Решение № 4106 от 12.08.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 417/2026
- Вид
- Решение № 4106
- Подписан
- 12.08.2026
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4106 гр. Пловдив, 12.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиеева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова. като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиеева - Точевска Гражданско дело № 20265330100417 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Р. Х. Х., ЕГН ********** да върне на ищеца Р. В. Ф., ЕГН ********** дадената му общо сума в размер на 17 260 лева (седемнадесет хиляди двеста и шестдесет лева), като получена от ответника без правно основание, и включваща следните суми: главница в размер на 2750 лева, дадени на дата 19.10.2022г., главница в размер на 2750 лева, дадени на дата 19.10.2022г., главница в размер на 2940 лева, платена на 07.11.2022г. и главница в р-р на 8820 лева, платена на 09.11.2022г. – всички суми преведени по банков път от ищеца на ответника на съответните дати.
Посочено е в исковата молба, че сумите се претендират за връщане, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1, поради начална липса на основание, тъй като договор за покупко-продажба на МПС в предвидената в закона форма не е сключен, МПС, за продажбата на които сумите са били заплатени, не са били доставени и прехвърлени на ищеца, и договорките между страните не са били облечени в предвидената в закона форма,като това се твърди да представлява начална липса на основание, поради нищожност на договорите за покупко-продажба на МПС. Никъде в исковата молба ищецът не е претендирал връщане на сумите поради неосъществено основание, единствено е твърдял, че договор за покупко-продажба на МПС не е бил финализиран, и сумите са били платени при първоначална липса на основание. Изложени са съображения и защо ищецът счита това да е квалификацията на иска му.
Исковата молба не е оставяна без движение, пратена е за отговор, като същата е била връчена на адв. Д., за ответника, за който обаче е нямало данни да има представителна власт по делото.
1
С определение от 04.09.23г. делото е било насрочено, като не е имало депозиран отговор. С определението за насрочване съдът е определил правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – че сумата се претендира като подлежаща на връщане, платена на неосъществено основание- несключени договори за продажба на МПС.
С определение от 09.10.23г. е допуснато обезпечение на предявените искове.
До с.з. от 11.12.23г. няма данни за редовно връчени каквито и да било книжа на ответника по делото, същият е нередовно призован за това с.з. и до този момент пълномощно на адв. Д. по делото не е било депозирано, нито молба от ответника, с която той да се посочи като негов съдебен адрес. За пръв път ответникът се явява по делото в с.з. на 11.12.23г., в което с.з. депозира писмен отговор и представя пълномощно на адв. К.. В това с.з. книжата са били връчени на ответника, като е прието, че редовно връчване до момента не е имало.
Настоящият съдебен състав споделя това становище.
С отговора се излагат твърдения за наличие на договорни отношения между страните.
В о.с.з. от 21.02.24г. е обявен за окончателен проекта за доклад по делото, с който е определена правната квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Това е първото с.з. по делото. В о.с.з. на 08.05.24г. ход на делото не е даден.
Второто о.с.з. по делото е проведено на 10.07.24г., като в същото ищецът е заявил уточнение на исковата молба, с което е посочил, че поддържа твърдението си да е превел процесната сума без наличие на валидно правно основание. Твърди се, че правоотношенията между страните не могат да се дефинират като валиден договор, т. като се касаело за предварителни договори за покупко-продажба на автомобили, които били нищожни, ето защо процесната сума била дадена без основание.
Горното съдът е приел като уточнение на иска и е променил правната квалификация като такава по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Допусната е корекция в доклада в този смисъл. И двете страни изрично са посочили, че нямат възражения по така изменената квалификация на иска.
В следващото о.с.з., проведено на 10.12.24г., съдът е събрал допуснатите доказателства и делото е обявено за решаване.
С решение от 15.01.25г. съдът е уважил иска, като е осъдил ответника да плати на ищеца търсените суми на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Решението е обжалвано от ответната страна, като с Решение № 1280/14.11.25г. по в. гр. д. № 2160/25г. на ОС Пловдив, VII-ми гр. с-в, въззивният съд е приел, че в с.з. от 10.07.24г. ищецът е направил не уточнение, а изменение на иска по основание, което неправилно е прието от съда, доколкото не е направено своевременно в първото с..з по делото. Ето защо е прието, че изменението е недопустимо, решението е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да се произнесе по първоначално предявения иск – осъдителен такъв с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че закупувал неведнъж от ответника автомобили, като предвид обстоятелството, че последният се намирал извън страната, при воденето на преговорите за сключване на сделките, страните осъществявали контакт основно по телефона. Излага се, че през есента на 2022г. страните по делото водели преговори за покупко – продажба на моторни превозни 2 средства, които Ф. си харесал посредством предоставени от ответника снимки и по – конкретно лек автомобил марка „Опел Корса“. В тази връзка ищецът превел по две различни банкови сметки на ответника сума в размер на 2750 лева в 13.12 часа и 2750 лева в 13.14 часа, но след така направените плащания Х. обяснил, че не можел веднага да докара в Б. лекия автомобил, тъй като все още не му бил оправил документите. Сочи се, че в началото на месец ноември 2022г. ответникът отново предложил на Ф. две моторни превозни средства за продажба на достъпни цени – миниван за 2940 лева и джип за 8820 лева, като последният му платил тези суми, както следва – на 07.11.2022г. в 16.33 часа сумата от 2940 лева и на 09.11.2022г. в 13.07 часа сумата от 8820 лева, а в основанието за техния превод било посочено „захранване на сметка“. Релевира се, че въпреки извършените плащания, страните не били сключили договорите за покупко – продажба на МПС, не били предоставени и предлаганите за продажба автомобили, не били върнати и преведените суми на ищеца. Заплатените по банкови сметки на ответника парични суми се явявали платени при начална липса на основание, тъй като страните водели преговори за сключване на договори, които не били финализирани. В исковата молба се твърди, че липсата на годно правно основание за паричните преводи, било предпоставка за връщане на получените от ответника суми. Сочи се, че неплатеното и изискуемо задължение към Ф. било в размер на 17 260 лева. Отправя се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 17 260 лева, получена без правно основание и включваща следните суми: главница в размер на 2750 лева от дата 19.10.2022г., главница в размер на 2750 лева от дата 19.10.2022г., главница в размер на 2940 лева от дата 07.11.2022г. и главница в размер на 8820 лева от дата 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски в настоящото производство, както и тези в обезпечителното и изпълнителното производство.
