Решение № 122 от 16.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500357 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано, след като с решение № 386/30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 2287/2024 г. по описа на Върховен касационен съд – І г.о., е отменено решение № 54/22.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 39/20024 г. по описа на Пловдивския апеливен съд, с което е отменено изцяло решение №432 от 08.12.2023 год., постановено по гражданско дело №49/2022 год. по описа на Окръжен съд Пазарджик ,и е прогласено за нищожно, на основание чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН, саморъчното завещание на С. С. Г. ,вписано в Агенция по вписванията с вх.рег. №*** от 20.04.2021г., т.І, дело 434/21г. под двойно вх. регистрационен №889, с което същият е завещал цялото си недвижимо имущество, включващо къщата му в гр.В., кв.К., ул.Ч. В. *, състояща се от два етажа и дворно място към нея, както и земеделските му имоти и спестяванията в банката на Т. В. Д., ЕГН:**********, с адрес гр.В., ул.М. Ш. *, тъй като завещанието не е написано изцяло ръкописно от завещателя С. С. Г., и делото е върнато за ново разгрлеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се положат усилия за разрешаване на спора за автентичността на завещанието, 1 в т.ч. и чрез допълнителна задача към вещите лица и чрез събиране на гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба ,по която е образувано производствто ,изхожда Ц. И.

Ш.. С. Т. Г., А. Т. С.. Ж. Г. У., Г. Г. Г., и М. Б. Г. и е против решение №432 от 08.12.2023 год., постановено по гражданско дело №49/2022 год. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против Т. В. Д. за прогласяване по реда на чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН нищожността на саморъчно завещание на С. С. Г. с ЕГН ********** от 5.10.2020г., вписано в Агенция по вписванията с вх.рег.№*** от 20.04.2021г., т.І, дело 434/21г. под двойно вх.регистрационен №889.

Същата е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищците с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Ц. И. Ш. , с ЕГН **********, С. Т. Г., с ЕГН **********, , А. Т. С., ЕГН **********, Ж. Г. У. , с ЕГН **********, Г. Г. Г., ЕГН **********, М. Б. Г. ,с ЕГН **********, против Т. В. Д. с ЕГН**********, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 20.04.2021 година на С. С. Г. в полза на Т. В. Д., вписано в Агенция по вписванията гр.В. вх.рег.№***/20.04.2021г., акт № **, дело ***/2021 г., дв.вх.рег. № ***, като неавтентично.

Ищците са твърдяли да са наследници по закон на С. С. Г., с ЕГН **********, б.ж. на гр.В., починал на ** г., в гр.В., обл. П.. Твърдяли са саморъчното завещание със завещател наследодателят им С. С. Г., , вписано по вх.рег.№***/20.04.2021г. акт № **, н.дело ***/2021 г., дв.вх.рег. № *** в да е неистински, неавтентичен и нищожен документ, тъй като ръкописният текст и подписа на завещанието не са положени от С. Г..

Ответницата ,от своя страна ,е оспорила иска .Твърдяла е единствено тя да има моралното право да наследи завещателя, тъй като са били фактически съпрузи 27 години и са живеели като семейство в нейната къща.. Поддържала е цялото саморъчно завещание, заедно с подписа да е било написано лично от 2 завещателя й, като сравнително краткият му текст е бил написан в нейно присъствие и на нейната дъщеря - М. К. М., като С. Г. успял да го състави, въпреки че към датата на съставянето бил много болен, с наднормено тегло и трудно движел ръката си. Твърдяла е по поръчение на последния дъщеря й М. К. М. да се свързала с адвокат И. Г., която й е продиктувала текста на проекта на саморъчното му завещание, като изрично разяснила изискванията на чл.25 от ЗН, както и че завещанието следва да бъде написано и подписано в един и същи ден, без зачерквания и поправки. При тези твърдения е заявила искане претенцията на ищците да бъде отхвърлена.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел ищците да са наследници по закон на починалия С. Г. и да имат активна легитимация да предявят иска по чл.42 б.“б“ от ЗН, макар и да са само част от наследниците като е съобразил определение №75/1.03.2023г. по ч.гр.д.101/23г. на Апелативен съд гр.Пловдив, с което е прието другарството да е факултативно на страната на ищеца,а не задължително. Приел е за установено Г. да е завещал цялото си имущество на ответницата ,негова фактическа съпруга от 27 години като ,възриемайки повторната СГЕ,съдът е приел за доказано завещанието да е написано и подписано от завещателя,поради което същото да не е нищожно на основание чл.42,б.“б“ ЗН във вр. с чл.25,ал.1 ЗН.

