Решение № 107 от 02.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Билген Байдинова в присъствието на прокурора И. Й. Г. и Д. Анг. Н. като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20254500100825 по описа за 2025 година

Производството е по чл.336 и сл. ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата е негова майка и от известно време не може пълноценно да се грижи за себе си, както и да охранява личните и имуществените си интереси. Тя живеела в къща в град ********, като за нея полагала грижи бившата съпруга на ищеца, също той и дъщеря му. При последните посещения на ищеца в дома на майка му забелязал, че имала проблеми с паметта, не разпознавала него и дъщеря му, трудно се ориентирала в обстановката, както и трудно говорела. Ответницата не разбирала български език. Ищецът твърди, че установил, че майка му в последно време не осъзнавала извършените от нея действия и не можела да взема самостоятелни решения, като от това състояние се възползвала неговата сестра, с цел разваляне на вече извършено дарение на имота, в който живее. Твърди, че поискал ответницата да бъде прегледана от лекар психиатър, но това му желание било възпрепятствано от сестра му. Твърди, че състоянието на ответницата е изключително тежко, тъй като й било трудно да осъществява словесен контакт с децата си, не била в състояние да взема самостоятелни решения и да реагира адекватно, не можела да се справя сама с ежедневните си нужди, поради което е било необходимо да бъде подпомагана от друго лице.

С оглед на състоянието й, иска да бъде поставена под запрещение.

Ответницата, чрез пълномощника си Г.К., нейна дъщеря, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който излага подробни съображения относно нейната неоснователност. Заявява, че на **-годишна възраст има забавяне в говора и реакциите си, че е по-трудно подвижна и е загубила част от спомените си, но е напълно дееспособна, тъй като не страда от психиатрично заболяване, което да й пречи да ръководи действията си и да 1 взема самостоятелни решения. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

От личния разпит на ответницата, проведен по време на изнесено съдебно заседание в присъствието на назначен от съда преводач, съдът придоби представа за здравословното състояние на ответницата. Тя е ориентирана за възрастта си и знае мястото, където се намира. Отговоря адекватно на поставените от съда въпроси, обяснява подробно какви грижи полага дъщеря й за нея, заявява, че макар и да разбира, когато й се говори на български език, се притеснява да говори на него, за да не направи грешка и предпочита да говори на турски език. Заявява, че има високо кръвно и единствените лекарства, които взема са по тази причина, като посочва и тяхното местонахождение в жилището.

По делото е приета и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че ответницата страда от „начална съдова деменция, неуточнена“ и че към момента на изготвяне на експертизата е със съхранени психични годности да разбира значението и свойството на извършеното и може да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че при начална деменция, заболелите от нея могат да вземат самостоятелно решения. Експертът установява, че ответницата няма никакви други психични отклонения, знае кое къде се намира, няма проблем с ориентацията, сама си обслужва храната, като затрудненията при обслужване не се дължат на деменцията, а на напредналата й възраст.

По делото като свидетел на ищцовата страна е разпитана дъщерята на ищеца и внучка на ответницата Л.И.Д.. Тя установява, че от 1-2 години не е поддържа контакт с ответницата, тъй като леля й не разрешавала. Установява, че за ответницата се грижи дъщерята на ответницата и нейна леля Г.. До лятото на 2025 г. ответницата е плачела, като свидетелката е възприела, че причината за това е обстоятелството, че двете не се виждат.

По делото като свидетел на ответната страна е разпитан внукът на ответницата Д.Е.К.. Той установява, че всяка събота и неделя се вижда с ответницата. Заявява, че тя е в добро състояние, адекватна, може да се комуникира с нея, че ответницата няма заболявания, освен високо кръвно, което поддържа в нормални граници с хапчета. Изнася данни, че ответницата сама излиза до пейката и се прибира вкъщи, но не може да отиде до магазина, затова той и майка му пазаруват.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните изводи:

По делото не е установен медицинският критерий за признаване на ответницата за недееспособна. Диагнозата „начална съдова деменция, неуточнена“ не я затруднява и не я лишава от възможността да се грижи за своите работи. От непосредствените впечатления на съдебния състав, от показанията на разпитания по делото свидетел на ответника е видно, че се касае за възрастен, но не и душевно болен човек. Съдебният състав се убеди лично от изслушването, че В. Ч. е добре ориентирана и умее да се грижи за своите работи. Би могла да взема решения за задоволяване на текущите си 2 нужди. Интелектуалният й потенциал е съхранен. Макар и да е налице начален стадий на деменция при ответницата, който води до забавяне на движенията и реакциите й, отслабване на двигателните й функции и лека загуба на памет, при тези изменения няма вероятност ответницата да се затруднява при съобразяване на своите решения и действия при нововъзникнали сложни положения. Съдът счита, че В. Ч. е адекватна, със съхранена памет и интелект за напредналата й възраст, които й дават възможност да разбира свойството и значението на всеки поставен въпрос, както и да дава адекватни и смислени отговори, а също и да излага мисловната си дейност относно определени случки от жИ.та й в правилен порядък.

