Определение № 1389 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. София, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501188 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна в ъ з з и в н а ж а л б а вх.

№28007/27.02.2026 година о т „Синдикална взаимнозастрахователна кооперация-СиВЗК“, гр.София, район Възраждане, пл.Македония, 1, ет.13, ЕИК-104097300, представлявано от квесторите Р. Г.-С. и С. С., чрез ад.Х.Х. и по въззивна частна жалба вх. №30028/05.03.2026 година от Б. Г. Г., чрез адв.В.

Т. П. против определение № 3771/16.02.2026 година, постановено по в.гр.д.

№20251100507739 по описа на СГС, ГО, възз.IVа състав, с което е спряно производството до приключване на производството по гр.д.2927/2019 година по описа на СРС, 56-ти състав с влязъл в сила съдебен акт.

Частните жалбоподатели твърдят в жалбите си, че определението е неправилно, тъй като не е налице преюдициалност между двете производства.

Предмет на в.гр.д. №20251100507739 по описа на СГС, ГО, възз.IVа състав е изплащането на трудово възнаграждение на ищеца като председател на СиВЗК, а гр.д. 2927/2019 година по описа на СРС, 56-ти състав е с предмет законността на уволнението и произтичащите обезщетения на ищеца като Риск мениджър на СиВЗК. Жалбоподателят Б. Г. Г. твърди, че с отговора на исковата молба работодателят признава, че с уволнението от 2018 година не е прекратявал трудовото правоотношение, за длъжността, за която се търси възнаграждение, а само за длъжността „Риск мениджър“, тъй като това е 1 извън правомощията на квесторите. Молят въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частните жалби са подадени от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Производството по в.гр.д. №20251100507739 по описа на СГС, ГО, възз.IVа състав е образувано по въззивна жалба на Б. Г. Г. срещу решение от 22.06.2022 г., гр.д. 60089/2020 г., СРС, 119 с-в.

Видно от твърденията в исковата молба с вх. №22023639/02.12.2020 година на Б. Г. Г., по която е образувано гр.д. гр.д. 60089/2020 г., СРС, 119 с-в е, че ищецът е твърдял, че престира работната си сила в полза на „Синдикална взаимнозастрахователна кооперация-СиВЗК“ на длъжност „председател“ и „Риск мениджър“, като с допълнително споразумение от 29.05.2017 година страните се споразумяват, че считано от 01.06.2017 година Б. Г. Г. има право на месечно брутно трудово възнаграждение за длъжността „Председател“ на кооперацията в размер на 6262,08 лева, като плащането следва да се извършва ежемесечно до края на месеца. В средата и края на 2017 година КФН приема серия от административни актове, насочени към създаване на предпоставки за отнемане на лиценза. На 15.10.2018 година му е връчено предизвестие, с което е предизвестен, че считано от 15.11.2018 година трудовото му правоотношение за длъжността „Риск мениджър“ е прекратено, по силата на закона. Срещу това незаконно уволнение е образувано дело по предявени от него искове за установяване незаконосъобразността му. На 27.11.2018 година му е връчена заповед 6/15.11.2018 година, с която се прекратява трудовия му договор за длъжността Председател.Тази заповед привидно създава основание за недопускане на служителя на работа. В исковата молба е формулиран петитум за осъждане на „Синдикална взаимозастрахователна коооперация-СиВЗК да заплати на Б. Г. Г. сумата от 144027,61 лева, представляваща брутното трудово възнаграждение на служителя за длъжността „председател на кооперацията“ за периода 16.11.2018 година – 16.11.2020 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода до 23.11.2020 година в размер на 13753,11 лева, а в условията на евентуалност да заплати сумата, на основание незаконно 2 недопускане до работа.

С определение от 07.02.2022 година е допуснато изменение на исковете, чрез тяхното увеличаване.

С решението се отхвърлят предявените от Б. Г. Г. срещу „Синдикална застрахователна кооперация – СиВЗК“ искове за сумата 152 183,68 лв.

(поправено от 144 027.61 лв. с решение от 12.09.2023 г.) – трудово възнаграждение за времето от 16.11.2018 г. до 16.11.2020 г. и сумата 15 319,20 лв. (поправено от 13 753.11 лв. с решение № 20102689 от 12.09.2023 г.) обезщетение за забава за времето от падежа на задълженията до 01.12.2020 г.; както и евентуалните искове за сумата 152 183,68 лв. (поправено от 144 027.61 лв. с решение № 20138291 от 26.03.2025 г.) – обезщетение за недопускане до работа за времето от 16.11.2018 г. до 16.11.2020 г. и сумата 15 319,20 лв.

(вместо 13 753.11 лв.) – обезщетение за забава за времето от падежа на задълженията до 01.12.2020 г.

С представеното по делото решение от 30.09.2019 г., постановено по гр.д. 2927/2019 г., СРС, 56 с-в са уважени предявените от настоящия ищец Б. Г.

