Определение № 409 от 09.07.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Монтана, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20221600100377 по описа за 2022 година

Производството по делото се разглежда след отменително определение №1193/16.05.2024година, с което е отменено Решение №73 от 13.03.2024година по гр.д.№377/2022година по описа на МОС, в частта в която е прекратено производството по молба с правно основание чл.248 от ГПК подадена от КОНПИ като недопустима и оставя същата без разглеждане и делото е върнато на ОС Монтана за произнасяне по молбата на КОНПИ с правно основание чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила молба вх.№782/20.02.2024година от КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските, като същото се отмени в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса по сметка на МОС с твърдение, че съгласно разпоредбата на специалния закон, а именно чл.154, ал.З от ЗОНПИ приложима по силата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗПК, ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса по производства за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ведно с това, съгласно разпоредбата на чл. 84. ал. 1 от ГПК, държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрично предвидените изключения, а именно когато предмет на спора са частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, не попада в посочените изключения, в които следва да бъде заплатена държавна такса за водене на граждански дела.

Моли съда да измените Решение №289 от 18.12.2023 г., поправено с Решение №45 от 13.02.2024 г., постановени по гр. дело №20221600100377 по 1 описа за 2022 г. на Монтански окръжен съд в частта, в която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 8416 лв., като неправилно и незаконосъобразно, с оглед обстоятелството, че държавна такса е недьлжима съгласно чл.84, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 162, ал.2, т.5 от ДОПК.

Съгласно чл.248,ал.2 от ГПК съдът е съобщил на страните за исканото допълване и изменение на решението с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

Ответната по молбата страна редовно известена не е взела становище по нея.

МОС като прецени събраните по делото доказателства, приема следното.

Съгласно чл.248,ал.2 от ГПК в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

С решение №45 от 13.02.2024година по настоящето дело е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №289 от

18.12.2023година по гр.д.№377/2022година по описа на МОС като, в диспизитива на решението на стр.16 от същото в абзац 5 последен ред вместо 84166 да се чете 8416лева.Тази част на решението касае дължимата държавна такса от ищеца при приключване на производсвото.На 20.02.2024 година е постъпила молба по чл.248 от КОНПИ за изменение в тази част на решението, като не се присъжда тази такса, тъй като ищецът не дължи държавна такса на основание чл.841ал.1 от ГПК.

МОС намира молбата за допустима и подадена в срок, а разгледана по същество за неоснователна.съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, при подаване на исковата молба ищецът не внася държавна такса. Но същият дължи държавна такса, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, към момента на постановяване на решение за отхвърляне на иска, при което съгласно чл. 71, ал. 1, изр. първо ГПК във вр. с чл. 68 ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, КПКОНПИ следва да заплати в полза на МОС 2 държавна такса в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв..

Както е изяснено в определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28, но по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото.

По действащия закон е налице изрична разпоредба /чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, идентична на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)/, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото.С оглед на факта, че исковата претенция е отхвърлена изцяло, ищецът дължи дъравна такса съобразно чл.157,ал.2 от ЗПКОНПИ така както е изчислена и определена от съда.

С оглед гореизложеното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№782/20.02.2024година подадена КОНПИ чрез И.Ц.-старши инспектор в ТО *при ДД *на КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред САС.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 3