Решение № 579 от 16.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Разград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С. при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С. Гражданско дело № 20253330101951 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ.

Предявен е иск от Д. Д. Д. срещу „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр. София, за осъждане на ответника да му заплати сумата 10 000 евро (след допуснато изменение на иска), частичен иск от 40 903,35 евро, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес, вследствие на причинените му телесни увреждания при ПТП от 15.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Твърди, че на 15.03.2025 г. около 22:00 ч. в близост до с. Езерче на път I-2, км 51-734, настъпило ПТП, при което водачът на л. а. „Фиат Добло“ с рег. № CP07HNZ М.Н. нарушил правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещия се л. а. „Инфинити КХ70“ с рег. № РР 3933 ВН, управляван от М.П.М.. В следствие на настъпилото ПТП ищецът, като пътник в л. а. „Фиат Добло“, получил телесни повреди.

Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано ДП № 62/2025 г. по описа на РУ Разград, пр. пр. № 397/2025 г. по описа на ОП Разград. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от Н. нарушения на правилата за движение по пътищата. Съществувала пряка причинна връзка между деянието и настъпилите телесни увреждания на ищеца.

За управлявания от М.Н. л. а. „Фиат Добло“ с рег. № CP07HNZ нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което следвало да се ангажира отговорността на НББАЗ. В тази връзка били изпратени писма и до Гаранционен фонд, от където получил отговор, че следва да насочи претенцията си към НББАЗ, тъй като английското бюро потвърдило за покритие.

На 22.05.2025 г. ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред НББАЗ, като представил всички документи, с които разполагал, но към настоящия момент не му било изплатено обезщетение, поради което за него бил налице правен интерес да предяви претенция за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП, пред съда.

В резултат на процесното ПТП ищецът получил следните увреждания: травматичен 1 шок; съчетана травма - глава, гърди, корем; контузио капитис; комоцио церебри; фрактура оса назална; контузио торацис; контузно абдоминис; мозъчно сътресение; амнезия; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници и др.

След инцидента, на 16.03.2025 г. пострадалият ищец бил приет по спешност в отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр.

Разград. Същият бил транспортиран до спешно отделение буйстващ и неадекватен, без ясен спомен за случилото се. При постъпването в болничното заведение бил в тежко състояние; психомоторно възбуден; с множество охлузни рани по лицето; разкъсно-контузна рана на носа и оток и насиняване на носа; охлузни рани по гръдния кош, корема и двата долни крайника; отслабено дишане. От КТ на глава били установени полифрагментна дислоцирана фрактура на назални кости и вомер; данни за интракраниална хеморагия.

След обсъждане на извършените прегледи и изследвания била назначена медикаментозна терапия. При проследяване на състоянието лекарите констатирали частично възстановяване, като имало известна дезориентация относно случилото се; признаци на обърканост, тревожност; краткотрайни колебания в настроението, свързано със стреса от травмата и дискомфорт в корема, трудно контактен.

Ищецът бил изключително амбициозен, добронамерен и отговорен човек с ясни амбиции и планове. Пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се справял в ежедневието и силно ограничил социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитвал в областта на травмите. Преди процесното ПТП имал динамичен начин на живот, спортувал, а след инцидента бил в невъзможност да извършва любимите си занимания. Нараняванията значително затруднявали нормалното му ежедневие, както и всички физически активности. Изпитвал дискомфорт и силна болка от травмите. Не можел да спи спокойно от болките в областта на гърдите и главата, получавал задух, сърцебиене и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпял изключителни и постоянни болки, оплаквал се от замайване, нестабилност в походката и главоболие.

Получените увреждания затруднили значително ежедневието на ищеца и повлияли отрицателно на психологическото му състояние. Силният стрес изживян както при самото ПТП, така и при лечението, което продължавало, се отразявал зле емоционално върху психиката на младия мъж, а силните болки от травмите му създавали особен дискомфорт.

След злополуката ищецът станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Затворил се в себе си и бил неуверен, особено когато трябвало да общува с други хора. Изпитвал страх от автомобили. Травматичният шок и съпровождащите го тревожност, депресивни състояния и напрегнатост все още не били отминали. Към настоящия момент страданията персистирали, като възстановяването му все още не било приключило. За времето на възстановяване той разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищецът получил силен стрес и страх по време на инцидента, които щели да останат в съзнанието му завинаги.

Счита, че причинените неудобства, болки, страдания и психически стрес следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.

Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащото МПС, а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно разпоредбите от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу НББАЗ, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер и присъждане на обезщетение за причинените му вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло, като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди, като моли за присъждане на разноски.