Несъмнено е ищците да са наследници по закон ,по съребрена линия на С. С. Г. ,починал на ** г.,в гр.В. без същия да е оставил низходиящи ,възходящи и преживяла съпруга.

Няма спор по делото и относно обстоятелството починалият Г. и ответницата ,до смъртта на първия ,да са живели като съпрузи за период от 27 години .Със саморъчно завещание ,вписано в СВ- В. вх.рег.№***/20.04.2021г. акт № **, н.дело ***/2021 г., дв.вх.рег. № *** С. Г. е завещал цялото си недвижимо имущество ,включващо къща в гр.В. на два етажа и дворно място към нея ,както и земеделските земи и спестяванията в банката на Т. Д..В саморъчното завещание след изписване на завещателното разпореждане е поставена дата на изготвяне и подпис на завещателя.

Съобразно разпоредбата на чл.25 ал,1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него,а подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.А съобразно 3 разпоредбата на чл.42 б. „Б“ от ЗН завещателното разпореждане е нищожно ,когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1.

Спорен в конкретния случай е въпроса за авторството на документа като ищците настояват завещателното разпореждане да не е изписано лично от техния наследодател и да не е подписано от него.

Във връзка с горното по делото са изслушани и приети две заключения на СГЕ .Първото е изготвено от вещото лице Н. Н. от списъчния състав на вещите лица към ОС-Пазарджик ,който е ползвал за сравнителен материал заявление за издаване на препис от нотариален акт от 05.10.2020г. ,нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101,том 7, нот дело 3039/1997г. ,молба от С. Г. до Директора на „СБР- НК „ЕАД – филиал В. от 31.09.2019 г. ,,складова разписка за приемане / предаване на материални ценности ,индигиран екземпляр ,три бели листа с формат А 4 с ръкописно изписан текст и дати 05.02.2020г ,06.02.2020г. и 18.02.2020г.,заявление за издаване на български документи за самоличност вх.№3999/15..07.2020 г. На база този сравнителен материал вещото лице е дало заключение ръкописният текст на завещанието ,цифрите на изписаната дата на изготвяне и подписа да не са положени от С.

Г..Част от сравнителния материал е оспорен от ответницата ,в която връзка при настоящето разглеждане на делото и във връзка с отменителните указания на ВКС Д. заяви текстът в заявлението за издаване на препис от нотариален акт да е изписан от нея като само подписът е положен от Г. ,както и че нищо не знае за заявлението за издаване на български документи за самоличност вх.

№3999/15..07.2020г. ,тъй като Г. е притежавал валидна лична карта и не е имал необходимост от снабдяване с нова,а също и че и двамата имали международни паспорти ,издадени през 2019 г.

По делото е прието повторно заключение ,изготвено с два протокола 2022/ДОК-112 и 2022/ДОК-166 , от вещи лица от НИК към МВР В. Б. и В. Ц.

,които,освен ползвания от в.л. Натов сравнителен материал са ползвали и допълнителен такъв – пенсионното досие на Г. ,по отношение което ответницата заяви становище ,че не знае кой е съставил документите ,находящи се там като оспорва това да е почерка на завещателя и не оспорва подписа , както и експертни решения на ТЕЛК ,носещи подписа на лицето.От това заключение се установява подписът на оспореното завещание да е 4 положен от завещателя Г. като посочват ръкописният текст на завещанието вероятно не е изпълнен от лицето /лицата ,изготвили почерковия сравнителен материал ,но отбелязват същият да е оскъден ,същият да е и недостатъчно съпоставим с ръкописния текст на завещанието – не съдържа в достатъчна степен и количество съпоставими писмени знаци спрямо обекта на изследване ,както и да липсва информация от кого действително е изпълнен този сравнителен материал,а също и да е използван сравнителен материал ,в който лицето няма задължение да попълва саморъчно текста.Посочват обаче при изслушването ,че почеркът ,отразен в трите имена на С. С. Г. ,кореспондира с почерка на изявлението на завещанието ,т.е. с изписания над него текст.

По делото като свидетел е разпитана М. М. ,която е дъщеря на ответницата .Същата заявява да познава Г.,който й е втори баща ,живеел с майка й 27 години ,тя също живеела с тях до момента, докато се омъжила.

Лично Г. й позвънил и казал ,че иска да направи саморъчно завещание и тя да се поинтересува какво точно трябва да се напише в това завещание,поради което се свързала с позната , адвокатка във В., която ги посветвала как трябва да го напише. Установява Г. лично да написал завещанието пред нея и пред майка й. Установява здравословното му състояние да било влошено ,имал два инфаркта, диабет, подагра , пиел много лекарства. Завещанието го написал някъде за около половин час,прибрали го в един плик и го дали на майка й да го пази. Към момента на смъртта му, той живеел в дома на майка й,където гледали и неговата майка до смъртта й , която била с деменция.

При настоящето разглеждане на делото е разпитан като свидетел С. А. К.

,който е първи братовчед на завещателя по майчина линия .Същият установява да били много близки със С. ,като братя, знаел от него че желае да направи нещо ,за да обезпечи човека ,с който живеел толкова години ,да няма неприятности ,знаел ,че направил завещание ,но не знае кога.

При настоящето разглеждане на делото беше допусната и СГЕ ,която да отговори на въпроса за авторството на текста на завещанието като ползва като сравнителен материал безспорните положени подписи от Г. ,която посочва подписите като сравнителен материал да са недостатъчни ,за да се установят почерковите признаци и характеристики за установяване авторството на целия текст на процесното завещание.

С оглед на така изложеното съдът намира да е категорично установено 5 оспореното завещание да е подписано от завещателя като в тази връзка възприема заключението на вещите лица Б. и Ц. като компетентно и обосновано изготвено въз основа на достатъчен и неоспорен досежно подписа на завещателя сравнителен материал.

Що се отнася до изписването на ръкописния текст настоящата инстанция намира ,че следва да бъде съобразена практиката на ВКС в посока ,че след като има вероятност завещателят да е написал завещанието, липсата на достатъчно сравнителен материал, който да подкрепи тази вероятност, може да се допълни със свидетели. Тук съдът съобрази вещите лица Б. и Ц. да установяват ръкописният текст на завещанието вероятно да не е изпълнен от лицето /лицата ,изготвили почерковия сравнителен материал ,което обаче не приема за доказателство ръкописният текст на завещанието да не е изписан от завещателя доколкото предоставеният на вещите лица сравнителен материал е оскъден , крайно недостатъчен ,същият не е и безспорен ,за да послужи за обосновани изводи , още повече ,че становището на ответницата е Г. да е изпитвал притеснения при попълване на документи ,поради което често други ,трети лица са правили това ,а той само се е подписвал.При тази липса на безспорен сравнителен почерков материал вероятността ръкописният текст на завещанието да изхожда именно от завещателя съдът намира да е налице ,в която връзка е и изнесеното от свидетелката Макеева ,чиито показания ,макар и да е дъщеря на ответницата ,съдът кредитира доколкото има непосредствени впечатления от фактите ,които установява , показанията са й последователни ,без вътрешни противоречия, и с голяма степен на достоверност най-малкото поради обстоятелството ,че именно тя е съдействала за изготвяне на завещанието след консултация с нейна позната адвокат как точно следва това да бъде направено .