Определение № 1564 от 19.10.2020, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1564 гр.Плевен, 19.10.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Ралица Маринска при секретаря ……………… и с участието на прокурора …………. като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 264 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д.Й.Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора- Белене, чрез процесуалния му представител адв. В.К. ***, срещу Решение № 75 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 812/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена исковата молба, подадена по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с която се претендира заплащане на обезщетение в общ размер на 2222 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация - л.св. да бъде заведен на очен лекар, да бъде освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат закупени очила, както и да му се предостави работа, за да получава пари и да може да лекува зрението си, вследствие на които Д. е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от началото на 2019г. до 18.06.2019г.

С постановения по делото касационен съдебен акт- Решение № 347/22.06.2020 г., е оставено в сила Решение № 75 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 812/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.

С писмо изх.№ ПЛ-245-1-14919/2020 от дата 26.08.2020 г. от НБПП е представено решение № ПЛ-245-1-14919/2020 от 26.08.2020 г., с което въз основа на представен отчет от адв. В. П. К. е определено възнаграждение в размер на 200 лв., за предоставената правна помощ.

С писмото е отправено искане съдът да присъди в полза на НББ сумата от 200 лв., в негова полза, и да бъде издаден ИЛ; посочена и е банкова сметка.

***, че искането на НБПП е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В случая се касае до осигуряване на безплатна адвокатска помощ- под формата на процесуално представителство, по реда на чл. 94 от ГПК, вр. чл.23, ал.3 от ЗПрП на лице, спрямо което е признато, че няма достатъчно средства само да си осигури такава. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява.

Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП- правната помощ, която се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от Държавата като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на Държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Съдът намира, че уредените в нормата на чл. 78, ал.7 от ГПК две хипотези не са такива случаи. Нормата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ГПК посочва, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна, за разноските за адвокатско възнаграждение на назначеният процесуален представител. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от Бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение е признато директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски.

Именно отговорността за разноски урежда чл. 78 ГПК, която е отговорност на страните в процеса, но не и на трети лица, и която е поставена в зависимост основно от материалноправния изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.

Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – или съобразно изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник.

Съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, каквито са например случаите по чл. 97, ал. 2 ГПК, и по чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП./ в т. см. определение № 99/14.04.2016г, по ч. гр.д.№730/2016г. на І г.о., определение №238/27.10.2016г. по гр.д.№5920/2015г, определение № 671/11.12.2015г по ч. гр.д.№5715/2015г. на ІІІ г.о./. Освен това следва да се посочи, че в конкретния случай предявеният иск от лицето, ползвало правна помощ е бил отхвърлен, а с касационния съдебен акт постановеното от първостепенния съд решение е оставено в сила, поради което не са налице визираните от чл.78, ал.7 от ГПК предпоставки.

На основание гореизложеното, искането на НБПП за присъждана на сумата от 450лв.- заплатено възнаграждение на назначеният процесуален представител, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане на НБПП – София за присъждане в полза на Бюрото на разноски по касационно адм. дело № 264/2020 година по описа на Административен съд- Плевен с изх.№ ПЛ-245-1-14919/2020 от 26.08.2020 г..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/