Г. срещу настоящия ответник „Синдикална застрахователна кооперация – СиВЗК“ искове за признаване за незаконно на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ с предизвестие изх.№ 457 от 11.10.2018г. за длъжност „Риск мениджър“, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Риск мениджър“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 76 669.44 лв. - обезщетение за оставане без работа през периода 15.11.2018 г. - 15.05.2019 г., ведно със законната лихва, като са отхвърлени иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 113 676 лв. и направеното при евентуалност възражение за прихващане със сумата 27 726.99 лв. - изплатено без основание възнаграждение за длъжността „Председател“ през периода 16.06.2017 г. 30.09.2017 г.

Решението е било потвърдено с решение №4490/23.07.2020 година по в.гр.д.16953 по описа за 2019 година на СГС.

Това решение е отменено с решение, постановено по гр.д.3979 по описа за 2020 година на ВКС, III гр.о., като в мотивите на решението е посочено, че съдебният състав намира, че при постановяване на акта си, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в отклонение на приетото в т.2 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС не е 3 констатирал липсата на извършен от първата инстанция точен доклад.

Доколкото „регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна“, а в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл.5 ГПК/, „въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон“ дори и при липса на оплакване в жалбата, въззивният съд е бил длъжен /след като първата инстанция не е направила това/ да изведе подлежащите на доказване факти, да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест и да укаже необходимостта от ангажиране на доказателства. Когато съдът е сезиран с искане за признаване на едно уволнение за незаконно и неговата отмяна, първото с което той трябва да е наясно, е – кое е прекратеното трудово правоотношение. Без яснота по този въпрос, произнасянето и решаването на спора би било невъзможно. В случая, съдът е следвало да констатира, че предизвестието, което работодателят е изпратил до служителя касае длъжността „риск мениджър“, заповедта за уволнение касае длъжността „председател кооперация в СиВЗК“, искането на ищеца е за възстановяване на длъжността „председател“, ответникът е твърдял, че уволнението касае длъжността „риск мениджър“ /за която няма отправено искане за възстановяване/, като нито първата, нито въззивната инстанции са изследвали въпроса – дали длъжността „риск мениджър“ е самостоятелна длъжност и дали е възникнало правоотношение, във връзка с изпълнение на нейните функции. /По делото е било безспорно само изпълнението от ищеца на длъжността „председател кооперация“ в „СиВЗ“, считано от 2004г., когато е проведен избора му/. Изложеното налага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който следва да изясни предмета на спора, съобразявайки гореизложените указания.

При връщане на делото е образувано в.гр.д.№ 2656/2022 г., СГС, II –Г св, който е прогласил нищожността на първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на СРС от друг състав.

С решение № 267 от 14.05.2025 г., гр.д. № 3489/2024 г., ВКС, III г.о., се отменя въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на СГС по съображения, че решението не е нищожно, а въззивният съд следва да изпълни дадените указания с предходното отменително решение, като делото е върнато за произнасяне с ново решение от друг състав на въззивния съд.

4

Понастоящем делото е висящо, като е образувано в.гр.д.5748 по описа за 2025 година на СГС, II –Е въззивен състав, което е обявено за решаване.

Съдът намира, че при преценка на законосъобразността на постановеното спиране следва да изходи от дадените задължителни указания по гр.д.3979 по описа за 2020 година на ВКС, III гр.о., в които е посочено, че в изпълнение на приетото в т.2 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС следва да констатира липсата на извършен от първата инстанция точен доклад и да изясни предмета на спора, като уточни кое е прекратеното трудово правоотношение, като съобрази изявленията на страните.

Налага се извод, че едва със стабилизирането на съдебния акт по гр.д.

2927/2019 г., СРС, 56 с-в ще се разреши със сила на пресъдено нещо какъв е предмета на този гражданскоправен спор, тъй като едва след изпълнение на дадените указания, въззивният съд ще се произнесе с решението си дали е сезиран с иск за прекратяване на трудовото правоотношение „Председател“ или „риск мениджър“, което е въпрос преюдициален за предмета на в.гр.д.

№20251100507739 по описа на СГС, ГО, възз.IVа състав.

Следва да се отбележи, че изявленията на страните по настоящето дело, в които същите заявяват, че предмет на в.гр.д.5748 по описа за 2025 година на С Г С , II –Е въззивен състав е трудовото правоотношение относно „Риск мениджър“ не могат да обусловят извод за липса на преюдициалност, тъй като от значение е формулираното искане и изложени обстоятелства в исковата молба, по която е образувано гр.д. 2927/2019 г., СРС, 56 с-в, преценката, по което следва да се извърши от съда, пред който е образувано делото и не може да бъде извършвана инцидентно, въз основа на твърдения по настоящето дело.

Съдът намира, че са налице предпоставките за спиране, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, предвид преюдициалността по делата.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3771/16.02.2026 година, постановено по в.гр.д. №20251100507739 по описа на СГС, ГО, възз.IVа състав, с което е 5 спряно производството до приключване на производството по гр.д.2927/2019 година по описа на СРС, 56-ти състав с влязъл в сила съдебен акт Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6