При проведено открито съдебно заседание на 10.07.2024г. по гр.д.№ 9835/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, пълномощникът на ищеца прави изявление под формата на уточнение, че процесната сума била преведена без наличие на валидно правно основание, като отношенията между страните по договора не можело да бъдат определени като валиден договор. Излага, че имало предварителни договори за покупка на автомобили от 10.2022г. и 11.2022г., които обаче били нищожни, поради неспазване на изискуемата писмена форма.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Р. Х. Х., чрез пълномощника адв.И. К., с която се оспорва описаната фактическа обстановка от ищеца. Според ответника фактите, описани в исковата молба, били свободен преразказ по документи, не били логично свързани и по никакъв начин не отразявали обективната истина, като имало очевидно разминаване между изложеното и представените от самия ищец доказателства. Релевира се, че страните по делото били в търговски взаимоотношения от есента на 2022г., като ответникът живеел в И., а ищецът се занимавал с препродажба на автомобили втора ръка, които поръчвал от И.. Х. излага, че ищецът му възложил през есента на 2022г. да намери и преговаря с цел закупуване на автомобил при определени параметри, като на 19.10.2022г. му съобщил, че е намерил такъв – Ланча Муса. След одобрение от страна на Ф., последният изпратил два превода от по 2750 лева по сметка на Х. и последният, изпълнявайки до край поетият от него ангажимент, осигурил транспорта на автомобила и той бил получен от ищеца на 30.10.2022г. Не се оспорва, че били заплатени и останалите суми от 2940 лева и 8820 лева за посредничество при закупуване на два броя автомобили – Сузуки Игнис и Ситроен Джъмпи. Твърди се, че тези суми 3 били предадени на италианските собственици на автомобилите, но имало проблем с документацията и се налагало да бъде отстранен преди изпращането им в Б., като това налагало да изчака получаването на автомобилите. Според ответника Ф. не бил прекратил договорните правоотношения, не бил дал срок за изпълнение на поетите ангажименти по договора и не бил поискал изрично възстановяване на сумите, преведени на 07.11.2022г. и 09.11.2022г. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция.
С Решение № 191/15.01.2025г., постановено по гр.д.№ 9835/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, е уважена исковата претенция на ищеца изцяло, като е квалифициран предявеният иск по чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
С влязло в сила Решение № 1280/14.11.2025г., постановено по в.гр.д.№ 2160/2025г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, първоинстанционното решение е обезсилено, като в мотивите си въззивният съд е приел, че актът на районния съд е недопустим, тъй като не бил постановен в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Окръжният съд е изложил, че първоинстанционният съд не бил разгледал предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предложение второ, с оглед на обстоятелствата, на които страната се била позовала, съобразно заявените и въведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за осъждане на ответника да заплати сумата от 17 260 лева, като платена от ищеца при очаквано, но неосъществено основание. В решението на въззивният съд е посочено, че Районният съд формирал изводи по факти, които ищецът в отклонение от чл.214, ал.1 от ГПК въвел едва в третото открито съдебно заседания и съдът недопустимо допуснал изменение на иска, като по този начин всъщност първостепенният съд разгледал факти, които не били въведени от ищеца като основание на исковата претенция.
При новото разглеждане на делото, е дадена възможност на страните да конкретизират претенциите и възраженията си, във връзка с постановеното решение на ОС- Пловдив, като постъпилите становища са разменени между страните.
Постъпило е становище от ответника Р. Х. Х., чрез пълномощника адв.И. К., с което твърди, че ако договорът бил нищожен, ищецът следвало да води иска за неоснователно обогатяване поради начална липса на основание, но това право било преклудирано и Окръжният съд вече се произнесъл, че такова изменение на иска било недопустимо. Излага се, че фактическите състави на предложение първо и предложение второ по чл.55, ал.1 от ЗЗД били алтернативни и взаимоизключващи се. Х. сочи, че нямало как да се докаже бъдещо неосъществено основание, след като самият ищец признал в протокола, че договорът бил нищожен още при сключването му, като нищожното основание не можело да бъде неосъществено – то просто не съществувало. Отправя се искане предявеният иск да бъде оставен без уважение поради недоказаност и неоснователност.
Разпечатката съдържа 30 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f8422c4-3602-4640-9612-ff2f6853f760