Решение № 942 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330113534 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. К. М., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от договор за кредит от ***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 900 лв. при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на *** страните по делото са сключили договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1300 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,15 % и ГПР 48,30 %. Била постигната уговорка, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство. При неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 990,60 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Посочва се, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действителния такъв, доколкото уговорената неустойка била добавък към договорната лихва. По този начин размерът на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Неустойката не била включена и в годишния процент на разходите, което водело до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката според ищеца противоречи и на добрите нрави, доколкото е излязла извън присъщите й 1 функции.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, с който се излагат претенции за нередовност на исковата молба, доколкото се претендира нищожност на клаузата за неустойка, а в обстоятелствената част се засяга уговорената договорна лихва. Възразява се, че и претенцията се явява недопустима, доколкото сумата за неустойка никога не е претендирана от него. Признава се, че между страните е сключен договор за кредит, но липсва кауза за договорена неустойка в размер на 900 лева.

Навеждат се доводи, че не ответникът следва да представи договора за кредит, а същият следва да бъде представен от ищеца, като по този начин от последния се цели разместване на доказателствената тежест в процеса. На следващо място се възразява, че представянето на обезпечение представлява трудност за ищеца. Досежно наведеното в исковата молба за порочност на клаузата за възнаградителна лихва, се посочва, че съобразно практиката на ВКС, същата няма горна граница. Уговорената неустойка не представлявала договорна лихва, поради което и същата не следвало да бъде включена в ГПР.

С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК от ответника „Изи Финанс“ ЕООД е предявен насрещен иск срещу Р. К. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 108,33 лева – главница по договор за кредит № ***, сключен между страните, с падежна дата 26.08.2022 г., и сумата в размер на 42,90 лева, представляваща договорна лихва за периода 27.07.2022 г. – 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 22.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за кредит № *** при условията на ЗПФУР, по силата на който на ищеца е отпусната сумата в размер на 1000 лева, при договорен лихвен процент в размер на 40,15 %. Към настоящия момент липсвали плащания за главница и договорна лихва.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В указния срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от Р. К.

М., с който се възразява за дължимостта на посочените суми. Оспорва се, че ищцата е сключила посочения договор. Посочва се, че същият се явява нищожен като противоречащ на добрите нрави, сключен при неспазване нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Счита, че с договорения годишен лихвен процент от 40,15% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителите и доставчика на финансова услуга в разрез с иизскванията на добросъвестността, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Предвидената в чл. 3 от договора неустойка в размер на 648,18 лв. е скрит добавък към 2 възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, като поради невключването й ГПР не отговаря на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГЛП, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Нищожността на неравноправна клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неустойката е изгубила присъщата си обезщетителна функция, тъй като размерът в който е определена – 648,18 лв. е повече от близо половината от заемната сума от 1300 лв. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин са налице предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа на добрите нрави.

Излага, че дружеството не е уведомило ответника по насрещния иск за настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

Счита, че ищцовото дружество по насрещния иск неправомерно е надвзело възнаградителна лихва в размер на 294,86 лв. и неустойка в размер на 516,79 лв. и ги е получило без основание. Поради което, предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 108,33 лв. със сумата от 806,51 лв., представляваща получена в периода 27.07.2022 г. – 13.12.2022 г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 294,86 лв. и неустойка в размер на 516,79 лв.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

С уточнителни молби от ищеца по главния иск е заявено, че не се отрича сключването на договор за кредит между страните с № ***, заемната сума е 1300 лева, а предвидената в чл. 3, ал.2 от договора неустойка е в размер на 648.18 лева.

С уточнителна молба от ищеца по насрещния иск се заявява, че заемната сума по договора за кредит е 1300 лева.

На основание чл. 101, ал.3 ГПК, с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 22.04.2024 год. съдът не е приел за съвместно разглеждане в производството стореното от ищеца по главния иск възражение за прихващане, поради неизпълнение дадените указания на съда за отстраняване на констатираните нередовности.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 22.04.2024 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между между страните е сключен сключен Договор за кредит № *** със заемна сума от 1300 лева.

3

Видно от съдържанието на сключения между страните договор /л.100104/ ищцата се е задължила да върне на ответното дружество сумата от общо 1578.69 лева, при ГЛП 40.15 % и ГПР 48.44% на 12 месечни вноски. Съгласно чл. 3 от договора, ищцата се е задължила да предостави едно от следните обезпечения в тридневен срок от сключването му – банкова гаранция в размера по чл. 2, ал.1, т.4 от договора - 1578.69 лева или две физически лица, с нетен осигурителен доход 1000 лева, които работят на безсрочен трудов договор, не са потребители или поръчители по друг договор, сключен с Изи финанс ЕООД, нямат неплатени осигуровки в последните две години, нямат задължения към други банкови или финансови институции или кредитната им история в ЦКР на БНБ е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпишат договор за поръчителство.

Съобразно ал.2 от чл.3 на договора при неизпълнение в срок на горепосоченото задължение длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 648.18 лева, която се заплаща с погасителната вноска.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза /л.230-234/, видно от която в ГПР по договора е включено единствено разходът за лихви. При включването на разхода за неустойка в ГПР размерът му би се оскъпил със 171.29769%. Заемната сума от 1300 лева е предоставена на М. в брой на 27.07.2022 год. Вноска в размер на 108.33 левас падежна дата 26.08.2022 год. не е погасена, както и към датата на депозиране на насрещната искова претенция не е погасена договорната лихва в размер на 42.90 лева, дължима за периода 27.07.2022 год. до 26.08.2022 год. По договора не са извършвани плащания.

По правните аспекти на спора:

По главния иск:

Съобразно изложеното между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност 4 на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 3 ал.2 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 648.18 лева. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури банкова гаранция или двама потребители – физически лица, към които са поставени многобройни условия. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 3, ал.1 и ал.2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискването, което клаузата на чл. 3, ал.1 от договора въвежда за потребителя е на практика неосъществимо за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Прочитът на съдържанието на клаузите и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора /за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане/ или физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях /така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение /. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора /съобразно и отделено като безспорно /, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „неустойка при липса на обезпечение” към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f8478f7-aa07-48f6-b301-97aea10cb74f