Определение № 15307 от 13.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15307 гр. София, 13.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508556 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 - чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 128908/10.04.2025 год. по регистъра на СРС депозирана от К. В. А. чрез адв. Г.В. срещу Определение № 14067/25.03.2025 год. постановено по гр.д. № 65966/2022 год. по описа на СРС, ГО, 150 състав, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца К. В. А. чрез адв. Г.В., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 20393 от 11.11.2024 г. постановено по гр.д. № 65966/2022 год. по описа на СРС, ГО, 150 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят посочва, че първият съд неправилно се е позовал на чл.

7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения действаща към момента на постановяване на решението, като не е съобразил, че към датата на сключване на договора за правна помощ с ответниците е действала Наредба №1 от 01 октомври 1999г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн., ДВ, бр.68 от 31.07.2020г., като са изложени подробни съображения в тази насока.

Сочи, че след постановяването на решението по дело С-438/22г. на СЕС съдилищата не са обвързани с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а посочените в Наредбата размери служат единствено като ориентир. С тези аргументи отправя искане към съда обжалваното определение да бъде отменено, като размера на адвокатското възнаграждение, което ищеца е осъден да заплати на двамата ответници да бъде намалено на сума под 1000 лева.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна, която не е депозирала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

С решение № 20393/11.11.2024 год. постановено по гр.д. № 65966/2022 год. по описа на СРС, ГО, 150 състав, първият съд е отхвърлил предявеният от 1

К. В. А. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу ответниците П.Ц.К. и Г.А.К. за развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.12.2003 г., обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25 870, дело № 345/2003 г., по описа нотариус Р.Р. с район на действие Софийския районен съд и вписана под номер 104 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който Г.Й.С. е прехвърлил в полза на ответницата П.Ц.К. 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент № 48, находящ се в град София, ж.к. ****.

Със същото решение предвид изхода на спора, първият съд е разпределил отговорността за разноски, като е осъдил ищеца К. В. А. да заплати на ответниците сторените пред първата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1900 лева за всеки един от ответниците.

Решението е влязло в законна сила на 19.12.2024 год.

С молба с вх. № 388712/02.12.2024 год. депозирана от ищеца К. А. чрез адв. Веселинов е постъпило искане по реда на чл. 248 ГПК, в която е посочено, че съдът не е взел предвид направеното в последното открито съдебно заседание възражение от страна на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочва, че претендираните от страна на ответниците разноски значително надхвърлят размера уговорен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Посочва, че претендираното от него адвокатско възнаграждение е под минимума заложен в Наредбата, поради което в случая се нарушава принципа за равнопоставеност. Позовал се е на дело С-438/22 на СЕС, посочвайки, че съдът не е обвързан от посоченото в Наредбата. С тези аргументи моли решението в частта за разноските да бъде ревизирано.

От ответниците е депозиран отговор, в които излагат доводи за неоснователност на молбата и молят същата да бъде оставена без уважение.

Така с определение № 14067/25.03.2025 год. постановено по гр.д. № 65966/2022 год. по описа на СРС, ГО, 150 състав, първият съд е оставил без уважение искането на ищеца по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, като неоснователно.

За да достигне до този извод, първият съд е приел, че съобразно данъчната оценка на спорното материално право (развалянето на договор за издръжка и гледане в частта относно 2/6 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот) минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по приложимата редакция на чл. 7, ал.

1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Приел е, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като става въпрос за гражданско дело, свързано с развалянето на договор за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот. Посочил е, че съгласно практиката на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, така както те са установени с наредба на съсловната организация на адвокатите, когато тези размери биха довели до постигането на нелегитимни цели. Предвид изложеното е приел, че размерът 2 на разноските за адвокатски възнаграждения, сторените от двамата ответници, е пропорционален на защитавания материален интерес и не би могъл да доведе до постигането на нелегитимни цели. Посочил е, че неправилно не е взел предвид направеното от страната възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което обаче не обуславя различни правни изводи.

С тези аргументи първият съд е постановил обжалваният съдебен акт предмет на проверка в настоящото съдебно производство.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Предявена е от лице имащо правен интерес.

Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилен и законосъобразен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 от ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се прилага не само при решенията, но и при определенията, слагащи край на производството, доколкото чл. 81 от ГПК задължава и в този случай съдът да се произнесе по отговорността за разноски по делото.

Претенцията за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася, само ако е сезиран. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в 3 частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл. 248, ал.1, пр. 1 от ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да се реализира тази възможност от страната не е нужно тя е да е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително направените разноски от страната. При тази хипотеза искането не е да се допълни решението като съдът се произнесе и по отговорността за разноските, а е налице искане за изменение в размера на вече присъденото.

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски своевременно заявено от двете страни в производството. Предвид изхода на спора, първият съд е разпределил отговорността за разноски като е осъдил ищеца да заплати на ответниците претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 3800 лева или в размер на по 1900 лева за всеки от ответниците, като са представени доказателства за сторените в производството разноски – Договор за правна защита и съдействие /л.230 от първоинстанционното дело/, от съдържанието на който се установява, че уговорената сума е заплатена при подписване на договора, а същият служи като разписка за получаването й.

Доводите на жалбоподателят касаят неправилно позоваване от страна на първият съд на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на постановяване на решението, а не тази към момента на сключване на договора за правна помощ от страна на ответниците. Твърденията на жалбоподателя обаче не намират опора в доказателствената съвкупност по делото, тъй като видно от представен Договор за правна защита и съдействие между ответниците П.К. и Г.К. с адв. И.В., същият е сключен на дата 16.11.2023 год. Действащата към момента на сключване на договора редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е с последно изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., както правилно е посочил първият съд.

На следващо място спорно по делото е доколко съдът следва да съобрази приложението на нормите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г./ с предишно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл. изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./.

Размерите на адвокатските възнаграждения по Наредбата не обвързват съда, а служат за ориентир при определяне на следващите се на страната разноски (Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4

2492/27.09.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1940/2023 г., I т.о.).

Наредбата посочва само минималните размери, но не въвежда ограничение за уговаряне на възнаграждението в по-голям размер. Всяка страна по делото е свободна да организира защитата си по начин, който е приела, че съответства на интересите й и на възможностите й, като на страна по делото не следва да се откаже възможността да избере да бъде представлявана и защитавана от адвокат, определил цената на извършваната от него работа над минималните размери по Наредбата.