Решение № 260268 от 04.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Варна,

4.08.2020 в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ Vс-в в публичното заседание на двадесет и първи юли 2020г в състав Председател : ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

Членове :

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретаря Доника Христова като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д.N 1220 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е образувано по жалбата на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“АД вх.№ 13604 /17.02.2020г срещу решението на ВРС-41с-в № 486/03.02.2020г по гр.д. № 13397/2019г, с което са уважени исковете, като Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО уволнението на В.Т.Б. ЕГН ********** ***,извършено със Заповед № 105/05.08.2019г на Изп.директор и Главния финансов директор на „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД ЕИК …….. и седалище и адрес на управление гр.В. р-н„В.В.“, Летище Варна, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ ; ОСЪДЕНО

Е дружеството да заплати на ищцата сумата от 2419,70лв, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, за периода от 5.08.2019г до 5.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.06.2018г до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.344 ал.1 т.3 КТ, както и сумата от 387,51лв

- сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК ; и сумата от 276,79лв в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса по предявените искове, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението, като моли за неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване на исковете й.

Посочва, че правилно РС е приел извършено от компетентен орган съкращаване на щата за реално, но изразява несъгласие с последващите мотиви на съда, в които приема, че работодателят имал задължение да извърши подбор още към 2.07.2019г Счита този извод за противоречащ на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че в конкретния случай за работодателят не е съществувало задължение да извърши подбор. Отделно от това, подборът бил и невъзможен поради закрилата, с която се ползвала бременната служителка М.К..

Неправилно РС е приел, че работодателят е следвало да извърши подбор към 2.07.2019г, а не към датата, на която реално е било взето решение за съкращаване в щата в един последващ момент. Това било така защото към датата 2.07.2019 не било налице валидно взето решение за съкращаване в щата. Такова е било прието по-късно-с решението на УС от 1.08.2019г, влязло в сила от 2.08.2019г.

За периода от 2.07.2019г до датата на уволнението ищцата реално е заемала по-късно съкратената длъжност „Експерт, връзки с обществеността".

Едва от 2.08.2019г било налице реално съкращаване в щата и за работодателя е възникнала възможността да прекрати трудовото правоотношение на това основание.

С оглед възприетата практика на ВКС, когато съкращаването в щата се отнася до единствена по естеството си трудова функция - щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответният работник или служител, който заема тази единствена длъжност, или да направи подбор съобразно критериите и с оглед целите, посочени в чл.329 КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно за това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор, в резултат на което той би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава.

В конкретния случай,

Счита, че РС като не е обсъдил в пълнота събраните доказателства по делото, е достигнал до необоснован извод относно идентичността на двете длъжности „Експерт, връзки с обществеността" и „Експерт, дигитален маркетинг", което било проява на нерабзиране на съвременния свят на социалните медии.

Съпоставката на длъжностната характеристика за заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „Експерт, връзки с обществеността" и за длъжността „Експерт, дигитален маркетинг", представени и приети като писмени доказателства по делото, налага извод за качествени различия в трудовите задължения, отговорности и компетенции за заемането на двете длъжности.

Основната цел на длъжността, заемана от ищцата, съобразно длъжностната характеристика, била да организира дейността по осъществяване на връзки с обществеността, информацията и рекламата, а преките й задължения включвали поддържане на връзки с традиционните медии, изготвяне и подаване на прес съобщения, организиране и осъществяване на пресконференции, брифинги и срещи и други публични изяви за създаване на положителен имидж на дружеството.

Съществена част от трудовите и задължения е било участието в подготовката и разпространението на вътрешно-фирмения вестник на дружеството. На ищцата било възложено да следи за публикации и да прави обзор на новините в областта на туризма и авиационната индустрия, както и да създава архив на материалите и да ги обобщава.

Ключов момент бил участието в разработването на планове за действие по отношение на комуникациите по време на възможни кризисни конфликтни ситуации, както и участието и в кризисния щаб.

Друго задължение на ищцата е организирането и участието в осъществяване на имиджови и вътрешно-фирмени събития и събития на контрагенти.

Нито една от посочените по-горе ключови функции не била част от задълженията и отговорностите за позицията „Експерт, дигитален маркетинг".

Основните нейни цели са с фокус социалните медии

-планиране и създаване на съдържание (текст, графики, снимки) в крак със съвременните тенденции в социалните медии; проследяване трафика в уеб страниците и социалните канали на дружеството; управляване дизайна на интернет страниците на компанията; поддържане на контакт с графични дизайнер, фотографи и видеооператори с цел изготвяне на уникално и ангажиращо съдържание.

Друго задължение е изпълнението на дейност, свързани с оплаквания на клиенти, съгласно действащите правила и процедури на компанията.

Качествено различните функции и отговорности за двете позиции, определят и разликите в компетенциите за заемането им: за „Експерт, дигитален маркетинг" има по-скоро IT и технически характер, тъй като изисква дигитална компетентност - опит в областта на дигиталния маркетинг и поддържане на бизнес профили в социалните мрежи; познания по графичния дизайн; владеене на специализирани програми за създаване на мултимедийно съдържание - програми за обработката на снимки, ползване на технически настройки за предоставяне на информацията в социалните медии и др.

Други специфични компетенции за тази длъжност са социалните компетенции - умението да се общува свободно с различни хора, независимо от степен на образование, полови и други различия, като проявява гъвкавост и креативност в стила си на общуване с другата страна.

Предвид възложените й функции за заеманата от ищцата длъжност такиа спефифични умения не са били изисквани.

Основна функция за „Експерт, връзки с обществеността" е организация и ръководство на екипа при отсъствието на началник отдела – да отговаря за издаването на вестника на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД (т.15), осъществява функции по администрирането на екипа и работата в отдела (т.28), координира работата с други отдели в компанията и съгласува с мениджмънта (т.29).

За разлика от нея, позицията „Експерт, дигитален маркетинг" няма ръководни функции и е свързана с пряка изпълнителска работа, което само по себе си изключва идентичност или сходство с длъжността „Експерт, връзки с обществеността".

Така само ръководните функции за длъжността „Експерт връзки с обществеността" я правят качествено по-различна от длъжността „Експерт, дигитален маркетинг".

На следващо място се посочва, че от писмените доказателства се установява, че титулярът на длъжността „Експерт, дигитален маркетинг" М.К. е била бременна, което наложило назначаването на неин заместник А.Р. до завръщането й на работа. Съгласно константната съдебна практика при подбор следва да участва титулярът, а не неговия заместник. В конкретния случай, обаче, подборът е бил невъзможен, тъй като една от двете служителки-титулярът на длъжността „Експерт, дигитален маркетинг" е била бременна служителка, която се ползва със закрилата на чл.333 ал.5 КТ и същата би могла да бъде уволнена единствено на основание чл.328 ал.1 т.1 7, 8 иили 12 КТ или на осн.чл.330 ал.1 и ал.2 т.6 КТ. Следователно, по отношение на М.К. е било неприложимо уволнителното основание „съкращаване в щата" по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ. Ако беше съобразил това, съдът щеше да приеме, че на посоченото основание е следвало да бъде уволнена именно ищцата.

ВРС не е обсъдил направеното от дружеството възражение, че ищцата не е отговаряла на изискването за заемане на позицията „Експерт, дигитален маркетинг", тъй като не притежава висше образование. Ищцата притежавала диплом от Университета на Канзас, която не би могла да се признае за диплом за завършено висше образование. Разпоредбата на чл.10 ал.2 т.4 от Закона за висшето образование възлага на Министъра на образованието, младежта и науката, в качеството му на държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование, да организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за признаване на висшето образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. По делото не бяха представени доказателства дипломата на ищцата от Университета на Канзас да е легализирана и призната по официалния ред за диплом за завършено висше образование.

По изложените съображения счита, че РС е следвало да отхвърли предявения от ищцата иск по чл.344 ал.1 т.1 и съответно акцесорната претенция по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Поради това моли за отмяната на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждането на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 21289/12.03.2020г В.Т.Б., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това число и заплатено адв. възнаграждение.

В исковата си молба В.Б. излага, че през м.август 2017г кандидатствала за позицията „Експерт връзки с обществеността“ на ответното дружество. За да бъде одобрена за позицията, преминала конкурс на три тура, бил проведен изпит върху презентационни умения, писане, превод и т.н., като голяма част от заданията били на английски език.

На 21.09.2017г ищцата получила предложение от ответното дружество да започне работа на длъжност „Експерт връзки с обществеността и комуникации“ към Централно управление, отдел „Връзки с обществеността и комуникации“. Отделът се състоял от началник и трима експерти. Централно управление било ръководна структура на летища Варна и Бургас. Когато започнала работа, ищцата разбрала, че позицията „Експерт връзки с обществеността и комуникации“ е нова – създадена била такава позиция във Варна и в Бургас.

През първия работен ден била информирана, че новата позиция във Варна е създадена, за да се развият социалните профили на компанията - Фейсбук страници на двете летища, Туитър, Инстаграм и т.н., както и да се подобрят дигиталните комуникации. За изпълнение на поставените задачи УС на дружеството приел промяна на длъжностното и щатното разписание на Централно управление.

На 24.10.2017г. ищцата изготвила презентация наречена „Стратегия на социалните медии“, в която описала както трябва да се изготви, за да има дружеството успех в тази сфера. Колежката на ищцата М.К. продължила работа по дадените от ищцата препоръки. Ищцата продължила да управлява социалните мрежи и да помага на Мелиха в тази сфера.

Твърди, че останала администратор на социалните мрежи на ответното дружество докато не била изтрита от тях следобед на 06.08.2019г.

На 5.08.2019г й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.328 ал.1 т.2 предл.2-ро КТ. В заповедта било посочено, че трудовият договор се прекратявал поради съкращаване на щата за длъжността.