Решение № 106 от 20.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1020/2023
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 20.02.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, б. "г" · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 169 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001001020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260066/30.01.2023 г. по т.д.№ 1348/2020 г., СГС, ТО, VI-12 състав е осъдил „Мартима“ ООД да заплати на „Гея-дек“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД следните суми, явяващи се размера на обедняването му при извършване на СМР на обект на ответника Поземлени имоти № 079161, 079162, 079163, 079164. 079165, 079166, 079167, в последствие някои обединени в Поземлен имот № 079195, находящи се в с.
Осоица, Община Горна Малина, м. Мандрите - Катлъка, „Конна база Мартима“, с които последният се е обогатил, както следва
За обект „Подпорни стени за манеж“ сума в общ размер от 34 765.79 лв. По Акт обр. 19/12.10.2015 г., както и сумата 10 593.92 лева - лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата; за „Площадка 20.24 x 10 м“ сума в общ в размер на 10 711.70 лв. по Акт обр.
19 № 1/10.12.2015 г., както и 3 264.10 лв. лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата; за обект „ВиК площадково и др. за направа на конюшня“ обща сума в размер 1 367.04 лв. по Акт обр. 19/ 20.12.2015 г., както и сумата 416.56 лева - лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата;
1
За обект „Нова ограда“ сума в размер на 9 339.34 л в . по Акт обр. 19/ 20.11.2015 г., както и сумата 2 845.89 лева лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата;
За обект „Изграждане на част от Конюшня“ сума в общ размер на 3 635.46 лв.
По Акт обр. 19/ 12.11.2015 г., както и сумата 1107.80 лева - лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата, както е отхвърлил исковете над уважената част до пълните им предявени размери 64 052.99 лв.; 20 791.12 лв.; 2 120.45 лв.; 24 568.09; 5 552.68 лв.; 13 603.74, както и исковете за лихва над уважените размери до пълните им предявени размери 23 966.49 лв.;7779.35 лв.;793.40 лв.; 9 192.56 лв.; 2077.62 лв.; 5090.07 за периода от 02.11.2016 г. до 21.07.2020 г.
С Решение № 260369/16.10.2023 г. по т.д.№ 1348/2020 г., СГС, ТО, VI-12 състав е допълнил решение № 260066/30.01.2023 г., по т.д. № 1348/20 г. по описа на СГС, VI - 12 състав, като е осъдил на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, „Мартима“ ООД да заплати на „Геядек“ ЕООД сумата от 7 761.02 лева, явяваща се размера на обедняването му при извършване на СМР на обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“ на ответника, както и сумата 2 364.95 лева - лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата, като е отхвърлил исковете над уважената част до пълните им предявени размери от 13 603.74 лева - размер на настъпилото обедняване за ищеца, и от 5090.07 лева - законна лихва за забава за периода от 02.11.2016 г. до 21.07.2020 г. Решение № 260066/30.01.2023 г., по т.д.№ 1348/20 г. по описа на СГС, VI 12 състав е допълнено и в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Мартима“ ООД е осъдено да плати на „Гея - Дек“ ЕООД сумата от 8004 лева, представляваща сторени в исковото производство и в производството по обезпечение на иска разноски, съразмерно уважената част от иска. Оставено е без уважение искането на „Гея - Дек“ ЕООД за присъждане на сторените от него в изпълнителното производство, вследствие допуснатото обезпечение, разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Гея - Дек“ ЕООД да плати на „Мартима“ ООД сумата от 5 530.40 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Срещу Решение № 260066/30.01.2023 г. по т.д.№ 1348/2020 г., СГС, ТО, VI-12 състав, в частта му, с която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от „Мартима“ ООД, което моли то да бъде отменено и исковете срещу него отхвърлени.
Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като било установено, че претенциите на ищеца били предмет на т.д.№ 7972/2016 г. на СГС, ТО, VI-17 състав и съответно на в.т.д.№ 142/2019 г. на САС, което е влязло в законна сила. В настоящото производство исковете били основани на извъндоговорно основание, но от исковата молба не ставало ясно дали това основание е водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване.
Твърденията на ищеца били за възлагане на работата, което изключвало институтите на гестията и на неоснователното обогатяване и сочело на припокриване на предмета на настоящото дело с предишното дело между страните.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно. С доклада си съдът квалифицирал исковете по чл.61, ал.1 от ЗЗД, а с решението възприел за приложим чл.59 от ЗЗД като се обосновал с твърдението на ищеца, че е извършил работата поради невярна субективна представа, че изпълнява собствено задължение по облигационно правоотношение, което изключвало гестията. „Мартима“ ООД поддържа, че разпоредбата на 2 чл.59 от ЗЗД също изключвала извършване на работата по възлагане. Счита, че това е съществено процесуално нарушение. Съдът неправилно, в противоречие със събраните доказателства приел, че е доказано извършването на процесните СМР от страна на „Гея-дек“ ЕООД. Въззивникът поддържа, че всеки един процесен обект е изграден по стопански начин от самия него. Твърдението на „Мартима“ ООД, че не „Гея-дек“ ЕООД е извършило процесните СМР се подкрепяло и от изслушаната тройна СТЕ и от противоречията в свидетелските показания. Съдът неоснователно уважил както исковете за главниците, така и тези за заплащане на мораторна лихва.
Въззиваемия „Гея-дек“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Поддържа, че исковете са допустими, тъй като по отношение на отхвърлените в предходното дело искове е било установено, че вземанията не са дължими на договорно основание, но в процесното дело същите се претендират на извъндоговорно основание. Поддържа, че многобройните доказателства, събрани по делото сочат на основателност на исковите претенции.
