Решение № 104 от 23.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. ХАСКОВО, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г.ЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20235600100021 по описа за 2023 година

Обстоятелства по исковата молба

Делото е образувано по искова молба предявена от А. Д. А., с ЕГН:

**********, гр. Д.*****, бул. „С." № 7 против Гаранционен

Фонд,БУЛСТАТ:

**********, със седалище и адресна управление:

**************,с която се иска да се осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2021 г., при което е причинена смъртта на фактическия й съпруг Т.Б.В.,законната лихва върху претендираната главница считано от датата на уведомяване на Гаранционен фонд за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 10.11. 2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени 1 осъдителни искове с правно основание-чл.562 ал.V вр. с чл.558 ал.V вр. с чл.380 от Кодекса за застраховането-основен и по чл.86 от ЗЗД-акцесорен.

За да обоснове предявените искове,А. А. твърди,че на 02.09.2021г., около 06:30 часа, на АМ „Марица", на пътна връзка за вход на леки автомобили в ГКПП Кап. Андреево, при км. 0+380, посока Република Турция, водачът Т.Я.Я. на служебен лек автомобил марка и модел „********", с номер на рама ***************, с рег. № *********** излиза извън пътното платно в ляво по посока на движението си, удря се в еластична о*****а (мантинела) и се преобръща на пътното платно. При инцидента е причинена смъртта на Т.Б.В., с ЕГН: ********** - пътник на предна дясна седалка.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 22/02.09.2021 г. Образувано е и следствено дело № 82/02.09.2021 г., по описа на ОСлС Хасково - ТО Свилен*****.

Починалият Т.Б.В. е фактически съпруг на ищцата А. Д. А., която изключително тежко приема неговата загуба.

А. Д. А. и Т.Б.В. живеели заедно на семейни начала, били силно влюбени и задружни. Загубата на Т.В. по толкова нелеп и трагичен начин тежко е травмирала ищцата. Тя е дълбоко опечалена, страда от силно безпокойство и тревожност и се страхува, че няма да може да преодолее загубата на любимия си и да продължи живота си както преди.

Починалият Т.В. винаги е бил подкрепа за своята фактическа съпруга.

Обичал да прекарва време с нея, често се разхождали, ходили на екскурзии, вечеряли винаги заедно. Всяка свободна минута прекарвали заедно. И в деня на инцидента преди да отиде на работа за нощна смяна, Т. е посетил А. на работното й място. Той бил изключително грижовен към нея и я придружавал навсякъде, където е необходимо, когато имала нужда да отиде на лекар или не се чувствала добре, били неизменно заедно в житейските трудности и несгоди.

А. разчитала на партньора си, споделяла му всичко, търсела неговите съвети и била силно привързана към него. Починалият поС.но показвал своята отдаденост на А. и че държи изключително много на нея, като се стараел нищо да не й липсва.

Вследствие на всичко това ищцата из*****ила дълбока индивидуална и духовна връзка с починалия си партньор. Т.В. бил едва на 24 години, в разцвета на силите си и в началото на своя жизнен път. Двамата планували 2 взаимното си бъдеще и искали да създадат семейство и да имат деца. Всичко това кара А. А. да преживява изключително тежка болка и да не може да преодолее смъртта на любимия си.

Ритъмът й на живот и сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Ищцата непрестанно мисли за случилото се, разстройва се бързо и поС.но плаче. Станала е неспокойна и напрегната. Не може да свикне с мисълта, че е загубила партньора си, най-близкия си човек и трудно приема случилото се. Внезапната смърт на Т.В. е повлияла на психиката й изключително отрицателно. Страхува се за бъдещето си, депресирана е, заспива трудно и спи неспокойно, станала е мълчалива и затворена.

А. изпитва силна болка и страдание от трагичната смърт на любимия й, която ще остави отпечатъка си върху нея до края на живота й. Тази болка винаги ще се появява провокирана от спомени за него и общите им преживявания. Моралните страдания на същата, претърпяната скръб от внезапната загуба са огромни и неописуеми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент и никой не може да й върне загубеното.

Ищцата твърди,че видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, е управлявал служебен лек автомобил марка и модел „********", и с рег. № ***********, който е бил със статут на моторно превозно средство на особен режим по смисъла на Кодекса за застраховането и който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „БУЛ ИНС" АД - Договор № 5785 опд-46/04.06.2021г.

В исковата молба се извежда,че съгласно чл, 562, ал. 5 от Кодекса за застраховането претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, а съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя на виновния водач писмена застрахователна претенция. Посочената разпоредба намира приложение и в случай на ПТП, реализирано от водач на моторнопревозно средство на особен режим, като в този случай претенцията следва да бъде предявена пред Гаранционен фонд. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което 3 да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

На 10. 11. 2021 г. ищцата отправила молба-претенция до Гаранционен фонд, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх,№ 24-01-550/10.1 1.2021 г.

