Решение № 703 от 23.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. София , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000502544 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 8736 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 7913/2018 г. от Софийски градски съд, ответниците – Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********, са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616:

- на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата от 134 868.90 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 14.06.2018 г.;

- на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, сумата от 24 393.99 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.03.2017 г. – 13.06.2018 г.; сумата от 146.07 лв., представляваща наказателна лихва за периода 13.03.2017 г. – 13.06.2018 г.; такса управление, в размер на сумата от 110 лв.; застраховка обезпечение, в размер на сумата от 928.26 лв.; такса за подновяване срока на ипотека, в размер на сумата от 605 лв.,

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 3 221. 40 лв., сумата от 2 500 лв., представляваща депозит за особен представител; сумата от 250 лв., за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,в размер на сумата от 450 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло от ищците Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********, чрез техния особен представител с доводи за недопустимост, тъй като е постановено решение по иск, който не е предявен и с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства за наличието на надвнесени месечни вноски в общ размер на сумата от 9 138.60 лв., които са произлезли от приложението на неравноправните клаузи в договора за ипотечен кредит.

Молят въззивния съд да отмени изцяло решението и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата и ищец в първата инстанция е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната жалба моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски във въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът – „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 , е предявил против Е. Н.

П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 11.07.2007 г., като кредитодател е сключил с ответника Е. Н. П., ЕГН ********** Договор за ипотечен кредит, по силата на който на последния е предоставена сумата от 165 000 лева, която е била усвоена на 16.07.2007 г. по разплащателната сметка на Е. Н. П., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- съгласно чл. 11 от Договора за кредит, съпругата на кредитополучателя - М. Е. Г., ЛНЧ ********** е уведомена за кредита и носи солидарна отговорност за издължаването му;

- длъжниците са спрели да обслужват плащанията по кредита, като последната внесена сума е в размер на 1 169.66 лв., с която е погасена част от дължимата вноска за месец март 2017 г.;

- съгласно т. 20. 1 на раздел VII „Отговорности и санкции“, от Общите условия към сключения договор, при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта;

- съгласно чл. 20. 2 на раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към сключения договор при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие;

- на 04.01.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката /чл.

417, т. 2 ГПК/, като с Разпореждане № 323545, постановено по ч.гр.д. № 451/2018 г. от Софийски районен съд е отхвърлено заявлението, а с второ разпореждане от № 389021 от 19.04.18 г. му е указано да предяви осъдителни искове;

- към дата на подаване на исковата молба, с която иска да се обяви кредита за предсрочно изискуем /14.06.2018 г./ са непогасени 16 броя погасителни вноски, като дългът съставлява: главница, в размер на сумата от 134 868.90 лв.; договорна лихва, в размер на сумата от 24 393.99 лв., за 3 периода 01.03.2017 г. – 13.06.2018 г.; санкционна лихва, в размер на сумата от 146,07 лв., за периода 13.03.2017 г. – 13.06.2018 г.; такса управление – 110 лв.; застраховка обезпечение – 928.26 лв.; такса за подновяване срока на ипотека – 605 лв.

С предявените искове поискал ответниците да заплатят при условията на солидарност остатъка на непогасените и изискуеми задължения по сключения Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 14.06.2018 г.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответниците - Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********, чрез назначения особен представител са подали отговор на исковата молба /л.

129/, с който оспорили основателността на предявените искове и поискали да се отхвърлят с доводи, че:

- не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем;

- недействителността на клаузата на чл. 20. 2 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, тъй като последната е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, както и на чл. 8. 1, чл. 9. 1, чл. 11. 2 от Общите условия;

От фактическа страна:

Събраните по делото доказателства установяват, че на 11.07.2007 г. ищецът - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, като кредитор и Е. Н. П., ЕГН **********, като кредитополучател са сключили Договор за ипотечен кредит /л . 6/.

Кредитополучателят на 16.07.2007 г. е усвоил кредита в пълния размер на сумата от 165 000 лева по открита на негово име банкова сметка.

Договорът е подписан от М. Е. Г., ЛНЧ **********, която се е 4 задължила солидарно с кредитополучателя да изпълни поетите задължения за връщане на предоставения кредит.

Страните са уговорили краен срок за погасяване на кредита, включително и на дължимите лихви с изтичането на 240 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване, на месечни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план.

Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху два недвижими имота.

В чл. 20.1 от Общите условия към договора е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва от 7(седмия) ден след падежната дата, определена в Договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 (три) процентни пункта.

В чл. 20.2 от Общите условия към договора е предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.

На 03.01.2018 г. кредиторът е подал заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 451/2018 г. по описа на Районен съд София, като последният с Разпореждане № 323545 от 26.01.2018 г. е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК, а с Разпореждане № 389021 от 19.04.2018 г. е указал на кредитора, че може да предяви осъдителни искове за събиране на паричните си вземания.

От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция счетоводна експертиза /л. 168/ се установява, че кредитополучателят е усвоил банковия кредит в пълния му разрешен размер на 16.07.2016 г.

На 12.09.2016 г. е преустановено погасяване на кредитното задължение.

5

Задължението на кредитополучателите по договора към дата на подаване на исковата молба е:

- неиздължена главница, в размер на сумата от 134 868.90 лева;

- дължима договорна лихва, в размер на сумата от 24 393.99 лева;

- санкционна лихва към датата на подаване на исковата молба е в размер на сумата от 146.07 лева;

- такса управление – 110 лв.;

- застраховка обезпечение – 928.26 лв.;

- такса за подновяване срока на ипотека – 605 лв.