Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260025 от 18.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9107/2020
Вид
Решение № 260025
Подписан
18.04.2024
В сила
17.01.2025
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260025 Година 18.04.2024 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав

На двадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9107 по описа за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 23 ал.1 от СК и чл.21 ал.4 от СК и насрещен такъв с правно основание чл. 23 ал.1 от СК.

Ищецът С.А.З. ЕГН

**********,***, чрез пълномощника си адвокат С.В. със съдебен адрес:***, в исковата си молба против С.Х.З. ЕГН **********,***, и адрес за призоваване - с. **, Община **, Област **, ул. **, чрез адв. А.Б., е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника, че е индивидуален собственик на следния недвижим имот - Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № ** - ** от кв. **, по ПУП на село **, Община **, Област **, одобрен със Заповед № ** г., с площ от 513 кв. м. - графично, ведно с МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на две нива с двускатен покрив, със степен на завършеност – груб строеж, с разгърната застроена площ от 126 кв. м., с всички подобрения и приращения в имота, при граници: улица, УПИ ** - **, улица и УПИ ** - **, придобит от страните по време на сключения между тях брак на възмездно основание - покупко - продажба, извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № **/** г. на ** - Нотариус с peг. № **, и с район на действие Районен Съд - **, вписан в Агенция по вписванията при PC - **, с вх. peг.

№ ** / ** г., Акт № **, том **, дело № **/** г., поради пълна трансформация на негово лично имущество при придобиването на недвижимия имот и липса на съвместен принос за придобиването му от страна на ответницата. Претендира разноски.

Ответникът С.Х.З. е предявил насрещен иск, с който е поискала от съда да признае за установено по отношение на С.А.З., че е индивидуален собственик поради пълна трасформация на нейни лични средства на имота предмет на първоначалния установителен иск. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на ** г. в гр. **, Община **. Сключеният между тях брак бил прекратен със Съдебно Решение № 3179 / 26.07.2019 г., постановено по бр. д. № 4250/2018 г. по описа на Районен Съд - Пловдив, III брачен състав, влязло в законна сила на 26.07.2019 г.

Твърди, че през време на сключения между страните брак същите са придобили на възмездно основание - покупко - продажба, извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № ** / ** г. на ** - Нотариус с peг. № ** и с район на действие Районен Съд - **, вписан в Агенция по вписванията при PC - **, с вх. per. № ** / ** г., Акт № **, том **, дело № ** /** г., следния недвижим имот - Урегулиран Поземлен Имот /УПИ/ № ** - ** от кв. ** по ПУП на село **, Община **, Област **, одобрен със Заповед № **/** г., с площ от 513 кв. м. - /графично/, при граници на имота: улица, УПИ ** - **, улица и УПИ ** - **.

Твърди, че при сключването на Договора за покупко - продажба на описания по-горе недвижим имот във формата на Нотариален акт, извършен на ** г. пред Нотариус, се е явила ответницата и същата била записана в Акта като Купувач. При подписването на Нотариалния акт била заплатена покупната цена на придобития от страните недвижим имот в размер на 5 000 лв.

Твърди, че сумата в размер на 5 000 лв. и разноските по сключването на Договора за покупко - продажба на описания по-горе недвижим имот била предоставена от ищеца и представлявала лична негова собственост. В тази връзка заявява, че заплатените като цена на закупения недвижим имот и средствата за построяването на сградата в имота, не са придобити в резултат на съвместен принос, а са лични средства на ищеца, получени от трудово възнаграждение и по дарение от ** му – А.

П.З. и А. С. З.. Претендира, че процесният недвижим имот, описан по-горе, е негова лична собственост, въпреки придобиването на същия по време на брака с ответницата, тъй като при придобиването му са вложени изцяло негови лични средства. Респективно ответницата не е вложила средства при заплащане на цената на придобития недвижим имот, в резултат на което не е налице участие на същата в придобиването на процесния недвижим имот и не е налице съвместен принос на страните.

Твърди, че предвид презумпцията за съвместен принос и за общност на придобитото по време на брака имущество, за ищеца е налице правен интерес от установяване, че описаният по-горе недвижим имот, придобит на възмездно основание по време на брака му с ответницата, е придобит изцяло с негови лични средства и преобразувано друго негово лично имущество, поради което е индивидуален собственик на същия.

ОТВЕТНИКЪТ С.Х.З., чрез пълномощника й адв. А.Б., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е допустими, но неоснователен.