Срещу Решение № 260369/16.10.2023 г. по т.д.№ 1348/2020 г., СГС, ТО, VI-12 състав в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от „Мартима“ ООД. Излага идентични на изложените в описаната по горе въззивна жалба съображения за недопустимост на иска, както и идентични съображения за неговата неоснователност. Счита неправилно това решение и в частта му, касаеща разноските по делото и излага подробни съображения.
Въззиваемия „Гея-дек“ ЕООД оспорва жалбата и моли въззивния съд да я остави без уважение.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, уточнена в открито съдебно заседание на 16.04.2021 г., в която ищецът „Гея-дек“ ЕООД твърди в исковата молба, уточнена в о.с.з. на 16.04.2021 г., че ответникът „Мартима“ ООД му възложил извършването на множество СМР в следния недвижим имот, съставляващ собственост на ответника: Поземлени имоти № 079161, 079162, 079163, 079164. 079165, 079166, 079167, в последствие някои обединени в Поземлен имот № 079195, находящи се в с. Осоица, Община Горна Малина, м. Мандрите - Катлъка, „Конна база Мартима“. В периода 2014 – 2015 година ответникът с отделни писмени договори му възложил извършването на СМР на конкретни обекти в описания имот, които били изпълнени от ищеца и приети от възложителя. В началото на 2015 г. ответникът започнал да му възлага извършването на СМР за нови обекти в имота, по повод на което отношенията между страните били динамични – чрез имейли и по телефона, тъй като първоначалните идеи били коригирани във времето. За новите обекти обаче не били сключени писмени договори.
Ищецът обаче считал, че при разговорите ответникът му е възложил извършването на СМР.
По възложени през м. януари 2015 г. СМР бил изграден обект „Битова сграда съблекалня за персонал и посетители“, изпълнени до 16.06.2015 г., за което ответникът бил уведомен на същия ден.
По възложени през м. август 2015 г. СМР бил изграден обект „Подпорни стени за манеж“, изпълнени до 12.10.2015 г., за което възложителят бил уведомен; по възложени 3 през м. 11.2015 г. СМР бил изграден обект изграждане „площадки“, включващи: площадка за фургони, изпълнена до 10.12.2015 г., за което бил изготвен констативен протокол /Акт обр. 19/10.12.2015 г., както и площадка 20.24 x 10м, изпълнена до 02.11.2015 г., за което бил изготвен констативен протокол /Акт.обр.19/
По възложени през м.08.2015 г. СМР бил изграден обект „ВиК площадково и др. за направа на конюшня“, като изпълнението било извършено в периода от 20.08.2015 г. до 20.12.2015 г.;
По възложени през м.08.2015 г. СМР бил изграден обект „нова ограда“ около 118 л.м., като СМР били изпълнени в периода 29.09.2015 г. - 20.11.2015 г.;
По възложени през м.08.2015 г. СМР бил изграден обект „изграждане на част от Конюшня“, като СМР били изпълнени в периода 20.08.2015 г. - 12.11.2015 г.;
По възложени през м.04.2015 г. СМР бил изграден обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195 “, като изпълнението на този обект приключило на 10.12.2015 г.
За тези извършените СМР липсвал формален договор между страните, но същите били възложени от ответника, който не само че не е възпрепятствал ищеца да извършва същите, но осигурявал достъп /вкл. на служители на ищеца и техническия ръководител/ до имотите и обектите за извършване на СМР. На терен му давал указания относно детайли в хода на изпълнението на обектите. Всички книжа и документи, съпътстващи строителството, били подписвани или от управителя на ищеца, или от негов служител - техническия ръководител на обекта. Ищецът извършил СМР по посочените обекти със собствени средства, труд и материали, с негови работници и механизация, но ответникът отказал да му заплати извършените СМР през 2015 г.
С решение на СГС претенцията му към ответника за заплащане на извършените гореописани СМР на договорно основание била отхвърлена поради липса на писмено съгласие между страните. САС оставил в сила решението на СГС, както го отменил частично, като осъдил ответника да му заплати част от сумите на договорно основание, а именно: 9115 лв. - възнаграждение с ДДС за извършена работа по изпълнение на СМР по изграждане на обект „Битова сграда - съблекалня за персонал и посетители” в недвижим имот, находящ се в местност м. Мандрите - Катлъка, с. Осоица, общ. Горна Малина и 7 307.18 лв. за направа на площадка по Фактура № 34/08.08.2016 г.; заедно със законната лихва за забава върху главниците до изплащането им. За останалите обекти /с изключение на посочените два обекта/ липсвало писмено съглашение между страните, обосноваващо дължимост на възнаграждение за изпълнените СМР. „Мартима“ ООД твърди, че е извършило описаните СМР със знанието и без противопоставянето на „Гея-дек“ ЕООД като са предприели тази работа в чужд интерес, тъй като са считали, че им е възложена. С предявените искове заявява претенциите си за стойността, с която последният неоснователно се обогатил за сметка на ищеца. Претендираната стойност по отделните обекти е следната:
За изградения обект „подпорни стени за манеж“ били изпълнени СМР /подробно индивидуализирани по обем, единични цени и видове работи в обстоятелствената част на исковата молба/ на обща стойност от 59 204.59 лв. без ДДС, като ответникът направил частично плащане в размер на 6 992.52 лв. с ДДС, а остатъкът по съставения Акт обр. 19/12.10.2015 г. била в размер на 53 377.49 лв. без ДДС /64 052.99 лв. с ДДС/.