Към предявяване на иска въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, Гаранционен фонд не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищцата - на основание чл. 558, ал. 5 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че Гаранционен фонд е уведомен за настъпилото ПТП на 10.11.2021г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. З от КЗ върху претендиралата сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Гаранционният фонд оспорва изцяло предявените искове.Същият твърди,че спрямо ищцата не е налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност", без който не може да се търси отговорността на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1, т.2 б.„а" от КЗ относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП.

Извежда се,че констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самата пострадала пред длъжностното лице-издател. Поради това същият няма и материална доказателствена сила.Предвид липсата на влязла в сила присъда или друг съдебен или административен акт срещу сочения за виновен водач Т.Я.Я.- не е установено твърдяното извършване на престъпление в причинна връзка с конкретните увреждания, посочени в исковата молба.

Оспорва изцяло твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Липсвали данни за хода и резултата на СлД№ 82/02.09.2021г. по описа на ОСлС Хасково- ТО Свилен*****. Същото било висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт.

Ответникът прави възражение за сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на т.нар. фактически съжител на ищцата, който е пътувал на 4 предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан ( нарушение на чл.137а от ЗДвП), тъй-като свободното движение на тялото на наследодателя е довело до леталния изход.

Ответникът сочи,че от доказателствата по воденото наказателно производство - НОХД № 486/24 по описа на ОС Хасково, включително от мотивите към постановеното решение по КНД № 436/25 г. на ВКС (стр. 5, 7 и 8), се установява, че Върховният касационен съд е приел съпричиняване от страна на пострадалия, като това обстоятелство е отчетено и като смекчаващо отговорността на подсъдимия, поради поведението на В. в момента на настъпване на инцидента.

В хода на наказателното производство е било изяснено, че пострадалият се е намирал на предната дясна седалка в служебен полицейски автомобил, като към момента на настъпване на ПТП е бил без поставен предпазен колан, с което е нарушил задължението си по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и пътниците в моторно превозно средство са длъжни по време на движение да използват обезопасителни колани, когато превозното средство е снабдено с такива.

Непоставянето на предпазен колан представлява поведение, с което пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, тъй като обезопасителният колан има за предназначение именно предотвратяване на тежки травматични увреждания при сблъсък. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (напр. Решение № 189/2016 г. по гр. д. № 5960/2015 г., IV г.о.; Решение № 122/2018 г. по гр. д. № 2990/2017 г., I V г.о.; Решение № 49/2020 г. по гр. д. № 2341/2019 г., I V г.о.), липсата на предпазен колан при пътник в МПС обосновава принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като пряко влияе върху механизма и тежестта на получените травми.

Гаранционният фонда извежда,че при процесното ПТП смъртта на Т.В. е настъпила в резултат на множество тежки травми, получени вследствие на свободното движение на тялото му в купето на автомобила и изпадането му от там при удара. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, характерът и локализацията на уврежданията сочат именно на механизъм на неконтролирано движение на тялото в салона, какъвто не би бил възможен при използване на обезопасителен колан.

Следователно, налице е пряка причинно-следствена

5 връзка между поведението на пострадалия (липсата на поставен колан) и настъпилия вредоносен резултат (смъртта му), като това поведение е в съществена степен допринесло за реализиране на леталния изход. При правилно използване на предпазен колан, фаталните травми е било възможно напълно да бъдат избегнати или съществено ограничени по тежест.

Отделно се сочи и че Гаранционен фонд не е пасивно легитимиран по настоящето дело. Между страните не е спорно, че за увреждащия лек автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул И н с" АД, валидна към датата на ПТП.

Съобразно служебна бележка от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности"е видно, че за увреждащия лек автомобил „******* ", ДКН ********** и има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул Инс" АД, по застрахователен Договор, сключен между Дирекция Управление на собствеността и социални дейности на МВР" и ЗД „Бул Инс" АД, валидна към датата на ПТП - 02.09.2021 г.

Гаранционният фонд сочи,че неправилно ищцовата страна се позовава на разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от Кодекса за застраховането. В хипотезата на цитираната разпоредба е посочено, че единствено извънсъдебна претенция във връзка с автомобили на особен режим се завежда пред Гаранционния фонд. Във връзка с процесното ПТП е бил сезиран Фондът, била е образувана щета № 210023-02/10.11.2021г., като в законоустановените срокове е определен отказ, за което ищцата е била уведомена с писмо, че извънсъдебната административна процедура е приключила. В случай, че ищцата не е съгласна с определения отказ, то е следвало да образува гражданско дело срещу застрахователя ЗД „Булинс" АД, а не срещу Гаранционния фонд.