Определение № 41523 от 07.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41523 гр. С., 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110172750 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. В. В. срещу Ф.

„Е.С.“.

На основание чл. 310, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от А. В. В. срещу Ф. „Е.С.“ ЕООД, ЕИК ******** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, чл. 220, чл. 222 и чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, в общ размер на 26751,36 лв., от които: сумата от 10354,55 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли и август на 2024 г. и сумата от 520,48 лв. – обезщетение за забава; сумата от 3440,80 лв. – неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие и сумата от 87,26 лв. – обезщетение за забава; сумата от 3440,80 лв. – неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и сумата от 87,26 лв. – обезщетение за забава; сумата от 8602,00 лв. – неизплатено обезщетение съгласно чл. 224 КТ и сумата от 218,21 лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ за сумата от 3440,39 лева, представляваща част от направен от ищеца неоторизиран разход за сметка на Ф. „Е.С.“ за извършен ремонт на личен автомобил и автомобил на неговия баща през 2022 г. в общ размер на 11414,48 лв., ведно със законовата лихва от датата на възникналото задължение до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил писмен Трудов договор № 13/02.11.2021 г. с Ф. „Е.С.“ ЕИК ******** с определена длъжност „Ф.Д.“, код по НКЦД 12117001, пълно работно време от осем часа, основно трудово възнаграждение в размер на 1300 лв. и допълнително трудово възнаграждение 1 за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. С Допълнително споразумение № ***** г., основното трудово възнаграждение било променено на 2500 лв., а с последно Допълнително споразумение между страните от 01.07.2022 г. основното трудово възнаграждение е било променено на 3400 лв. Посочва, че в трудовият договор е било уговорено трудовото възнаграждение да се заплаща до 25-то число на месеца следващ месеца, в който е положен трудът. Твърди, че със Заповед от 11.07.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с Ф.та е било прекратено, считано от 03.08.2024г., като заповедта за прекратяване му е била връчена лично с нотариална покана на 02.08.2024г. Твърди, че въпреки че в заповедта за прекратяване е било определено правото на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 55 работни дни, работодателят не е изплатил начисленото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 55 работни дни. Освен това работодателят не бил изплатил и обезщетението за неспазен срок за предизвестие. Допълва, че ответникът е начислил възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но същото не е било изплатено. Твърди, че ответникът не е изплатил на ищеца трудовото възнаграждение за месеците май, юни и юли 2024 г. всяко, от които е в размер на 3400 лв., а освен това ответникът дължал и за 01.08.2024 г. трудово възнаграждение в размер на 154,55 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е бил освободен от поста си още на 20.10.2023 г. с решение на Борда на директорите на Ф. „Е.С.“ и след прекратяване на финансирането на заплата му от Ф. „Н.Д.“ САЩ, и за претендирания от него този период не е положил нито един час труд. По отношение на искането за обезщетение на основание чл. 224, ал 1 от КТ за неизползван платен отпуск, счита за основателно искането за изплащане само в размер на неизползваните дни от 02.11.2021 г до 20.10.2023 г., когато е било първоначалното му освобождаване от работа. Твърди, че ищецът е бил освободен от длъжността Ф.Д. с Решение на борда на директорите на Ф.

„Е.С.“, същото с нотариална заверка от 17.10.2023 г. Сочи, че на 18.10.2023 г. в гр. С. на ищеца са били връчени: предизвестие за освобождаване и две заповеди за освобождаване - едната по чл. 325 т.1 от КТ, Заповед № 00000010/15.10.2023 г. за прекратяване на трудовия договор , считано от 20.10.2023 г. и втората по чл. 328 т. 2 от КТ, Заповед № 00000010/15.10.2023 г.

Ищецът не изпълнил задължението си по чл. 325 т.1 да вземе отношение по направеното предложение и да уведоми за взетото от него решение в 7-дневен срок, поради което приели, че предложението не е прието. Твърди, че е било налице второ предложение направено по чл. 328 ал. 1 т.2 от КТ. Сочи, че заповедите са му били връчени заедно с нотариално завереното решение на борда на директорите в присъствието на трима свидетели: председателя на 2

