Решение № 1421 от 25.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Варна, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря И.а Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110108051 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу И. Г. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 4561,98 лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и 98 ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.10.2021 г. до 10.02.2023 г. на адрес ***; сума в общ размер на 281,27 лв. (двеста осемдесет и един лева и 27 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 08.06.2022 г. до 18.04.2023 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2337/26.04.2023 г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 9278/05.03.2024 г. по ЧГД № 4267/2023 г. по описа на ВРС.

Твърди в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение.

Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в качеството му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден недвижим имот, такива в посоченото отчетено количество. Излага, че претендираната сума за главница в размер на 4561,98 лв., представлява цена на общо количество от 1862 м³ фактурирани В и К 1 услуги по партида с номер на платец 54377, в това число 1015 м³ В и К услуги за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., отчетени въз основа на корекционна процедура, и 847 м³, припадаща се част за периода 28.04.2022 г. – 10.02.2023 г. въз основа на реален отчет.

Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който исковете се оспорват като недопустими и се излагат съображения за тяхната неоснователност както по основание, така и по размер. Сочи се, че в заповедното производство се претендира заплащането на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 28.10.2021 г. – 10.02.2023 г., за които са издадени фактури, а в исковото производство съгласно уточнението на иска се претендира заплащане на суми, част от които са начислени въз основа на корекционна процедура за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., и част въз основа на реален отчет за периода 28.04.2022 г. – 10.02.2023 г.

В проведеното на 25.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца, с оглед предоставената му възможност по чл. 145, ал. 2 от ГПК да конкретизира твърденията, на които основава исковата си претенция, заявява, че поддържа същата, така, както е предявена, като уточнява, че първата по ред претендирана фактура е издадена за цена на ВиК услуги за периода от 28.10.2021 г. до 28.04.2022 г. за главница в размер на 2247,22 лева, формирана въз основа на корекционна процедура, поради извършени нарушения от страна на ответника, а останалите вземания по останалите процесни фактури са въз основа на реален отчет, извършен въз основа на водомер с модул за дистанционен отчет за периода на потребление общо от 28.04.2022 г. до 10.02.2023 г.

В пледоарията си по същество процесуалният му представител поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване.

Ответникът, представляван от упълномощен адвокат, оспорва предявения иск, поддържа писмения отговор и моли за прекратяване на производството поради процесуална недопустимост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело. Налице е пълен обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и формулираното към съда искане, уточнено от ищеца с молба от 18.04.2024 г. Последващото разяснение относно основанието за 2 възникване на на част от претендираното вземане не влияе на идентичността в търсената съдебна защита за установяване на съществуването на паричното притезание. Освен това наведените фактически твърдения за извършено служебно начисляване на количества вода на първо място са преклудирани, а освен това и не променят предмета на исковата претенция, конкретното определен с уточнения петитум на иска, съответстващ на поправения по реда на чл. 247 от ГПК петитум на издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение, и многократно потвърден от ищеца в хода на производството.

Предявеното искане за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК вземания за главници за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и начислени лихви за забава върху тях.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, с който е учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на ВиК услуги; изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, а именно доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги в отчетените количества – по корекционна процедура и реален отчет; изискуемостта на вземанията за главница и размера на претендираните суми.

Във всички случаи потребители на ВиК услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ, като това им качество се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за собственика и наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ.

Между страните не е налице спор, а и от представените писмени доказателства НА от 19.07.2022 г. и справка от АВп се установява, че водоснабденият имот, находящ се на адрес ***, е бил собственост на ответника И. Н. до 19.07.2022 г. Последният не е ангажирал доказателства за изпълнение на процедура по чл. 2, ал. 3 от ОУ спрямо „Александър Велики“ ЕООД, което видно от общодостъпните и служебно известни данни от партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ е прекратено с Решение № 135 от 07.08.2018 г. на Добричкия окръжен съд, респективно е изгубило своята правосубектност преди началото на процесния период.

Въз основа на изложеното следва извода, че между ищецът и ответника е съществувало облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на ВиК услуги, респективно същите са били обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.

