Решение № 479 от 07.03.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5188/2022
- Вид
- Решение № 479
- Подписан
- 07.03.2023
- В сила
- 30.03.2023
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 479 гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. Й.А при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.А Гражданско дело №
20222120105188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: .........................., представлявано от М. С. и Д. К. К., срещу А. М. Д. с ЕГН **********, от ....................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 609.94 лв. (шестстотин и девет лева и деветдесет и четири стотинки), включваща: сумата от 284.69 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги за периода от 25.08.2019 год. до 24.11.2019 год., дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги № ................. от 15.07.2019 год. и допълнително споразумение № .............. от 05.09.2019 год. в размер на 48.68лв. и договор за мобилни услуги № ................ от 05.09.2019 год. в размер на 236.01лв.; сумата от 45.08 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № .................. от 05.09.2019 год.; 280.17 лв. - договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, а именно по договор № ................. от 15.07.2019 год. – 233.06лв. и по договор № ................ от 05.09.2019 год. – 47.11лв., ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 18.02.2022 год. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1101/2022 г. на БРС.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни услуги по силата на цитираните договори. Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги, уговорените абонаментни такси и лизингови вноски. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е прекратил едностранно договора и е начислил неустойка – дължима поради предсрочното прекратяване на договора в размер на дължимите абонаментни такси за съответната сим-карта до 1 изтичане на срока на договора в посочените размери. Претендират се направените разноски.
Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват като недоказани и неоснователни. Оспорва се законосъобразността на прекратяването на договора едностранно от доставчика. Оспорва се авторството на договорите, поради липсата на данни и връзка с ответника. Твърди се, че договорите са непълни, неясни, липсва посочен конкретен мобилен номер, която е предоставен за ползване, за да се направи връзка между потреблението и начислените суми по фактури.
Затова се твърди, че ответникът не дължи плащане на сумите.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1101 / 2022 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и с оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени сключени между страните договори за мобилни услуги, а именно договор № ................. от 15.07.2019г., с който на ответника е предоставен за ползване мобилен номер ....................; договор за мобилни услуги № ................ от 05.09.2019г., с който е предоставен за ползване мобилен номер ..................., със стандартна месечна абонаментна такса 15,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лв. с вкл. ДДС или 10,82 лв. без ДДС; допълнително споразумение № .............. към договор за мобилни услуги, с което е избрана абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 31,99 лв. с вкл. ДДС или 26,65 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с вкл. ДДС или 23,32 лв. без вкл. ДДС и е предоставен мобилен телефон ..................... и договор за лизинг на базови аксесоари № .................. от 05.09.2019г., с който е предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 броя вещи, както следва: .................., ................., ................., ......................
По делото са представени месечни фактури, в които ищецът е начислил задължения по горепосочените договори, а именно: 284.69 лева - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани съобщителни услуги за периода от 25.08.2019г. до 24.11.2019г., 45,08 лева – сбор от неплатени лизингови вноски по договор за мобилни услуги № ................ от 05.09.2019г. и 280,17 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; вземанията по фактура № 7294389962/25.09.2019 г. на стойност 280,22 лв., като след приспадане на надвнесено плащане остават дължими 232,60 лв., с падеж 10.10.2019 г. за отчетния период от 25.08.2019г. до 24.09.2019г., която включва задължения за мобилен номер ................... в общ размер на 214,71 лв. без ДДС или 257,65 лв. с ДДС, от които: месечна абонаментна такса за в размер на 18.04 лв. и ползвани услуги в размер на 196.67 лв., от които (Разговори към други национални мобилни мрежи 0.66 лв., Разговори с Теленор 194.69 лв. лв. и разговори с фиксирани мрежи 1.32 лв.), задължения за мобилен номер .................... в общ размер на 17.17 лв. без вкл. ДДС или 20.61 лв. с вкл. ДДС, от които 2 месечна абонаментна такса 23.32 лв., ползвани услуги (-6,15 лв.), от които (Допълнителни услуги 3.33 лв., Други услуги с добавена стойност 2,00 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,18 лв., Домашен интернет на макс. Скорост в БГ и в зона ЕС (-11,66 лв.)), както и лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 1.96 лв. с вкл. ДДС. Задълженията по фактура № 7295652822/25.10.2019г., издадена за отчетния период 25.09.2019г. – 24.10.2019г. са в размер на 29,03 лева и включват: за мобилен номер ................... месечна абонаментна такса 10.82 лв. без ДДС - 12.98 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер .................... - месечна абонаментна такса 23.32 лв., ползвани услуги (-11.58 лв)., от които (Разговори към „Грижа за клиента“ 0.08 лв., Мобилен интернет на макс. скорост в БГ и в зона ЕС (-11,66 лв.)), които са в общ размер на 11.74 лв. без вкл. ДДС - 14.09 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 1.96 лв. с вкл. ДДС. Дължимата сума в общ размер на 28.94 лв. по фактура № 7297107802/25.11.2019г., издадена за отчетния период 25.10.2019г.24.11.2019г. е формирана както следва: за мобилен номер ................... месечна абонаментна такса 10.82 лв. без ДДС - 12.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер .................... - месечна абонаментна такса 23.32 лв., ползвани услуги (-11.66 лв.) - Мобилен интернет на макс. скорост в БГ и в зона ЕС, които са в общ размер на 11.66 лв. без вкл. ДДС - 13.99 лв. с вкл.