Борда на директорите - Г.Ч.Д., финансовият директор на Борда на директорите - М.К. и Д.Д. - съосновател на Ф.та, член на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Ф.та. Твърди, че въз основа на това решение, банковите пълномощия на ищеца са били прекратени само няколко дни по-късно, служебната му дебитна карта от сметката на Ф.та е била закрита и служители са били информирани за прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди, че един ден след връчване на заповедите 19.10.2023 г.- ищецът представил болничен лист, подновяването на който продължи 6 месеца. Впоследствие ищецът не отговарял на обажданията по телефона и на изпратените до него съобщения. Твърди, че след приключване на болничните листове в средата на април 2024 г. ищецът не се появил на работа в продължение на един месец. Сочи, че изведнъж се появил на работа и започнал да заплашва със съдебни дела. Посочва, че са проявили добронамереност към ищеца като била извършена корекция и във ведомостта му са били начислени работни дни и са му били внесени осигуровки. Твърди, че от месец май до 01.08.2024 г. ищецът не положил нито един ден труд, не са му били възлагани задачи и не бил представял отчет. Сочи, че поради многобройните претенции на ищеца е била издадена нова Заповед от 11.07.2024 г., на същото основание на което била и първата заповед от 2023 г. чл. 328 ал. 1 т.2 от КТ. Твърди, че ищецът е проявил неетично и агресивно поведение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца, с който претендира сумата от 3440,39 лева, представляваща част от направен от ищеца неоторизиран разход за сметка на Ф. „Е.С.“ за извършен ремонт на личен автомобил и автомобил на неговия баща през 2022 г. в общ размер на 11 414,48 лв., ведно със законовата лихва от датата на възникналото задължение до окончателното му изплащане на вземането. Твърди, че през 2022 г., докато ищецът още бил на длъжност Ф.Д. е извършил разходи за ремонт на личния си автомобил и този на неговия баща. Същите не били предварително разрешени и били осъществени без одобрението на изпълнителния директор и борда на директорите на Ф.та, което действие представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че в длъжностната характеристика на ищеца е било записано, че работи заедно и под ръководството на директора на Ф.та, че месечна заявка за банков превод от Ф.та се прави и изпраща от директора. Посочва, че в длъжностната характеристика на ищеца е било посочено единствено, че е дадено разрешение за извършване на разходите за смяна на масло и 50% от разходите за гуми, както и някои основни ремонти, които първо трябвало да бъдат разрешени и одобрени от изпълнителния директор. Твърди, че ищецът не посочил разрешение нито за един от извършените ремонти, освен за смяна на масло и гуми. Твърди, че ищецът е представил невярна информация в счетоводството, че разхода му е разрешен и 50% от изплатената от него сума трябва да му се възстанови, като пренебрегнал изискването предварително да изиска и получи одобрение за извършване на разхода. Посочва, че ищецът се ангажирал устно 3 да възстанови поне 2560,33 USD (4608,59 лева) чрез месечни вноски от 160 USD (194,70 BGN), но само извършил само четири плащания чрез лични банкови преводи, възстановявайки само 1,168. 20 лева и оставяйки неизплатен остатък от 3440,39 лева. Сочи, че във вносната бележка от 17.08. 2023 г. сумата, която е внесена от ищеца е 481,32 лв., като 194,70 лв. е за погасяване на задължението си, а другата сума от 286,62 лв. са остатък от налични средства, които е трябвало да върне в банката. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения насрещен иск.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на насрещния иск, с който същият се оспорва. Твърди, че към датата на назначаването му на длъжността Ф.Д.

02.11.2021 г., Ф. „Е.С.“ не е разполагала със служебен автомобил. Посочва, че между страните е било уговорено личният му автомобил да бъде използван за работни цели и за осъществяване на дейността му като Ф.Д., като всички разходи за ремонт да бъдат споделяни поравно между него и Ф.та, включително и в случай, че личният му автомобил е в ремонт, той да използва като резервен автомобил МПС-то на своя баща, ***, модел 2008 г., и всички разходи за ремонт също да бъдат споделяни по равно между него и Ф.та.

Твърди, че при изпълнение на задълженията си постоянно е пътувал до центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в цялата страна и в множество квартали на гр. С.. Всеки разход за ремонт на МПС-то е бил плащан от него, като от своя страна е изпращал всяка фактура на счетоводството на Ф.та, в резултат на което по банков път му е била възстановявана половината платена сума по представената фактура. Сочи, че всички разходи за ремонти са били надлежно осчетоводявани и изпращани като част от ежемесечните финансови отчети за дейността на Ф.та. Твърди, че в периода от 11 март 2022 г. до 30 ноември 2022 г. или в продължение на над 8 месеца, плащането на половината от ремонтните дейности са били одобрявани и плащани със знанието на Н. Г., М.М. и Д.Д., като през този период не е постъпило нито едно запитване или възражение в тази посока. Твърди, че общата сума на представените и платени суми по фактури за 8-те месеца е била 9996,88 лева, а не както е посочено в насрещния иск 11 414,48 лева. Сочи, че сумата от 9996,88 лева е била заплатена от него за ремонт, като съгласно уговорката между страните, Ф.та му е възстановила по банков път сумата от 4998,44 лв. Признава, че е превеждал пет пъти сумите от по 194,70 лв. по сметката на Ф.та, но твърди, че тези му действия са провокирани от желанието за съпричастност към Ф.та в труден момент, когато финансирането й се оказва недостатъчно. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения насрещен иск.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявени са главни кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, чл. 220, чл. 221, чл. 222 и чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 203, ал.

4

2 КТ.

Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лица с правен интерес, пред родово и местно компетентен съд.

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ; 3. размерът на претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.