Решение № 241 от 24.11.2022, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 886/2022
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 24.11.2022
- В сила
- 13.03.2023
- Състав
- Димитрина Николова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.1, изр.2 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. Монтана, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221630200886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200130/ 20.07.2022г. на Директор на дирекция „Инспекция на труда“ на „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от О. М. П. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият дружеството, който чрез пълномощника си адв.Н., АКСофия обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представя молба, в която излага доводи по същество.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в 1 съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 31.05.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в обект „Офис Монтана“, находящ се в гр.Монтана, ул.“Д.Е.“, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, видно от представената разчетно-платежна ведомост (фишове) за месец декември 2021г, е че работодателят не е изплатил в установените срокове (до 30-то число на следващия месец) на Б.И.Г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2021г., начислена по ведомост в размер на 416,88 лв., (както и на Й.И.Й., Б.Й.К., Л.И.Т., Я.Г.К., Ц.Н.Ц., П. М.ов П., С.Д.А.).
От събраните в хода на производството доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Нарушението е отстранено веднага след установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на административно - наказателното производство със съставения АУАН, а именно чрез представяне на всички изискващи се по закон документи, на проверяващите лица. В конкретният случай контролният орган, правилно е преценил че се касае за маловажно нарушение, като е приложил разпоредбата на чл.415в от КТ, която предвижда „глоба“ или „имуществена санкция“ в много по-ниска като размер от разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. От друга страна не са налице доказателства сочещи за настъпили вредни последици за работниците или служителите.
2
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ това е основно задължение на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и изпълзвана от него работна сила на работника или служителя. То включва включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника, поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи е задължителна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника или служителя банка.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл.415в, ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200130/ 20.07.2022г. на Директор на дирекция „Инспекция на труда“, с което на „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от О.
М. П. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София, ул.“М.П.“ № 4-6, представлявано от О. М. П., с ЕИК 111560974 да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4