Определение № 1528 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1528 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514119 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 вр. с чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№390478/28.11.2025година, подадена от С. Г. С., ЕГН ********, В. Л. С., ЕГН ********** и М. Л. С., ЕГН **********, чрез адв. В.П.Н., със съдебен адрес гр.София, ул.“********, партер, насочена срещу определение от 18.11.2025г., постановено по гр.д.№32435/2025г. по описа на СРС, 41-ви състав. В жалбата се твърди, че с атакувания съдебен акт неправилно първостепенният съд е отказал да измени постановеното решение в частта за разноските. Мотивирал е този извод, че решението е постановено при признание на иска. Излага мотиви, че процесът е „провокиран“ от поведението на ответника, което изключва приложение на нормата на чл.78, ал.2 ГПК, за чието приложение се позовава на съдебна практика, включително и такава за допустимост на установителната претенция за погасяване на вземането, за което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист. По изложени аргументи в жалбата моли въззивната инстанция да отмени атакувания акт и да постанови определение, с което уважи искането за присъждане на разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба насрещната страна в процеса „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, моли съда да потвърди определението на първостепенния съд като правилно и законосъобразно, като цитирано относима практика на ВКС касателно приложението на нормата на чл.78, ал.2 ГПК, независимо, че не оспорва наличието на интерес от провеждане на иска.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По гр.д.№32435/2025г. е постановено решение №18451/14.10.2025г., с 1 което първостепенният съд е признал за допустими и основателни предявените от настоящите жалбоподател искове по чл.439 ГПК, като е приел, че е погасено правото на принудително изпълнение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 на вземанията, за които се е снабдил с изп.лист от 16.07.2012г. по ч.гр.д.№13584/2011г. по описа на СРС, 65-ти състав.

Решението е постановено при признание на иска.

В мотивите към решението е обсъдено възражението на ответника за недължимост на разноските, независимо от това, че е налице несъобразяване от негова страна с твърдението за изтекла погасителна давност, сторено от ищцата С. С.. В тази насока е изложил мотиви относно това кога се прекъсва давността, позовавайки се на осъществените в хода на изпълнителното дело конкретни изпълнителни способи, спиране на делото, поради смъртта на длъжника и настъпила перемпция на същото. Обосновал е, че давност не тече, докато производството е спряно и посочи датата към която приема, че този срок е изтекъл.

Опирайки се на признанието на иска е приел за необходимо да приложи нормата на чл.78, ал.2 ГПК и е освободил ответника от тежестта на разноските, сторени от другата страна в процесуалната връзка.

Този акт на съда е връчен на ищците на 20.10.2025година и в срока по чл.248, ал.1 ГПК по делото е постъпила молба от тях, обективираща искане за изменение на решението в частта на разноските, като на ищците бъдат присъдени сторените от тях разноски.

След размяна на съдебните книжа, на 18.11.2025г. на основание чл.248 ГПК е постановено определение №47781, с което искането на ищците е оставено без уважение, аргументирайки се с липса на причина ищците да завеждат иска, с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника и стореното признание на иска.

Определението е съобщено на ищците на 25.11.2025година.

Жалбата е постъпила в съда на 28.11.2025година и като подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването се явява процесуално допустима, което налага да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата.

Релевантният въпрос в случая е този за отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

Както е прието от ВКС с определение №474/07.11.2019г. по ч.гр.д.

№3063/2019г., Г.К. на ВКС длъжникът има интерес от предявяване на иск, за несъществуване на вземането и тогава, когато не е заплашен непосредствено с принуда /процесуална или извънпроцесулна/ и съдът може да постанови, по искане на страните, решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да 2 удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Друго е положението, ако кредиторът разполага с възможността да осъществи принудително изпълнение, тъй като разполага с изпълнителен титул, като то е надлежно, дори възможността за принудително изпълнение да е била погасена, поради изтичане на давностния срок; както и възможност за извънпроцесулна принуда или е дал основание за завеждане на делото по друг начин. Тогава той следва да отговаря за разноски. В случая е била налице висящо изпълнително прозводство и самото обстоятелство, че то е било висящо, непрекратено от взискателя, което предпоставя възможност за насочване на изпълнителни способи спрямо активите на длъжника, следва да се третира като основание за завеждане на настоящия исков процес.

Ето защо настоящият състав намира, че изводите на първостепенния съд са неправилни, тъй като липсва една от кумулативните предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК, а именно тази, че ответникът с поведението си не е дал основание и не е станал причина за завеждане на делото.

Поради тази причина нормата е неприложима и разноските, следва да бъдат разпределение, съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК.

В проведено о.с.з. на втори октомври две хиляди двадесет и пета година е представен списък по чл.80 ГПК от ищците, който включва заплатена адвокатско възнаграждение от 450лв. и д.т. от 50лв. – общо сумата от 500лв.

Ответникът е сторил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Възражението е допустимо, а разгледано по същество- неоснователно.

Размерът на вземането, за което се претендира да без право на принудително изпълнение е общо сумата от 1 217,96лв., към която следва да се прибави законната лихва от посочената дата в изп. лист до датата на постъпване на исковата молба в съда, която е в размер на 834,36лв.Общият размер на вземането е 2 052,32лв. Размерът на адвокатското възнаграждение е напълно в рамките на препоръчителния размер, съгласно нормата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС, като по виждане на състава не е налице основание за приложение на практиката на съда на ЕС за намаляване под този размер.

Това е така, тъй като дейността на адвоката по процесуално представителство е била съпроводена с анализ на доказателствата – приложеното като доказателство изпълнително дело, белязано със значителна продължителност.

Ето защо макар и допустима възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява несъстоятелно и поради това тази разноска следва да бъде съобразен от съда, така, както е заявена и раелно извършена, видно от договора за правни услуги, който съдържа удостоверителна част за получаване на сумата от адвоката.

Въз основа на изложеното съдът намира жалбата за основателна и водим от това

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА по жалба с вх.№390478/28.11.2025година, подадена от С. Г.

С., ЕГН ********, В. Л. С., ЕГН ********** и М. Л. С., ЕГН **********, чрез адв. В.П.Н., със съдебен адрес гр.София, ул.“********, партер, определение №47781 от 18.11.2025г., постановено по гр.д.№32435/2025г. по описа на СРС, 41-ви състав и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.248 вр. с чл.78, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА решение №18451/14.10.2025г., постановено по гр.д.№32435/2025г., като ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“********, да заплати на С. Г. С., ЕГН ********, В. Л. С., ЕГН ********** и М. Л. С., ЕГН **********, всички с адрес гр.София, ж.к.“********, вх.“******** със съдебен адрес гр.София, ул.“********, партер, чрез адв. В.П.Н., разноски по водене на делото общо от 500лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от нормата на чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4