Твърди, че процесният имот, придобит от ответницата с нот. акт за покупко - продажба № ** т.** н.д. № ** ** г., по описа на н-с ** с р. д. PC **. рег. № ** при ПК **, вписан като акт № ** т.** н.д.№ **/** г. в Сл. Вписвания **, като празно дворно място, находящо се в с. **, общ. **, обл. **, ул.“**“ №**, одобрен със Заповед № **/** г., съставляващо УПИ ** от кв.** по плана па селото с площ от 513 кв.м., при граници: УПИ **, улица и УПИ **, бил закупен на нейно име, като изцяло покупната цена била подарена на ответницата от нейната ** С. И. С. и ответницата С.З. я изплатила напълно и в брой на продавачите Н. и Д. Н. на ** г. при подписване на нотариалния акт за продажба. Затова и на основание чл.23 ал.1 СК, описания имот като празно дворно място бил изцяло нейна индивидуална (лична) собствеността, за което тя предявява и насрещен иск.

Твърди, че ищецът не е вложил в закупуването на имота нито подарени от родителите си средства, нито такива от трудови възнаграждения.

Твърди, че с одобрен от Община “** ** на ** г. архитектурен проект и със Строително разрешение № ** г. по време на брака си, съпрузите С. и С. З., с общи средства и труд са построили в описания имот масивна жилищна сграда на две нива с двускатен покрив:

- първото ниво с площ 69 кв.м. било изцяло 100 % завършено с изключение на верандата към него и се състояло от спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, със самостоятелен вход от юг с прозорци стъклопакет.

- второто ниво, с площ 57 кв.м., състоящо се от три спални, баня-тоалетна и коридор със самостоятелен вход от север с прозорци стъклопакет, с частично завършен вид, на подова бетонна плоча и стени на мазилка.

Твърди, че в тази сграда ищецът имал и постоянен адрес и местожителство, а и като привременна мярка по брачното им дело, съдът им я е разпределил: ищецът ползвал първото ниво на вилната сграда, а ответницата - второто ниво.

Според разясненията на т. IV от Постановление № 5 от 31.Х.1972 г., Пленум на ВС, докладчик Димитър Пенчев, построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост па единия съпруг, представлявала съпружеска имуществена общност и принадлежала общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основавало и на предвидената в чл. 63 ЗС възможност, правото на собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността върху земята, на която била изградена.

Ответникът по насрещния иск, който е ищец по първоначалния иск, С.А.З., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният насрещен иск е недопустим, тъй като претенцията била заявена след изтичане на едногодишния срок от прекратяване на брака между страните по настоящото прои4зводство по смисъла на чл.31 от СК.

Счита предявеният насрещен иск е неоснователен и не признава същия.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

С оглед направеното възражение за недопустимост на предявения насрещен иск на основание чл. 31 от СК, съдът намира същото за неоснователно. Семейният кодекс е предвидил преклузивен срок, но само относно исковете за определяне на по-голям дял от имуществото и за получаване на част от личното имущество, съответно с правно основание чл.29 ал.3 от СК и чл.30 от СК.

Ето защо установената в закона преклузия не е релевантна по отношение на предявените искове, а същите се явяват допустими.

Тъй като се касае до идентични искове, в които страните само са си разменили позициите на ищец и ответник, и всеки от бившите съпрузи иска да се установи по отношение на другия, че средствата с които е закупил недвижимия имот, и тези, с които е построена сградата в него са, лични такива, то съдът ще се произнесе с общи мотиви по предявените първоначален и насрещен иск.

В исковата си молба ищецът твърди, че процесният недвижим имот УПИ № ** - ** от кв. ** по ПУП на село **, Община **, Област **, одобрен със Заповед № ** г., с площ от 513 кв. м. – графично, е закупен за сумата от 5 000,00 лева дарени му от неговите **.

В насрещната си искова молба, ответникът/ищец по насрещния иск/, заявява същото и твърди същата сума на закупуване. Т.е. страните не спорят относно цената на закупуване на недвижимия имот, а същата е посочена и в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № ** / ** г., с който е извършена сделката.

Не се сочи нито в първоначалния иск, нито в насрещния такъв, каква е стойността на изграждането на Масивна жилищна сграда на две нива с двускатен покрив, със степен на завършеност – груб строеж, с разгърната застроена площ от 126 кв. м., с всички подобрения и приращения в имота.

При законовия режим на общност, съгласно чл. 21 ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос според ал. 2, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.

В ал.1, ал.2 и ал.3 от чл. 22 СК, законодателят е посочил, че лично имущество са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, придобитите от единия съпруг вещни права, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като при режим на имуществени отношения по СК и съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал.1 СК.

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания - чл. 21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл. 23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг.

Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.

Според задължителната практика на ВКС - решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.