Решение № 2243 от 13.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20215330204517 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от С.С.Б. против наказателно постановление № 21-1030-004456/ 20.05.2021г. на ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.С.Б. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3(три) месеца, за извършено нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че било налице разминаване между АУАН и издаденото наказателно постановление. Била допусната грешка в изписване на имената на нарушителя. Не било конкретизирано нарушението. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Сочи, че грешката при изписване на първото име на нарушителя, не била съществена, тъй като той бил идентифициран надлежно с ЕГН-то си. Грешката в името била отстранена в наказателното постановление. Сочи, че не били налице съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка била 1 правилно изяснена. Доказателствата по преписката били достатъчни, категорични и безспорни и установявали вината на нарушителя. Моли съда да остави жалбата без уважение.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 22.04.2021 г. около 10.50 часа в Община Марица, на път Автомагистрала № А-1 „Тракия“, км.132+300, посока Бургас, жалбоподателят управлявал лек автомобил Деу Матиз, с рег.№ **, държава България, собственост на „Транспортико 4“ ЕООД, с булстат 203419379, като се движи в лентата за принудително спиране по автомагистралата, без да са налице изключенията по чл.58 т.3 от ЗДвП- без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

От показанията на свид. М.С. актосъставител и свид. Г.С.- полицейски служител се установява, че в деня на деянието са били на работа като автопатрул на автомагистрала „Тракия“. При извършен от тях обход на обслужваната от тях територия, забелязали автомобил, който бил с транзитни номера, който се движел в аварийната лента за принудително спиране.

Тръгнали след него, като успяли да спрат автомобила на километър 132.

Спрели автомобила за проверка, тъй като движението в аварийната лента било забранено. При спирането на автомобила запитали водача дали има някакъв проблем с автомобила, за да управлява в аварийната лента, който отговорил, че автомобилът няма повреда, но управлява в аварийната лента, защото бил объркал пътя. Попитали водача дали се чувства добре, като той отговорил, че е добре и, че няма нищо. Водачът на автомобила, не съобщил на 2 свидетелите за здравословни проблеми у него или друго лице. Обяснили на водача, че извършва нарушение като управлява в аварийната лента за принудително спиране. Бил му съставен АУАН, който лично подписал, като нямал възражения. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служител и на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост о т тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията им представляват придобити от тях преки и непосредствени впечатления от случилото се, виждането от тях, че автомобилът се движи в аварийната лента и спирането на автомобила за проверка. Описват с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. Не без значение е и обстоятелството, че същите възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, непосредствено след спирането му за проверка, който им е заявил, че управлява моторното превозно средство в аварийната лента за принудително 3 спиране, тъй като е объркал пътя и им е заявил, че няма повреди по автомобила и, че няма влошено здравословно състояние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното постановление съгласно т.2.11 е издадено от упълномощено да издава наказателни постановления лице.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя и свидетеля присъствали при съставянето на АУАН, които в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същите потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 4 надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл. 58 т.3 от З ДвП забранява движението по автомагистрала на водач да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 22.04.2021г., а НП - на 20.05.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от него, от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, в който е посочено „обърках пътя !!!“, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло покриват административния състав на чл. 58 т.3 от ЗДвП и не са налице предвидените в закона изключения.

Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от 5

ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Неоснователно е възражедението на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с изписването на погрешно първо име на нарушителя в АУАН. Това е така, тъй като видно от АУАН и издаденото наказателно постановление, нарушителят е безспорно идентифициран с посочване на ЕГН-то му, постоянният му адрес, а и еднакво посочени бащено и фамилно име. Всъщност, от подадената жалба против наказателното постановление също се установява, че жалбоподателят е със същите посочени както в АУАН, така и в НП- ЕГН и постоянен адрес.