Решение № 1234 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Д. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330205416 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №

25-1030003976/20.06.2025г., с което на Х. Х. Д. е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание:

- се сочат уважителни според жалбоподателя причини за движението й в лентата за принудително спиране, въз основа на което се мотивира несъставомерност на деянието;

-се навеждат аргументи, че като е игнорирал уважителните причини, посочени още във възражението срещу АУАН, наказващият орган е допуснал СПН и е ограничил правото на защита на жалбоподателя;

-се аргументират пороци в доказателствената дейност на наказващият орган;

-алтернативно се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Моли се за отмяна на НП и се претендират разноски.

- Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

По делото се установява, че на 26.05.2025г., в 15:50 часа, в община Марица, на път автомагистрала № А-1 /АМ Тракия/, 121 км, в посока към гр.

София, Х. Х. Д. управлявала личния си лек автомобил ***, с рег. № ****, в аварийната лента на АМ Тракия.

Съдът прие, че така посоченото в НП е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства: показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН.

По-важното обаче е, че нито във възражението срещу АУАН, нито в жалбата срещу НП жалбоподателката не е оспорила факта, че на посочените в НП време и място е управлявала личния си лек автомобил в аварийната лента на АМ Тракия, поради което този факт се приема не само за доказан от материалите по делото, но и за безспорен между страните.

Както във възражението срещу АУАН, така и в жалбата срещу НП жалбоподателят излага твърдения, че признатото управление на МПС в аварийната лента на АМ Тракия се дължало на налични уважителни причини.

Тоест основният спорен по делото въпрос всъщност е правен и той е дали безспорното управление на МПС в аварийната лента в случая е позволено от закона или забранено, респективно съставомерно.

ОТНОСНО

ВЪЗРАЖЕНИЯТА

2

НА

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

ЗА

НАРУШЕНИЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

1/ Възражението, че НП било опорочено, доколкото нарушението било установено само въз основа на показанията на св. Ц., е неоснователно.

Действително не е спорно, че актосъставителят не е бил очевидец на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика няма законодателна забрана АУАН да се издава за нарушения, на които актосъставителят не е присъствал лично. Точно обратното, случаите, когато актосъставителят е очевидец са по-скоро изключение. В общия случай актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението и съставя АУАН въз основа на сведения от присъстващи, включително и участници в ПТП.

Така изрично Решение № 2283 от 05.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2502 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.

Да се приеме обратното, че АУАН може да се съставя само въз основа на непосредствени впечатления на актосъставителя, би влезнало в противоречие с базисния принцип на чл. 14, ал.2 НПК, че „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“

Не може да бъде упрекнат актосъставителят и за това, че е дал вяра на един участник в движението, а не на друг, доколкото същият, подобно на съда, може да цени доказателствата по преписката по вътрешно убеждение и въз основа на тази свободна преценка да издава АУАН. А дали преценката му е правилна, подлежи на съдебен контрол.

Възраженията, че актосъставителят се доверил на св. Ц. заради роднинската му връзка с Б. Р., останаха на ниво внушения, като от жалбоподателя не бяха представени реални доказателства в тази насока.

2/ Възраженията, свързани с поведението на св. Ц., са изцяло ирелевантни за отговорността на жалбоподателката. Административно наказателната отговорност е лична, поради което въпросите:

- дали св. Ц. е извършил нарушение на ЗДвП или не;

- дали е ангажирана неговата лична административно-наказателна отговорност или не са изцяло неотносими към личната отговорност на жалбоподателката.

Във връзка с тези доводи на жалбоподателката следва да се напомни, че 3 съдът не разполага с възможност да указва на контролните органи на кое лице да се издаде АУАН, като това е въпрос на добросъвестно и законосъобразно изпълнение на служебните им задължения, за което носят дисциплинарна отговорност пред съответния административен ръководител.

3/ Видно от докладна записка от 12.06.2025г., писменото възражение на жалбоподателя е изрично обсъдено и е счетено за неоснователно, поради което не може да се приеме, че възраженията й срещу АУАН в нарушение на процесуалните правила са игнорирани. Въпросът дали становището на наказващия орган по възраженията на жалбоподателя всъщност е правилно е такъв по правилното приложение на материалния закон, за което ще се вземе становище по-долу.

4/ Предвид принципа за непосредственост в наказателния процес и доколкото съдът извърши личен разпит на актосъставителя в откритото заседание, то твърдените от защитника фактически несъответствия в приложените по делото докладни записки не се отразяват на доказателствените изводи на съда, тъй като, съобразявайки се със забраната в наказателния процес за подмяна на първични доказателства с производни, съдът отчита при формиране на вътрешното си убеждение гласните доказателствени средства, които непосредствено е събрал, а не производните по характера си удостоверителни изявления за факти в посочените докладни записки.

5/ Твърденията на жалбоподателката за провокативно поведение от страна на св. Ц. (многократно засичане на пътя), което я принудило да навлезе изцяло в лентата за принудително спиране, останаха недоказани по делото, доколкото не бяха подкрепени с никакви годни доказателствени средства от жалбоподателката, при тежест лежаща върху нея. В тази връзка следва да се отбележи, че твърденията на жалбоподателката от жалбата представляват обстоятелства, които подлежат на доказване на общо основание, като част от доказателствения процес, но не и доказателства за твърдените факти.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Съгласно чл. 58, т.3 от ЗДвП /в редакцията към датата на вмененото нарушение/: „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се 4 движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.“

Според санкционната норма на чл. 178ж ЗДвП: „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път“.

От систематичното тълкуване на посочените норми е видно, че според редакцията на закона към момента на деянието управлението на МПС в лентата за „принудително спиране“ не е съставомерно и наказуемо, ако се дължи на повреда на пътното превозно средство и/или на здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Тежестта на доказване на изключението е върху жалбоподателя.

В процесния случай жалбоподателят на етап съдебно следствие проведе успешно доказване в тази насока, доколкото от приложената към преписката рецепта и от разпита на водения свидетел Г. И. Д. (личен лекар на жалбоподателката) се установи, че в колата на жалбоподателката, заедно с н е я пътувала дъщеря й Д., на която й прилошало и тя повърнала.

Жалбоподателката се свързала с личния лекар, който препоръчал незабавно спиране на безопасно място и оказване помощ на детето, съобразно издадената рецепта. След което жалбоподателката предприела движение в аварийната лента с цел намиране на безопасно място за спиране с оглед изпълнение указанията на медицинския специалист. Вечерта на същия ден детето било заведено при лекаря и той й включил система за стабилизиране на състоянието й.

Показанията на водения от защитата свидетел Г. И. Д. се кредитират, доколкото съответстват на показанията на самия актосъставител, който на непосредствен въпрос от страна на съда призна, че в колата на жалбоподателката е имало дете, но не е изследвал при съставяне на акта какво е здравословното му състояние, нито е изследвал въпроса дали факта, че му е прилошало, се намира в причинна връзка с поведението на жалбоподателката.

На следващо място актосъставителят установи, че пътната обстановка е била усложнена, с тапа в движението по магистралата, което е 5 създавало опасност за движението като цяло.

От гореизложеното е видно, че предвид безпротиворечиво установеното от доказателствата изключение по смисъла на чл. 58, т.3 ЗДвП, деянието на жалбоподателката е несъставомерно и НП следва да се отмени.

Предвид липсата на извършено административно нарушение, алтернативно излагания довод за приложение на хипотезата на чл. 28 ЗАНН не може да се обсъжда.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1000 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна и като съобрази:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;