ДДС и лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 1.96 лв. с вкл. ДДС. Не се спори, че посочените фактури са надлежно осчетоводени при ищцовото дружество.
От представената по делото покана за доброволно плащане от 30.12.2019г. се установява, че А. Д. е уведомен от страна на мобилния оператор за размера на начислените към тази дата задължения, както и че ако в дадения 10-дневен срок доброволно не изпълни задълженията си, договорите за мобилни услуги ще бъдат прекратени. Видно от удостоверение за доставка на предупредително писмо от „Тип – Топ Куриер“, включени в регистъра на операторите предоставящи универсална пощенска услуга или част от нея по закона за пощенските услуги, поканата за доброволно плащане е доставена на ответника на 09.01.2020г.
Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на валидни облигационни правоотношения, както и техния предмет – доставянето и потреблението на мобилни услуги на посочената в договора стойност.
Следователно от сключените договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, по които са издадени и процесните фактурите, за доставените на ответника услуги той дължи уговореното между страните възнаграждение. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите и са съобразени с представената по делото ценова листа. В същата е посочена единичната стойност на всяка една услуга извън условията по абонаментните планове. Потребените услуги от ответника - месечни и еднократни такси, разговори, абонаментен план Интернет са таксувани, съгласно ценовата листа към момента.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът дължи плащане за ползваните от него услуги в посочените в месечните справки размери, за които е настъпил съответният падеж. Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника, че мобилен номер ................... не е предоставен за ползване на ответника, тъй като видно от текста на представения към исковата молба договор № ................ от 15.09.2019г., със сключването на договора на абоната А. М. Д. се предоставя за ползване предпочитан номер ....................
С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги за периода от 25.08.2019 год. до 24.11.2019 год., дължими по сключените между страните договори за мобилни услуги № ................. от 15.07.2019 год. и допълнително споразумение № .............. от 05.09.2019 год. - в размер на 48.68лв. и по 3 договор за мобилни услуги № ................ от 05.09.2019 год. - в размер на 236.01лв., се явява основателен и доказан.
По отношение на вземанията за лизингови вноски съдът констатира, че в хода на процеса е настъпил крайния падеж за плащането им съгласно договора за лизинг на базови аксесоари № .................. от 05.09.2019г., с който е предоставен пакет от аксесоари. Ето защо, искът за заплащане на остатъкът от лизинговите вноски в размер на 45.08 лв. се явява основателен, доколкото плащането им не е установено.
По иска за заплащане на неустойка:
Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото разваляне, а клаузата на т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. В тази връзка са ангажирани доказателства. По делото е представена покана за доброволно плащане от 30.12.2019г., от която е видно, че на ответника е даден срок от 10 дни, в който доброволно да заплати задълженията си към оператора. Д. е уведомен и че след изтичане на предоставения срок договорите за мобилни услуги и за лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъде начислена неустойка и оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг. От представеното от „Тип – Топ Куриер“ удостоверение за доставка на предупредително писмо се установява, че поканата за доброволно плащане е доставена на ответника на 09.01.2020г. Това удостоверяване надлежно установява датата на доставката.