Определение № 3140 от 07.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3140 гр. София, 04.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503034 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на Комисия за отнемане на законно имущество (КОНПИ), както следва:

Частна жалба с вх.№ 273611/17.06.2024 г. е против определение № 263794 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д.№15342/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, с което КОНПИ е осъдена да заплати на ответника по делото Т.

Д. Т. сумата от 1 333 лв., разноски за производството с оглед прекратената част от иска. В нея се твърди, че определението е неправилно, поради това, че при присъждане на разноските от една страна съда не се е съобразил с разрешенията дадени с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна поддържа, че разноски се присъждат при пълно развитие на производството в съответната инстанция в зависимост от изхода на спора. Поради изложеното моли определението да бъде отменено.

Частна жалба с вх.№ 275981/18.07.2024 г. е против определение № 264251 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д.№15342/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на определение № 262043 от 18.03.2024 г. по гр.д.№ 15342/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, в частта за разноските, с което КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 2 988 лв. – държавна такса, 1 съобразно направения частичен отказ от иска. В жалбата Комисията сочи, че КОНПИ е освободена от заплащане на държавна такса в производствата по отнемане на незаконно придобито имущество. Освен това поддържа, че действията на Комисията са израз на публична власт по отношение на незаконно придобито имущество и по предявените искове по ЗОНПИ ( ЗОПДНПИ (отм.)) не следва да се заплаща държавна такса, като Комисията следва да ползва привилегията на чл.84, ал.1 от ГПК към който препраща специалния закон. Поради изложеното моли да се отмени обжалваното определение.

Ответната страна, Т. Д. Т., в срока за отговор е взел становище по жалбите.

Софийски Апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването. Подадени срещу валидни и допустими съдебни актове, следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството по делото е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ (сега КОНПИ), против Т. Д. Т., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в исковата молба, на основание 74, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5 от ЗПКОНПИ, да бъде отнето подробно описано имущество от ответника на стойност 2 372 004.55 лв.

С определение № 262043 от 18.03.2024 г. Градският съд е прекратил производството по гр.д. № 15342/2018 г., по описа на СГС, ГО, I-4 състав, поради извършен частичен отказ от иска на КОНПИ за сумата от 74 693.39 лв., представляваща част от общо заявената в размер на 2 372 004.55 лв., като производството е останало висящо за остатъка в размер на сумата от 2 352 475.66 лв. С определението е осъдена КОНПИ да заплати по сметка на СГС сумата от 2 988лв., представляваща държавна такса по осъдителния иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗОНПИ, срещу Т. Д. Т..

С определение № 263794 от 05.06.2024 г., съдът е осъдил КОНПИ да заплати на Т. Т. сумата от 1 333 лв., представляваща сторените в 2 производството разноски по прекратената част от иска.

С постановеното по делото определение № 264251 от 26.06.2024 г. е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на определение №262043 от 18.03.2024 г. в частта за разноските, в която ищецът е осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС с оглед прекратената част.

По възраженията в частна жалба с вх. № 275981/18.07.2024 г.:

Този състав на САС приема, че първоинстанционният съд не се е отклонил от актуалната практика на ВКС при действието на ЗОНПИ (с предходно заглавие ЗПКОНПИ), относно това, дали КОНПИ дължи държавна такса при отхвърляне на исковата претенция, евентуално при прекратяване на производството, поради оттегляне на исковата молба/оттегляне на въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. С разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. – при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на цитираната разпоредба на чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор по делото – възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. – възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска, евентуално при прекратяване на производството поради оттегляне иска. Това следва и от същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект – за ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент.

Неоснователен е доводът на комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т.1 от ГПК. КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по 3

ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от повисш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОНПИ комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер. На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по ЗОНПИ да попадаше в приложното поле на чл.84, т.1 от ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от изричната норма в самия специален закон – цитираната по-горе разпоредба на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото. В заключение, въззивникът - ищец КОНПИ дължи, на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, заплащане на държавните такси по делото, включително такава при прекратяване на производството, поради оттегляне на част от предявения иск.

По възраженията в частна жалба с вх. № 273611/17.06.2024 г.:

В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, като основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор - в този случай за същия възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение №263794 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д.№15342/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №264251 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д.№15342/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5