2

Оспорва изцяло отговорността на водача на лек автомобил „Фиат Добло“ с чуждестранен рег. № CP07HNZ, настъпването на ПТП и на вредоносните последици, доколкото от изложеното в исковата молба и представените с нея документи не се установявала вината му за произшествието и вредите на ищеца. Евентуално, в случай на установено виновно поведение на водача на МПС с чуждестранна регистрационна табела, оспорва изключителната му отговорност за реализиране на ПТП и на вредите. Твърди, че пострадалият Д. имал изключителен принос за настъпването на собствените си телесни увреждания, които били в пряка причинна връзка с противоправното му поведение, изразяващо се в нарушение на правилото за ползване на обезопасителен колан по време на пътуване в автомобил. Счита, че пострадалият щял да предотврати изцяло уврежданията си, ако като пътник в лекия автомобил „Фиат Добло“ по време на ПТП бил с правилно поставен обезопасителен колан.

Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, съответно от неговите законни представители, който лично и/или след неупражнен от родителите му надзор, пътувал в процесното МПС в 22:00 часа, като знаел или е бил длъжен да знае, съответно неговите родители са знаели или били длъжни да знаят, че МПС се управлява от неправоспособен водач, който не притежава валидно СУМПС и който водач шофирал след употреба на алкохол, чиято концентрация при настъпване на ПТП била 2,26 промила, като пострадалият, съответно родителите му, е/са знаел/и или е/са бил/и длъжни да знаят, че водачът бил под въздействието на алкохол по време на ПТП.

Евентуално твърди, че последиците от травмите за здравословното състояние на ищеца били пряк резултат от отказано от него и законния му представител лечение, съответно - отказ от продължаване на лечението.

Оспорва механизма на произшествието, както и вида, обема, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинноследствената им връзка с ПТП. Твърди, че всички или част от вредите, включително, но не само амнезия, дезориентация, обърканост, тревожност, въздействие на събитието върху емоционалната му сфера и неговата психика, травматични наранявания на глава, гърди, корем, крайници, били следствие от противоправната употребата на алкохол от непълнолетния пострадал, за което били налице индиции в представените от ищеца медицински документи, като увредите му не били причинени по време и във връзка с ПТП, евентуално били причинени при ПТП, но вследствие безпомощното състоянието, в което сам се поставил след употреба на алкохол в нарушение на забраната за употреба на алкохол от лица, ненавършили 18 години. Евентуално твърди, че телесните увреди били изцяло резултат от противоправното поведение на самия ищец, който по време на ПТП пътувал без поставен обезопасителен колан в МПС, управлявано от неправоспособен и употребил алкохол в концентрация 2,26 промила.

Оспорва размера на обезщетението, като завишен и несъобразен с принципа на справедливост и съдебната практика по сходни на настоящия казуси. Отделно, претендираният размер бил неоснователен, поради това, че вредите на ищеца не били настъпили вследствие ПТП или били настъпили изцяло или изключително, поради собственото му противоправно поведение.

Оспорва изцяло иска за законна лихва както поради неоснователност на главния иск, така и поради отпадане на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ на отговорността на ответника за заплащане на законна лихва, вследствие забавата на кредитора (ищеца), който при депозиране на извънсъдебната си претенция пред НББАЗ не изпълнил задължението си по чл. 380 от КЗ за посочване на банкова сметка, по която желае да му бъде изплатено застрахователното обезщетение. Оспорва и въведената с исковата молба начална дата на дължимост на лихвата за забава.

Съобразявайки становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и се установява от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 15.03.2025 г. около 22:00 ч. в близост до с. Езерче на път I2, км 51-734 е настъпило ПТП, при което водачът на л. а. „Фиат Добло“ с рег. № CP07HNZ М.Н. нарушил правилата за движение по пътищата, като излизайки от черен път отнел 3 предимство и реализирал удар с движещия се л. а. „Инфинити КХ70“ с рег. № РР 3933 ВН, управляван от М.П.М.. В следствие на настъпилото ПТП ищецът, като пътник в л. а. „Фиат Добло“, получил телесни повреди.

Не се оспорва, че гражданската отговорност на виновния водач не е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което следва да бъде ангажира отговорността на ответното бюро. Няма спор и относно обстоятелството, че ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение пред НББАЗ, с оглед настъпилото застрахователно събитие, на 22.05.2025 г., но липсват данни за осъществено плащане на претендираното обезщетение за вреди.

Няма спор, а и се установява от справка от ОД на МВР Разград, че на виновния водач М.Н. Н. към 15.03.2025 г. не е издавано българско свидетелство за управление на МПС и същият е неправоспособен.

От доказателствата по делото е видно, че във връзка с процесното ПТП в ОП Разград е образувано досъдебно производство – пр. пр. № 397/2025 г., ДП № 330-ЗМ-62/2025 г. по описа на ОДМВР Разград, което е на производство и разследването по същото не е приключило.