Видно от Констативен протокол № ********** от 28.04.2022 г. за извършена проверка на водомерен възел, находящ се на адрес ***, аб. № 1185426, е, че при проверка на водомер с № 69697257 е констатирана счупена пломба на входящия холендър, липсваща метрологична пломба между 3 фланеца и корпуса на водомера и повредено покритие на боята по фланеца на водомера. Посочено е, че това е предпоставка за нерегламентирано въздействие над целостта на измервателното устройство, с цел забавяне или напълно спиране на отчитането на водните количества, преминаващи през водомера. Констативният протокол е съставен в присъствието на представител на потребителя.

Видно от констативен двустранен протокол № 1000038813 от 28.04.2022 г. е, че е извършен демонтаж на водомер с № 69697257 и монтаж на нов водомер.

Установява се от докладна записка от 28.04.2022 г., че на база констатираните нарушения по водомера е извършено служебно начисляване за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г. в размер на 1015 м³, изчислено по максималната проводимост на водопроводната инсталация (Du 25 mm) при 6 часа потребление дневно със скорост 1 м/с, или 5,64 м³/ден за 180 дни.

Установява се от справка за облога и плащанията по партида № 1185426, че титуляр е И. Г. Н., а платец е „Александър Велики“ ЕООД, като няма данни за промяна на потребителя към ВиК оператора.

Установява се от констативен двустранен протокол № 063760 от 30.11.2023 г., че е извършена подмяна на водомера, обслужващ процесния имот.

По делото са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи, заключенията на които съдът кредитира като обективни и компетентно дадени. От първоначалната ССчЕ се установява, че са начислени суми за ВиК услуги по фактури за процесните периоди в общ размер на 4561,98 лв. за 1862 м³, както следва: за фактура № 1111658924 от 09.05.2022 г. – 2247,22 лв. за 1015 м³ за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г.; за фактура № 1111741284 от 05.12.2022 г. – 2274,80 лв. за 834 м³ за периода 28.04.2022 г. – 01.12.2022 г.; за фактура № 1111744368 от 12.12.2022 г. – 2,94 лв. за 1 м³ за периода 01.12.2022 г. – 09.12.2022 г.; за фактура № 1111757133 от 16.01.2023 г. – 27,35 лв. за 9 м³ за периода 09.12.2022 г. – 13.01.2023 г.; за фактура № 1111768006 от 13.02.2023 г.

– 9,67 лв. за 3 м³ за периода 13.01.2023 г. – 10.02.2023 г. Изчислени са лихви за забава за периода от съответния падеж до 18.04.2023 г. в размер на 281,39 лв.

Не е извършен оглед на водомера поради невъзможност за контакт със собствениците. Няма данни за плащания по фактурите след 25.04.2023 г.

От заключението на допълнителната ССчЕ се установява, че количеството вода за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., изчислено по методиката на чл. 49 от Общите условия (6 часа потребление дневно, скорост 1 м/с, водопровод Du 25 mm), е 1233,96 м³ (182 дни × 6,78 м³/ден). За периода 20.04.2020 г. – 20.04.2023 г. са начислени общо 3408 м³ на стойност 7903,82 лв., от които 1546 м³ (3341,85 лв.) за „Александър Велики“ ЕООД за периода 16.01.2020 г. – 19.09.2021 г. и 1862 м³ (4561,97 лв.) за ответника за периода 28.10.2021 г. – 10.02.2023 г. Интервенциите върху водомера са описани като счупена пломба на входящия холендър, липсваща метрологична пломба и повредено покритие на боята по фланеца.

4

По отношение на претенцията за 2247,22 лв. по фактура № 1111658924, въз основа на корекционна процедура за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., съдът намира, че в тази част искът е неоснователен.

На първо място следва да се посочи, че нито в исковата си молба обаче, нито в уточнението, или при предоставената възможност по чл. 145, ал. 2 от ГПК да конкретизира твърденията, на които основава исковата си претенция, ищецът не е заявявал твърдения за наличие на конкретни предпоставки за служебно начисляване на количества вода. Още по-малко е твърдял това да е осъществено поради констатирано физическо въздействие върху водомера, а единствено е препратил към съдържанието на визирания констативен протокол.

Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че дори и да се приеме, че е налице надлежно извършено и своевременно конкретно твърдение в посочения смисъл, същото остава напълно недоказано, като за установяването му не са ангажирани годни доказателствени средства.