, по силата на която длъжниците Р. В. Д. и Б. Н. П. са се съгласили да заплатят на кредитора „П.Л.“ АД сума в общ размер на 13 778,32 лв. със законната лихва върху главницата на равни месечни вноски в размер на по 300 лв. до първо число на съответния месец, считано от м.10.2013 г.При непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по споразумението от страна на длъжниците, кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл.404 ГПК и да образува изпълнително дело за посочената в спогодбата сума.Определението за одобряване на съдебната спогодба е влязло в сила на 02.10.2013 г.

Между страните не се спори, че последното плащане по постигнатата 4 спогодба е извършено на 11.02.2014 г.

С молба вх.№ 1102284/30.06.2016 г. и уточнителни молби вх.№ 1173420/21.11.2016 г., вх.№ 3081889/01.12.2016 г. и вх.№ 3076239/18.10.2019 г. „П.Л.“ АД е поискал от СРС, 39 с-в, гр.д.№ 13888/12 г. издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебната спогодба.

На 16.07.2021 г. е издаден изпълнителен лист от СРС, 39 с-в, ч.гр.д.№ 13888/12 г. на основание заповед за изпълнение от 14.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 13888/12 г. във вр. със спогодба от 24.09.2013 г. по гр.д.№ 39881/12 г. на СРС, 39 с-в за осъждане на Р. В. Д. и Б. Н. П. да заплатят солидарно на „П.Л.“ АД сумата от 8 775,35 лв., неплатена главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД и договор за цесия от 30.03.2009 г. ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3 224,65 лв., договорна лихва за периода 15.11.2006 г. до 15.03.2012 г.

Видно от удостоверение изх.№ 21194/27.08.2021 г. на ЧСИ У.Д., по изп.д.№ 20218580401464, образувано на 06.08.2021 г., спрямо имуществото на длъжниците са предприети изпълнителни действия-запори върху вземания по банкови сметки, запори върху вземания от трудово възнаграждение, запори върху МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение след исково производство по чл.422 ГПК, приключило с одобрена от съда спогодба, която има силата на съдебно решение съгласно чл.234, ал.3 ГПК.Определението, с което е одобрена съдебната спогодба, е влязло в сила на 12.10.2013 г., като 5годишната погасителна давност съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД е изтекла на 12.10.2018 г.Съдът е изложил мотиви, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, не са сред основанията, предвидени в чл.116 ГПК за прекъсване на давността.Приел е, че по делото не са представени доказателства за извършени изпълнителни действия по смисъла на разясненията по т.10 от ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС преди образуване на изп.д.№ 1464/21 г., поради което ищците не дължат на ответника присъдените му с изпълнителен лист от 16.07.2021 г. по гр.д.№ 13888/12 г. на СРС вземания, като погасени по 5 давност.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза погасителна давност след датата на последното плащане в изпълнение на съдебната спогодба, поради което исковете се явяват допустими.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила съдебна спогодба в производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3 ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, поради което по отношение на процесните вземания е приложима 5годишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.

Страните не спорят, че последното доброволно плащане по сключената спогодба, което има характер на признание за платената част от сумата и прекъсва давността на основание чл.116, ал.1, б.„а“ ЗЗД, е извършено на 11.02.2014 г.От тази дата е започнала да тече нова 5-годишна давност и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за нейното спиране или прекъсване, същата е изтекла на 11.02.2019 г. Изпълнителното дело е образувано на 06.08.2021 г., т.е. след изтичане на погасителната давност.