Горните установени по безспорен начин обстоятелства налагат извод, че в случая не са налице предпоставките за поставянето на ответницата под пълно или под ограничено запрещение, тъй като същата не страда от психично заболяване и е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, тоест е в състояние да се грижи за своите работи. Всичко това не изисква тя да бъде поставен под запрещение, било то пълно или ограничено, което да охрани интересите й.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за своите работи. Съгласно чл. 5 от ЗЛС, за да се постави едно лице под запрещение, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки - лицето да е болно от слабоумие или от душевна болест и да не може да се грижи за своите работи. Онези пълнолетни лица, чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние, заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси, са основание за поставянето му под запрещение. Ограничаването на дееспособността следва да се съобразява с индивидуалните възможности и потребности на конкретното лице. То трябва да се основава на необходимостта от подпомагане на това лице. Ответницата притежава възможности за анализиране на житейските ситуации, психическото й състояние позволява пълноценно и в пълен обем да поема права и задължения чрез лични действия и да се грижи за своите интереси, както и сама да защитава и управлява имуществото си. До този извод се стига по категоричен начин от съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Сторените разноски следва да са в тежест на ищеца с оглед характера на производството и отхвърлянето на иска. Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания с т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК , съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се 3 представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай безспорно в представения договор за правна защита е посочено договорено възнаграждение в размер на 255,65 евро (500 лв.), заплатено в брой, поради което същото следва да се присъди в тежест на ищеца.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. О. Ч., ЕГН ********** от гр. Русе против В. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ********, общ. ******, област Русе, ул. "***** *********" № **, с правно основание чл. 5 от ЗЛС, с който се иска ответницата да бъда поставена под запрещение.

ОСЪЖДА И. О. Ч., ЕГН ********** от гр. Русе, да заплати на В. А. Ч., ЕГН **********, с. ********, чрез пълномощника й Г. О. К., ЕГН **********, с. ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 255,65 евро (500 лв.) – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Билген Байдинова в присъствието на прокурора И. Й. Г. и Д. Анг. Н. като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20254500100825 по описа за 2025 година

Производството е по чл.336 и сл. ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата е негова майка и от известно време не може пълноценно да се грижи за себе си, както и да охранява личните и имуществените си интереси. Тя живеела в къща в град ********, като за нея полагала грижи бившата съпруга на ищеца, също той и дъщеря му. При последните посещения на ищеца в дома на майка му забелязал, че имала проблеми с паметта, не разпознавала него и дъщеря му, трудно се ориентирала в обстановката, както и трудно говорела. Ответницата не разбирала български език. Ищецът твърди, че установил, че майка му в последно време не осъзнавала извършените от нея действия и не можела да взема самостоятелни решения, като от това състояние се възползвала неговата сестра, с цел разваляне на вече извършено дарение на имота, в който живее. Твърди, че поискал ответницата да бъде прегледана от лекар психиатър, но това му желание било възпрепятствано от сестра му. Твърди, че състоянието на ответницата е изключително тежко, тъй като й било трудно да осъществява словесен контакт с децата си, не била в състояние да взема самостоятелни решения и да реагира адекватно, не можела да се справя сама с ежедневните си нужди, поради което е било необходимо да бъде подпомагана от друго лице.

С оглед на състоянието й, иска да бъде поставена под запрещение.

Ответницата, чрез пълномощника си Г.К., нейна дъщеря, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който излага подробни съображения относно нейната неоснователност. Заявява, че на **-годишна възраст има забавяне в говора и реакциите си, че е по-трудно подвижна и е загубила част от спомените си, но е напълно дееспособна, тъй като не страда от психиатрично заболяване, което да й пречи да ръководи действията си и да 1 взема самостоятелни решения. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

От личния разпит на ответницата, проведен по време на изнесено съдебно заседание в присъствието на назначен от съда преводач, съдът придоби представа за здравословното състояние на ответницата. Тя е ориентирана за възрастта си и знае мястото, където се намира. Отговоря адекватно на поставените от съда въпроси, обяснява подробно какви грижи полага дъщеря й за нея, заявява, че макар и да разбира, когато й се говори на български език, се притеснява да говори на него, за да не направи грешка и предпочита да говори на турски език. Заявява, че има високо кръвно и единствените лекарства, които взема са по тази причина, като посочва и тяхното местонахождение в жилището.