Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3862 от 05.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13217/2024
Вид
Решение № 3862
Подписан
05.08.2025
В сила
30.08.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3862 гр. Пловдив, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330113217 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от В. П. И., ЕГН ***с адрес *** чрез адв. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ за осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 14,45 лв. недължимо платена по договора за кредит *** г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до окончателното плащане и спрямо „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ за осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 21,95 лв. недължимо получени по договора за поръчителство от *** г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до окончателното плащане.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит за сума от 2050 лв. На същия ден сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство с възнаграждение от 1700 лв.

Задълженията са погасени. Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Договора за поръчителство е 1 недействителен поради нарушение на добрите нрави, противоречие с закона и заобикаляне на разпоредбите на ЗПК.

В предоставения срок за отговор ответника „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора и усвояване на заемната сума.

Заявява, че задълженията за лихва от 20 лв. не са заплатени. Платена е сума от 14,45 лв. Отрича твърденията за нищожност.

В предоставения срок за отговор ответника „Ай Тръст“ ЕООД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора за кредит и усвояване на заемната сума. Заявява, че е платена само сума от 21,95 лв. Отрича твърденията за нищожност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата иответника „КРЕДИСИМО“ АД са постигнали съгласие на *** г. за предоставяне от дружеството на физическото лице в заем на сума от 2050 лв., както и , че това спторазумение е обезпечено с поръчителство на ответника „Ай Тръст“ ЕООД срещу заплащане на възнаграждение от заемополучателя. Налице е съгласие и относно твърдението на ищеца, че заемната сума е усвоена и-на ответинка „КРЕДИСИМО“ АД, че възнаграждението на поръчителя не включено в ГПР.

Няма спор, че по договора за кредит е заплатена сума от 14,45 лв. за лихва, а по договора за поръчителство са заплатени 21,95 лв. за възнаграждение на поръчителя.

Спора по делото се сътои в наличието на противоречие между ЗПК и клаузите на договора за кредит, както и валидността на клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя.

Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща сключването на договора за поръчителство, като условие за възникване на облигационната връзка по заемното правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се разглеждат общо като едно тристранно споразумение.

Уговореното възнаграждение за поръчителят е разход по кредита, който не е включен в ГПР с което е нарушен чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, както и е нарушено императивното изискване на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна лихва, а като друг вид разход – възнаграждение на поръчител. Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит следва да бъде 2 обявен за недействителен, а като последица от неговата недействителност следва да бъде прогласен за нищожен и договор за предоставяне на поръчителство „Ай тръст“ ЕООД, който има акцесорен характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.2 ЗЗД.

Доколкото се признава от ответниците, че задълженията по двата договора са погасени и сума от 14,45 лв. е платена за договорна лихва, а 21,95 лв.- за възнаграждение на поръчителя, то същите се явяват дадени без основание и подлежат на възстановяване на ищеца.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищцата не следва да се присъждат разноски, тъй като същата не е сторила такива, доколкото е освободена от заплащане на държавна такса за производството. Поради това дължимата такава от по 50 лв. за всеки от събестивносъединените главни искове следва да се постави в тежест на ответниците.

Тъй като ищцата е представявлявана от адвокат при условията на чл. 38 от ЗА на адв. М. следва да се определи служебно възнаграждение за водене на производтвото. Изхождайки от фактическата и правна сложност на делото и проявената процесуална активност от представителя, съдът намира, че общото възнаграждение следва да бъде в размер от 400 лв., дължимо паровно от всяка от страните. Обстоятелството дали процесуалния представител има регистрация по ЗДДС не обвързва съда при фиксиране размера на възнаграждението и разделяне на същото на данъчна основа и дължим ДДС, тъй като това действие касае възникналото публично правоотношение между дънъчнозадълженото лице и фиска, в което съдът не се явява трето задължено лице по определяне и внасяне на дънъка.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ да заплати на В. П. И., ЕГН ***с адрес *** сумата от 14,45 лв.

(четиринадесет лева и 45 ст.) лева, недължимо платена по договор за кредит от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда -29.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

3

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И.Ш. да заплати на В. П. И., ЕГН ***с адрес *** сумата от 21,95 лева (двадесет и един лева и 95 ст.), недължимо платена по договор за поръчителство от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда -29.07.2024 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 50 лв. за държавна такса за производството.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И.Ш. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 50 лв. за държавна такса за производството.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ да заплати на М. В. М., с адрес: ***, сумата от 200 (двеста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И.Ш. да заплати на М. В. М., с адрес: ***, сумата от 200 (двеста) л е в а за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4