Решение № 87 от 24.04.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е № 87/24.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Мариела Иванова секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 1119 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от ПТП Пловдив – поделение към „БДЖ Товарни превози“ ЕООД ЕИК 1754038560069, против Х.П.С., ЕГН ********** ***. Твърди се в молбата, че отв.Х.П.С. е работил в ПТП Пловдив - БДЖ Товарни превози“ ЕООД по безсрочно трудово правоотношение. С трудов договор № 30 от 04.04.2008г. същият е назначен на длъжност „Помощник машинист, локомотивен“ ІІІ група в Локомотивно депо Бургас при „БДЖ Тягов Подвижен състав /локомотиви/ ЕООД.

Във връзка с настъпили структурни промени в

БДЖ Х.П.С. е получил уведомително писмо, че на основание чл.123, ал.1, т.3 от КТ трудовото му правоотношение не се прекратява, като правата и задълженията на Работодателя БДЖ Товарни превози ЕООД по него се прехвърлят на ПТП Пловдив, считано от 01.10.2013г.

Със заповед № 12-0093148 от 28.12.2017г. на

Директор ПТП Пловдив на Х.П.С. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и поради това на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото му правоотношение е било прекратено. В заповедта е посочено, че на основание чл.221 ал 2 от КТ работникът, считано от датата на връчване на цитираната заповед дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение.

Заповедта е връчена на служителя на 05.01.2018г. Служителят не е оспорвал законността на извършеното дисциплинарно уволнение в законоустановения срок по КТ. Обезщетението, което се дължи на работодателя е в размер на едно брутно трудово възнаграждение и е в размер на 836.34 лева. Работодателят към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е удържал нито частично, нито изцяло едно брутно трудово възнаграждение, както и същото не е доброволно заплатено от длъжника към настоящия момент. До ответника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с рег.№ 523/21.02.2018г, в която е поканен в срок от седем дни, считано от датата на получаването й да заплати дължимата сума от 836.34 лева.

Поканата за доброволно изпълнение не е получена и на документа, с който е върната от „Български пощи“ ЕАД е направено отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

Съгласно чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /сред които е и обезщетението по чл.221, ал.2 КТ/е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

Обезщетението е дължимо от момента на възникването на основанието, т.е. от 05.01.2018г., което е посочено изрично във връчената на 05.01.2018г. на Х.П.С. заповед №12-0093148 от 28.12.2017г. за прекратяване на трудовото му правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Изпратената покана за доброволно изпълнение с рег.№ 523/21.02.2018г. не е получена. Ответникът дължи и мораторна лихва в размер на 41.86 лева за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищецът „БДЖ Товарни превози“ ЕООД ЕИК 1754038560069, с представляващ П.С.П. – Директор поделение Товарни Превози Пловдив е поискало издаване на заповед за изпълнение в общ размер на 878.20 лева, от които: 836.34 лева – главница; - 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86 ст./ - лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., законната лихва върху главницата 836.34 лева от 12.06.2018 г. до изплащане на вземането.

По издаденото заявление по чл.410 ГПК е образувано ЧГД № 690/2018г. по описа на Районен съд Карнобат, по което е издадена заповед № 461 / 15.6.2018г.

Връчено е уведомление до длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.

Предвид гореизложеното моля съдът да се произнесе с решение с което да приеме за установено, че ответникът Х.п.С. дължи на ПТП Пловдив - БДЖ Товарни превози“ ЕООД сумите: 836.34 лева – главница; - 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86 ст./ - лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., законната лихва върху главницата 836.34 лева от

12.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и да им се присъдят сторените по делото разноски по заповедното и исковото производство. Представят доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който прави признание на иска на основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В с.з. исковата претенция се поддържа.

Направено е искане да се постанови решение по признание на иска.

Особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор.

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.

Със Заповед № 461 / 15.6.2018г., издадена по ч.гр.д. 690/2018г по описа на КРС съдът е разпоредил на длъжника да заплати на кредитора- ищецът, 836.34 лева /осемстотин тридесет и шест лева и 34 ст./ – главница за обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, дължимо от Х.П.С. във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение на основание Заповед № 12-00-3148/28.12.2017г., връчена на 05.01.2018г.; 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86 ст./ - лихва, изчислена въз основа на Заповед № 12-00-3148/28.12.2017г., връчена на 05.01.2018г. за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 12.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото съдебни разноски 25.00 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, като не уважава претенцията до претендирания размер от 300 лева.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил признание на иска. В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищците е направил искане да се постанови решение по признание на иска.

Съдът намира, предвид изложеното,че предпоставките на чл. 237 ГПК са налице и следва да се постанови решение съобразно признанието без да е необходимо същото да се мотивира по същество съгласно разпоредбата на чл. 237,ал.2 ГПК.

Съгласно чл.29, ал.5 във вр. с чл.34, ал.3 ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, в т.ч. да прави признание на иска, само с одобрението на съда, пред който се води делото. При извършване на горната преценка следва да се съобразят и съпоставят последиците, които биха настъпили в сферата на представляваната по този ред страна, съответно при наличието и при липсата на извършеното от представителя процесуално действие, за което се изисква изрично пълномощно. Предвид конкретните обстоятелства по делото, заявената в срока по чл. 357 КТ искова претенция и представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че признанието няма да накърни правата на ответника и в този смисъл признанието на иска подлежи на одобрение от съда.

Относно разноските:

Съдът намира, че искането за прилагането на чл. 78,ал.2 ГПК е неоснователно.Съгласно цитираната разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Спорът между страните се свежда до въпроса, е ли дал повод отвентикът за завеждането на иска?

Със Заповед №12-0093148 от 28.12.2017г., с която е наложено дисциплинарно наказание, изрично е указано, че на основание чл. 221,ал.2 КТ ответникът дължи на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Действително в заповедта не се посочва точния размер на брутното трудово възнаграждение, но това все пак е възнаграждението, което самият работник е получавал и той е бил наясно с неговия размер. Още повече по делото ищецът претендира пълния размер на сумата(т.е. до предявяване на заявлението ответникът не е заплатил някаква част), т.е. липсва спор по отношения на размера.

Съгласно дадените от ВКС указания исковия съд се произнася по разноските, сторени в заповедното производство. В процесния случай дължимите разноски са в размер на сумата 75 лева. При този изход на спора, сумата следва да бъде възложена на ответната страна.

На ответника следва да бъдат възложени и разноските за исковото производство в размер на 435лв.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ПТП

Пловдив ЕИК 1754038560069– поделение към

„БДЖ Товарни превози“ ЕООД с ЕИК 175403856, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004, бул. „Македония“ №2,ет.2 против Х.П.С., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 221,ал.2 КТ, че съществува вземане в размер на 836.34 лева

– обезщетение по чл. 221,ал.2 КТ; 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86 ст./ - лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., законната лихва върху главницата от 12.06.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Х.П.С., ЕГН ********** *** да заплати на ПТП Пловдив ЕИК 1754038560069– поделение към „БДЖ Товарни превози“ ЕООД с

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004, бул. „Македония“ №2,ет.2 сума в размер на 75лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Х.П.С., ЕГН **********

*** да заплати на ПТП Пловдив ЕИК 1754038560069– поделение към „БДЖ Товарни превози“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004, бул. „Македония“ №2,ет.2 сумата от 435лева съдебно-деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред

Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: